В Техеран политическият елит отбелязва пред многохилядни тълпи четири десетилетия от Ислямската революция, свалила управлението на шах Мохамад Реза Пахлави. Слагането на край на над 2500 години монархическа традиция е една от най-значимите дати в историята на Иран и аятоласите – наследници на идеолога на революцията, имам Хомейни – искат да направят всичко възможно тези четиридесет години от събитията от 1979 да бъдат отбелязани подобаващо.
Но празненствата са помрачени. Иран се намира в политическа криза, а заради международните санкции икономиката е под силен натиск. За да държи вниманието на обществото далеч от ежедневните проблеми, през последните години иранското лидерство гледа към Сирия както като икономическа и политическа възможност, така и за целите на пропагандата. Неслучайно, върховният лидер Хаменей призова за удари по Израел, визирайки напрежението между израелците и иранците на сирийска територия. Отговор не закъсня – масирани израелски удари поразиха ирански позиции в Южна Сирия и в частност в сирийската провинция Кунайтра. Посланието от гледна точка на израелския премиер Бенямин Нетаняху е ясно – Иран трябва да стои далеч от границите на Израел.
Reports of Israeli strikes in southwest Quneitra #israel #syria #war https://t.co/XATv2K2oeM pic.twitter.com/Ybm7vLEy9S
— Horizon Intelligence (@_hozint) 11 февруари 2019 г.
Лидерите в Техеран не мислят да оставят ударите да нанесат сериозни щети въру военното оборудване, намиращо се в Сирия. Ето защо Иран започна да премества своите логистични центрове от международното летище в Дамаск към военновъздушна база, разположена далеч от сирийската столица. По-конкретно, иранската Революционна гвардия – която отговаря за иранските сили в Сирия – мести оръжейни складове към стратегическата база Т4, намираща се в Сирийската пустиня между Хомс и Палмира. Макар израелските сили да са атакували тази база поне два пъти, там Техеран се надява, че заради разстоянието и по-силните защити, ще може да извършва операциите си по-свободно.
Решението за това е свързано с последните атаки на израелските военновъздушни сили в района на летището в Дамаск. От години летището е използвано от Революционната гвардия на Иран за основен пункт, където са доставяни оръжия. От там тези оръжия се разпределят за Ливан, където ги поема организацията Хизбулла. Заради това, Израел атакува многократно района на летището през последните няколко години. Тези нападения хвърлят сянка между Иран от една страна и режимът на Асад и Русия от друга, тъй като подкопават усилията на Москва да наложи внушението, че сирийското правителството се е стабилизирало. Военновъздушната отбрана, обаче, често не може да възпре израелските самолети, а руските сили избягват да се намесват.
Елитните бригади Ал Кудс, водени от генерал Касим Сюлеймани и които са част от Революционната гвардия, разполагат със собствени депа в самото летище само на няколко десетки метра от международния терминал, през който преминават цивилни. Израел твърди, че иранските операции са извършвани и посредством пътнически полети.
Летището в Дамаск е най-голямото цивилно летище в Сирия, макар трафикът да е силно намалял след избухването на войната. В непосредствена близост до терминала се намира сграда, известна като „Гласхаус“ и която е построена да служи като хотел. През последните години тази сграда е използвана за щаб, от който Иран извършва логистични операции в Сирия и в посока Ливан. Достъпът до сградата е силно ограничен, а в близост се намират складове и два подземни бункери, които би трябвало да служат за предпазване на самолети в случай на атака. Днес в тези бункери се помещават части на бригадите Ал Кудс.
По информация в израелски медии, самолети на иранските компании „Махан еър“ и „Фарс Еър Кешм“ са използвани за пренасяне на оръжия и ракетни материали от Иран към Сирия и Ливан. Американското правителство санкционира двете компании по подозрение, че участват в нерегламентирани полети и за връзки с Революционната гвардия на Иран. По-рано тази година, когато на 11 януари израелски удари поразиха цели в близост до летището в Дамаск, радарите засичат полет на „Махан еър“, за който не е било съобщено официално – военни експерти смятат, че именно с подобни самолети под прикритието на цивилни полети, Техеран изпраща военно оборудване на режима в Сирия и съюзниците си в Ливан, Хизбулла. На 29 януари бяха извършени отново удари по летището в Дамаск.
Не само Израел се притеснява от офанзивата на Иран в Сирия. Военните доставки поставят под въпрос руското обещание към Израел, че ще държи иранското присъствие на най-малко 80 км. от граничната зона. Макар Москва да заяви наскоро, че всъщност това обещание не включва района на Дамаск (летището е на 50 км. от границата), руското командване е нервно. Израелският премиер Бенямин Нетаняху и руският президент Владимир Путин проведоха няколко дълги разговора през последните два месеца, по време на които бяха обсъждани именно ситуацията с иранското присъствие в Сирия и желанието на Израел да удари възможно по-силно позициите на Техеран без това да накърни руските интереси.
Последната серия от атаки по летището в Дамаск, някои от които извършени посред бял ден и документирани от международните медии, създава смущение сред про-Асад кръговете в Сирия. Неяснотата какво следва и как ще се отрази ситуацията на отношенията между Иран и Русия – основните съюзници на режима в Сирия – предизвика разгорещени дебати между привърженици на Асад и дори бяха отправени критики, че заради Иран ударите могат да доведат до цивилни жертви. Израелски медии съобщиха, че Нетаняху ще има среща с Путин в Москва на 21 февруари. Основна тема ще е Иран, а Израел не смята да се отстъпва, което ще породи още по-голямо напрежение в района.
Израел и Иран открито ескалират конфликта помежду си
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
