П равителството на Франция се надяваше да насочи икономиката на страната към по-спокойни води. След като прогнозата за тазгодишния бюджетен дефицит изненадващо се повиши от пет на над шест процента от БВП, министър-председателят Мишел Барние представи през октомври план как бюджетният дефицит до 2029 година да бъде намален до разрешеното в ЕС ниво от процента, съобщи Deutsche Welle.
Нестабилна ситуация в политиката
Политически страната обаче се намира в крайно нестабилно състояние. В същото време френската икономика се представя нелошо в момента и се очаква през тази година да нарасне с 1,1%. Равнището на безработица във Франция е 7,4 % - което е добра стойност на фона на резултатите от предходни години. Инфлацията е на ниво от около 2%, а преди две години тя все още беше над 5%.
Според Дени Феран, ръководител на Института за икономически изследвания Rexecode в Париж, тези сравнително добри данни все пак не могат да скрият фундаменталната слабост на френската икономика. „От 2019 г. насам френските и европейските компании са загубили много от конкурентоспособността си спрямо Китай“, казва той пред ДВ. „В Европа производствените разходи са се увеличили средно с 25%, а в Китай - само с 3%“. В Германия това е резултат преди всичко от временно високата инфлация, лихвените проценти и цените на енергията - особено след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година.
Структурна криза
Две независими проучвания – на Rexecode и на британската консултантска фирма Ernest & Young – показват сдържаността на бизнеса по отношение на инвестиции: 45% от френските фирми са решили да ги отложат за по-добри времена, а 18% дори смятат изобщо да не инвестират. Това е важен индикатор, тъй като Франция е европейската държава, привлякла най-много международни инвестиции от 2019 г. насам, сочат данните на Ernest & Young.
Адвокатът Филип Друон от парижката фирма Hogan Lovells, който е синдик на фирми във фалит, потвърждава, че инвеститорите са предпазливи. „Понастоящем е много трудно да се намерят купувачи за дружества в производство по несъстоятелност. В момента работя над 60 подобни случая, което е много. Броят на фалитите се доближава до този от времето на международната финансова криза през 2008 година“, казва той за ДВ. Според оценките се очаква тази година около 65 000 компании да обявят фалит. За сравнение: през миналата година те са били около 56 000.
Сега компаниите трябва да връщат заемите, отпуснати по време на пандемията от коронавирус. Според експерта, става дума за структурна криза, която засяга различни сфери - например автомобилния сектор поради прехода към електромобилност, както и сектора на недвижимите имоти, където офисите са по-малко търсени поради работата в хоумофис. Освен това високите лихвени проценти на капиталовия пазар затрудняват финансирането на инвестициите, което ги прави по-малко привлекателни.
„Фундаментална грешка“
Ан-Софи Алсиф, главна икономистка в парижката консултантска компания BDO, все пак смята, че икономическата ситуация не е толкова драматична. „Макропоказателите ни се подобряват, но без бюджет за 2025 г., можем да се плъзнем към икономическа криза, което би било истинска катастрофа. Това ще е сигнал за инвеститорите, че Франция е неспособна да приложи план за намаляване на дълга си“, казва тя пред ДВ. Алсиф обаче критикува политическото развитие: „Нашата политическа ситуация е крайно нестабилна. Решението на Макрон да разпусне парламента беше фундаментална грешка“, категорична е тя.
„Преувеличено е да се смята, че Франция е изправена пред финансова криза“, казва за ДВ Кристофър Дембик, инвестиционен съветник в парижкия клон на швейцарската компания за управление на активи Pictet Asset Management. „Защото подобно нещо би означавало да се твърди, че Франция вече не е в състояние да обслужва държавния си дълг - точно както Гърция от 2009 година. Само че подобна тенденция засега не се забелязва“, коментира той.
Твърде голяма, за да фалира?
Лихвите по десетгодишните френски държавни облигации в момента са от около 3%. Наскоро обаче те за първи път надхвърлиха тези на Гърция. Затова икономистът Феран не е никак убеден, че страната няма да изпадне във финансова криза. „Досега Франция винаги е разчитала на това, че е „твърде голяма, за да фалира“, т.е. твърде голяма, за да могат останалите европейски държави да я оставят да фалира. Но Брюксел започва вече да губи търпение заради неспособността на Франция да намали дълга си“, твърди той. В момента този дълг е по-голям от брутния вътрешен продукт на Франция.
Финансовата криза във Франция е в центъра на вниманието след повишаването на бюджетния дефицит над шест процента от БВП. През октомври министър-председателят Мишел Барние представи план за намаляване на дефицита до разрешеното ниво от ЕС. Въпреки това, политическата нестабилност в страната допринася за несигурността в икономиката. Следващата година се очаква икономическият растеж да достигне 1,1%, като безработицата е на ниво от 7,4%. Въпреки това, фундаменталните проблеми във френската икономика не могат да бъдат скрити. Компаниите се сдържат от инвестиции, което води до структурна криза в различни сектори. Специалисти предупреждават за възможността от финансова криза, като подчертават, че Франция е "твърде голяма, за да фалира". Въпреки това, някои експерти смятат, че политическата нестабилност и липсата на бюджет за следващата година могат да доведат до сериозни икономически последици. Ситуацията е сложна и изисква бързи и ефективни мерки за стабилизиране на икономиката и финансите на страната.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
