С поред високопоставен палестински служител "Хамас" може да се откаже от властта в ивицата Газа при определени условия, съобщи Deutsche Welle. Реалистично ли е това и кой може да запълни вакуума?
Кой би могъл да управлява занапред ивицата Газа? Този въпрос е все по-належащ, особено след като преди дни анонимен палестински представител коментира пред Би Би Си, че ислямистката групировка "Хамас" е изразила готовност да се оттегли от властта. Тяхното място в ивицата Газа може да заеме Палестинската автономия или друга новосъздадена структура.
В същото време Египет и Катар подготвят почвата за още индиректни преговори между Израел и "Хамас" с идеята да се постигне ново примирие. То трябва да продължи между пет и седем дни, в които израелските военни изцяло да се изтеглят от Газа, а "Хамас" да освободи всички израелски заложници в замяна на палестински арестанти. Най-вероятната причина за това развитие е значителното отслабване на "Хамас" в следствие на войната в Газа.
Демонстрации срещу "Хамас"
Ясно е, че "Хамас" няма избор освен да реагира някак, предвид оказвания натиск върху групировката, определяна за терористична от САЩ, ЕС и други. Привидното желание за компромиси на ислямистите навярно е свързано и с вече на практика ежедневните протести срещу групировката в ивицата Газа.
"Тези демонстрации отразяват общественото отричане на властта на "Хамас”, пише местният вестник "Ал Хаят ал-Джадида”. Голяма роля играе и очакването Техеран да изостави подкрепата за регионалните си партньори като част от споразумение между САЩ и Иран.
Ако Хамас действително се откаже от властта, ще бъде сложен край на един дълъг период на непроменено политическо управление в ивицата Газа. През 2005 г. тогавашният израелски министър-председател Ариел Шарон прокара изтеглянето на израелските военни и израелските заселници от ивицата Газа. Година по-късно "Хамас" спечели на избори мнозинство в парламента в Газа и скоро след това се съгласи да сформира съвместно правителство с Фатах, която по същество контролира Палестинската автономия.
Коалицията обаче се разпадна след няколко месеца. През 2007 г. въоръжени отряди на "Хамас" нападнаха централата на Фатах и поеха контрола над цялата ивица Газа. Оттогава Хамас управлява ивицата Газа.
Разоръжаването на "Хамас" е от ключово значение
Започва ли властта на "Хамас" сериозно да се разклаща? Политологът Петер Линтл, който изследва конфликта в Близкия изток в Берлинския институт за международни отношения и сигурност, се съмнява, че в обозримо бъдеще "Хамас" ще бъде в състояние доброволно и действително да предаде властта. Истинската пречка е демилитаризацията, за която настоява Израел. Експертът би могъл да си представи, че "Хамас" ще бъде готова да се откаже от прякото упражняване на политическата власт в ивицата Газа в полза на технократско правителство.
"Но се съмнявам, че "Хамас" ще се съгласи да се разоръжи. А това повдига въпроса кой ще осигури вътрешната и външната сигурност, ако "Хамас" остане въоръжен. Вероятно групировката ще продължи да бъде по-силна от всяко въоръжено държавно образувание", казва експертът по Близкия изток. Изглежда почти немислимо Израел да се съгласи на това - поне при сегашното положение.
Маркус Шнайдер, ръководител на Регионалния проект за мир и сигурност в Близкия изток на фондация "Фридрих Еберт", също е скептичен. Теоретично е възможно "Хамас" действително да напусне ивицата Газа. Съмнително е обаче кой би могъл да заеме нейното място.
"В рамките на ивицата Газа няма реална алтернатива. Единственото възможно решение би била Палестинската автономия, но тя е блокирана от Израел вече година и половина", казва Шнайдер. "Хората забравят, че ивицата Газа и Западният бряг образуват единна политическа единица. Трудно е да си представим, че в дългосрочен план двете ще бъдат управлявани от отделни субекти", посочва още той пред ДВ.
Трудно е да си представим алтернативи
Как би могла да изглежда алтернативата на управлението на "Хамас" в момента е трудно да си представим, казва Петер Линтл. Според него компромисът може да бъде възможен при друго израелско правителство, защото сегашното е против палестинско самоуправление, но очевидно също и против изтеглянето на Израел от ивицата Газа.
Тъкмо обратното - част от сегашното правителство пропагандира израелска реколонизация на ивицата Газа или поне създаването на големи постоянни израелски буферни зони. Според експерта сегашната буферна зона вече обхваща около 30 на сто от ивицата Газа. От палестинска страна това допълнително засилва опасенията за принудително разселване на населението.
Маркус Шнайдер е на подобно мнение: с оглед на израелската политика през последната година и половина изглежда ясно, че Израел няма интерес от създаването на нова политическа единица за палестинците в ивицата Газа - независимо от нейния състав и характер. "Те можеха да разговарят с алтернативни сили още от началото на войната. Но това не се е случило. Няма абсолютно никаква необходимост от политическа алтернатива от страна на Израел".
