С успеха на кампанията срещу „Ислямска държава“ и загубата на територии от групировката, изглежда започна директният сблъсък на държавите, имащи интереси в Сирия.
Режимът на Башар Асад е все по-критичен към Турция, която иска да установи буферна зона в Северна Сирия под свой контрол. Говорител на сирийското правителство наскоро дори обвини Анкара в „имперски амбиции“ и желание за „окупация на сирийски земи“. От своя страна, турците са силно разтревожени от присъствието на кюрдски милиции по границата си със Сирия, свързани със забранената в Турция Кюрдска работническа партия (ПКК).
В същото време, Башар Асад направи изненадваща визита в Иран, където се срещна с върховния лидер аятолах Али Хаменей и президента Хасан Рухани, а основна тема на разговорите беше турската буферна зона. Руснаците са също свързани с предложението за зона, която да подсигури турските граници. Според плана на Москва, в тази зона трябва да оперират руски военни части, но това не се нрави на Иран.
Със спирането на основните военни кампании на режима на Асад срещу бунтовническите крепости из страната, както Русия, така и Иран се опитват да увеличат колкото могат повече своето влияние. Това означава, че двете държави влизат в конкуренция – нещо, за което международните наблюдатели говорят отдавна. Донякъде може да се каже, че Москва и Техеран целят да си върнат инвестициите, благодарение на които режимът на Асад оцеля досега. Но тази надпревара, на която е заложник и реконструкцията на Сирия, може да доведе до нови геополитически сблъсъци.
В средата на февруари, турският президент Реджеп Ердоган се срещна с руския лидер Владимир Путин в Сочи, където двамата дискутираха потенциални сфери на сътрудничество в Сирия. Тези разговори продължават тенденцията Анкара да се сближава с Москва и да се отдалечава от Вашингтон, което пък тревожи САЩ и НАТО, тъй като Турция е важен близкоизточен партньор и регионален играч.
Все пак, Путин има едно наум, когато прави договорки с Турция, тъй като засега Анкара не желае да се ангажира сериозно да смаже влиянието на крайните фракции, инфилтрирали сирийските бунтовнически райони в Северна и Северозападна Сирия.
САЩ също имат нужда от турските сили, за да продължат кампанията срещу „Ислямска държава“, особено на фона на желанието на американците да изтеглят голяма част от войниците си. Според последните новини, от 2000 войници в Сирия, САЩ ще оставят около 400. Тези сили ще бъдат част от международна мироопазваща част, в която участие ще вземат най-вероятно Франция и Великобритания, а вероятно и Германия. Опасенията на американската администрация са, че „Ислямска държава“ възстановява структурите си и е нужна дългосрочна политика срещу групировката. Тази кампания ще е трудна за осъществяване без Турция.
От друга страна, тези международни сили ще служат и за буфер между кюрдските части и турската армия, които оспорват контрола си върху градове в Северна Сирия и най-вече върху Манбидж. Кюрдите от ПКК все повече засилват влиянието си в северните райони на Сирия, където установяват своя автономия – нещо, което Турция не иска да допусне.
Всички тези събития се случват на фона на американски натиск върху арабските държави в Персийския залив да продължат да изолират режима на Асад и това прави геополитическия залог още по-голям. Наскоро, Обединените арабски емирства (ОАЕ) се сближиха с Дамаск, за да балансират влиянието на Иран. Според Емирствата, единствено с арабска подкрепа може да се прекрати присъствието на Техеран в Сирия, но това, според анализатори, означава да се затворят очите пред факта, че Асад не може да е надежден партньор.
Извън съюзниците си в Техеран и Москва, Асад ще се нуждае от приятели, готови да дадат пари за реконструкцията – в този смисъл, Китай е разглеждан като възможен партньор. Но все по-широката международна прегръдка за Асад не е свършен факт, тъй като държавите от Персийския залив се опитват дълго време да го държат далеч от ново присъединяване към Арабската лига и само шепа страни, включително ОАЕ, отвориха отново посолствата и увеличиха дипломатическата си дейност в Дамаск. В края на краищата, Асад и неговите приятели са отговорни за неописуемите зверства – нещо, което и ЕС поставя като пречка пред това да бъдат отпуснати пари за сирийското възстановяване.
Връщането на Сирия обратно в Арабската лига е важно за сирийския режим, но създава опасен прецедент чрез нормализиране на отношенията с диктатор, който използва химическо оръжие и безсмислено избива и подлага на глад собствения си народ. В началото на март правителствена делегация от Сирия посети йорданската столица Аман и макар това да беше първата среща на режима след 2011, нямаше поети ангажименти и отношението беше студено.
Дори стремежът на САЩ да се наложи над съюзниците си в Залива не прикрива факта, че в момента Вашингтон има най-ниско ниво на влияние в Сирия от началото на войната през 2011. Американската дипломация в Близкия изток е в застой, а гражданската война в Сирия се счита за абдикация на лидерството както в САЩ, така и в ЕС. Има няколко очевидни губещи от сегашната ситуация в Сирия, сред които са САЩ и Израел, но също и сирийците и международната общност. Асад демонстрира на други страни, че те могат да се отърват, дори ако са виновни за военни престъпления, ако имат мощни приятели. Сегашното положение в Сирия поставя под въпрос самата легитимност на организации като ООН.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
