"Файненшъл таймс": Газовата криза в ЕС не се състоя

Когато в Европа плъзнаха слухове, че руският "Газпром" може да ограничи доставките от природен газ за ЕС, всички в блока потръпнаха в разгара на необичайния сковаващ студ.

Но много бързо новината спря да поражда безпокойство и точно това беше изненадващото, пише британският в. "Файненшъл таймс" в статия, озаглавена: "Газовата криза в ЕС, която не се случи".

След две големи прекъсвания на газовите доставки за ЕС през последните 10 години, европейските политици свикнаха с мисълта, че всяко следващо прекъсване на доставките ще бъде началото на нова криза, предизвикана от Кремъл.

Сега се появиха информации, че "Газпром" ограничава доставките на газ за Европа, за да задоволи нуждите на вътрешните потребители през студената зима.

Причината, поради която всичко това не се превърна в обезпокояваща новина за ЕС, беше, че блокът си извлече поука от последната газова криза и положи усилия, за да стане по-малко уязвим на руските газови удари.

Една от най-големите промени в тази насока беше инсталирането на технологии за реверсивен поток в газопроводите, главно в Източна и Централна Европа.

Подобно нещо ще позволи в разгара на друга газова криза на страни членки от западната част на ЕС да доставят газ на страни от източната част, като Словакия и България, които бяха сериозно изолирани по време на предишната газова криза.

За ЕК този проект беше приоритет в плановете за възстановяване на европейската икономика на стойност 5 милиарда евро. Освен това по нареждане на Брюксел страните членки увеличиха своите газови резерви.

През 2009 г. европейска директива изиска от тях да могат да гарантират доставките за своите граждани за период от 30 дни. Но остават още много неща за вършене.

Еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер храни надежда за една напълно интегрирана европейска енергийна система.

Това ще наложи не само създаването на нова инфраструктура за свързване на мрежата от тръбопроводи, но и "ремонт" на юридическите разпоредби, което ще улесни страните в търговията им с газ.

Това желание за либерализация е един от основните източници на напрежение в европейско-руските енергийни отношения, които иначе се подобриха от последната газова криза.

Двете страни дори инсталираха система за ранно предупреждение при газови кризи, която напомня на горещата линия от времето на Студената война между Вашингтон и Русия.

Но европейските правила за либерализация на пазара, които пречат на една компания да контролира както доставките, така и разпространението на газ на единния пазар, си остават проблем.

Литва, която зависи изцяло от руския газ, използва тези разпоредби, за да накара Газпром да се откаже от дяловете си в местно съвместно предприятие. Това разгневи Москва, която го определи като сталинистко изземване на частна собственост.

ЕК работи за кулисите, за да направи разпоредбите такива, че Газпром да не бъде принуден да продава акции на неблагоприятни цени.

Но ако тези усилия се провалят, тогава ЕС може би ще бъде изправена пред необходимостта да изпита готовността си да посрещне и да се справи с нова газова криза.