Изборът на първия дългосрочен президент на Европейския съвет от лидерите от ЕС и на първия по същество "външен министър" (ако не по титла) ще ни покаже дали 27-членният съюз желае да има по-тежка дума в световните дела, или предпочита да си стои на заден план, за да избягва рисковете.
Лидерите от ЕС вероятно ще направят избора си за двете назначения на срещата на върха на 29 и 30 октомври, макар че може би ще трябва да почакат още няколко седмици, преди чешкият президент най-сетне да да подпише договора, за да влезе той в сила.
Крайно невероятно е Вацлав Клаус да успее да протака до изборите във Великобритания догодина. Някои правителства явно биха предпочели кандидати, които няма да засенчват техните национални лидери, нито да налагат възгледите и интересите на големите европейски сили над многото по-малки страни.
Тези варианти имат имена и физиономии. Ако лидерите от ЕС изберат за върховния пост
бившия британски премиер, 56-годишния Тони Блеър,
те ще предпочетат глобално известен харизматичен левоцентристки политик, който е управлявал голямо правителство, създал си е и врагове, и приятели, водил е страната си във войни и е привърженик на интервенционистка външна политика.
Ако изберат
холандския премиер, 53-годишния Ян Петер Балкененде,
ще получат предпазлив християндемократ от средноголяма страна, който е оглавявал както левоцентристки, така и десноцентристки коалиции и повече умее да постига компромиси, отколкото да заема героични пози.
Бившият финландски премиер Пааво Липонен,
на 68 години, силно проевропейски социалдемократ от малка страна, нечленуваща в НАТО, е възможен аутдсайдер. Той обаче напусна поста през 2003 г. и си навлече упреци заради работата си като консултант за руско-германския газов проект "Северен поток".
Договорът дава само смътно описание на правомощията на поста. Президентът ще подготвя, председателства и ще придвижва работата на Европейския съвет и ще представя в чужбина Европейския съюз "на своето равнище".
Така че много ще зависи как първият притежател на поста ще оформи ролята. Блеър, който никога не е харесвал срещите на върха на ЕС, би осигурил на Европа по-силен глас в Белия дом или Кремъл, но Балкененде може да се окаже по-умел в убеждаването на Люксембург, Латвия и Кипър да се съгласят с банковия надзор.
Макар че неколцина от претендентите са способни да посредничат за уреждане на споразумения в ЕС,
външнополитическата роля ще бъде жизнено важната,
ако европейците искат да упражняват колективно влияние в нов световен ред, при който нововъзникващите сили като Китай, Индия, Бразилия и Русия седят начело на масата редом със САЩ.
Казано на жаргона на политическите консултанти, Блеър притежава големи позитиви, но също и големи негативи.Той беше модел за подражание за цяло поколение политици, но е ненавиждан от мнозина, които или са били против войната в Ирак или са на мнение, че подкрепяните от него дерегулирани пазари откриха пътя за финансовата криза.
Той също така е от страна, която не прие еврото и Шенгенската зона на отворени граници. Макар в Брюксел някои да си въобразяват, че като направят Блеър президент, това може да вкара Великобритания в общия европейски коловоз, то може също толкова лесно да го превърне в плашило у дома, ако се оправдаят прогнозите, че консерваторите ще спечелят изборите през 2010 г.
Блеър има подкрепата на френския президент Никола Саркози, който навремето го използваше, за да злепостави разединената от междуособици социалистическа опозиция във Франция.
Бившият британски премиер обаче не предизвиква особен ентусиазъм у германския канцлер Ангела Меркел, която може би ще предпочете Балкененде.
Ако ЕС иска да е смел и да повиши ролята си в света,
изборът не е толкова труден. Ако съюзът предпочете мек задкулисен манипулатор, реалистите във Вашингтон, Москва и Пекин ще стигнат до извода, че Европа всъщност не желае главна роля в новия световен ред.
Източник: Ройтерс / Превод БТА
Последвайте ни
