П реди финансовата криза средната пенсия в Гърция е била 1080 евро, а днес тя е 839 евро. Доходите на хората спаднаха, мнозина едва свързват двата края. Макар че икономиката е в подем, повечето гърци изобщо не го усещат, съобщава Deutsche Welle.
От най-известния ултиматум във финансовата история на Европа изминаха точно десет години. Тогавашният финансов министър на Германия Волфганг Шойбле даде на гръцкия си колега Янис Варуфакис последен срок - до 24 часа на 28 февруари 2015 година. И се закани, че ако Атина не изпълни дотогава изискванията за строги икономии, нови финансови помощи за Гърция няма да има, припомня АРД.
Гръцкото правителство начело с премиера Алексис Ципрас дълго се противеше на икономиите, дори организира референдум, но Ципрас беше принуден да отстъпи, защото реално нямаше друг избор. Днес държавните задължения на Гърция все още са високи – възлизат на 160 процента от БВП. Но през 2020 година те бяха от 209 процента.
Бюджетът в последно време излизаше на плюс, Гърция успя да изплати част от дълговете си преждевременно. Министър-председателят Кириакос Мицотакис от консервативната партия „Нова демокрация“ изтъква това като свой успех: „Оставихме кризата зад гърба си. Гърция расте много по-бързо от средните равнища за Европа“.
Медицинското обслужване е в лошо състояние
Много гърци обаче не усещат ползи от успехите на правителството, отбелязва АРД. Курсът на икономии даде отражение в много сфери, например в здравеопазването. Кардиологът Йоргос Вихас, който работи в една атинска клиника, изтъква пред германската обществено-правна медия, че основната му задача е да управлява недостига – липсват и специалисти, и уреди, недостигът се усеща във всичко.
Вихас е единственият кардиолог в болница, която обслужва област с 60 000 души население, а през лятото, когато е пълно с туристи – много повече. Ултразвуковият апарат, с който Вихас преглежда пациентите си, е купен благодарение на щедро дарение от Хамбург.
Лекарят посочва, че в резултат от дефицитите в медицинското обслужване продължителността на живота намалява, а броят на хората, които не си правят превантивни прегледи, е нараснал рязко. Онези, които не могат да си плашат частно, са изправени пред огромни проблеми заради липсата на средства в общественото здравеопазване.
Последиците за здравето
Пациентът на д-р Вихас – пенсионерът Ахилеас Йолас - така и не се е възстановил от голямата криза преди десет години. „Съкратиха ме, което бе тежка загуба. Трябваше да започна нова работа и покрай целия стрес си докарах проблеми със сърцето“.
Подобно на много гърци, спомените на Йолас за кризисните времена са травматични.
„Спомням си за семейство с четири деца, които нощем се промъкваха тайно навън, за да приберат торбата с храна, оставена до кофите с боклука, защото се срамуваха да не ги видят“, казва Йолас.
Йолас бил принуден да продаде къщата си и да се заживее под наем. Спестяванията му, предназначени за старини, са изразходвани отдавна. А пенсията почти никога не стига до края на месеца, „тъй като имаме и различни финансови задължения“, разказва Йолас пред АРД. Той говори освен това за високите сметки за тока, за това, че има и плащания към застраховката за живот. „Замисляме се – дали да не я прекратим. Но ако стане нещо?“.
Доходите на работещите и пенсионерите са намалели
Подобно на Йолас, много гърци не усещат подема в икономиката на Гърция. Почти 60% от домакинствата в страната не успяват да свържат двата края. Заплатите и пенсиите са намалели в сравнение с времето преди финансовата криза – дори ако не се отчита инфлацията, отбелязва германската обществено-правна медия.
През 2009 година средната пенсия в страната е била 1080 евро, днес 60 процента от пенсионерите получават по-малко от хиляда евро. Средната пенсия в Гърция е 839 евро.
Според бившия финансов министър Варуфакис, цитиран от АРД, курсът на икономии е разсипал Гърция, а от подем нямало и следа. Той казва още, че високообразованите млади хора масово напускат страната, „докато в нея се изливат пари за спекулации с недвижими имоти. Или пък се инвестира в държавни облигации, т.е. в задължения, а не в производство“.
Връщане към стария модел няма да има
Икономистът Ангелос Цаканикас от Техническия университет в Атина е далеч по-оптимистичен. Той изтъква, че правителството е инвестирало много в дигитализацията и е привлякло глобални играчи и стартъпи.
Пред АРД Цаканикас посочва, че фармацевтичните компании например инвестират много по-интензивно в Гърция.
„Естествено не искаме да се върнем към стария модел на благосъстояние, който се крепеше единствено на туризма и на строителството. Естествено е сега да подхождаме по-внимателно, с други думи – научили сме си урока“, казва Цаканикас.
Кредитният рейтинг на Гърция се подобрява, а икономическият подем е неоспорим и според чуждите експерти. Въпреки това много гърци са убедени, че кризата изобщо не е отминала.
