Ри ия е готова да предостави на НАТО хеликоптерна техника,
за да подпомогне усилията на алианса в Афганистан. На търговска
основа.
Това заяви миналата седмица в Брюксел
зам.- генералният директор на държавната корпорация
"Ростехнологии" Дмитрий Шугаев пред участниците в конференция,
събрала началниците на логистични структури от НАТО.
По време на операцията си в Афганистан пактът се сблъска с
остър недостиг на хеликоптерна техника. В местните крайно тежки
условия машините често излизат от строя, дори ако не попаднат
под противников огън. Междувременно войсковият контингент
постоянно нараства, съответно растат и нуждите от техника.
Снабдяването на силите на НАТО до голяма степен се осигурява
от вертолети съветско или руско производство. Днес ги използват
в Афганистан и въздушни компании, които извършват полети по
поръчка на военните, така и самите военни - най-вече части от
армейската авиация на източноевропейски държави.
В момента
страните от Източна Европа разполагат общо с около 400
транспортни хеликоптера руско производство; повечето се
предвижда да бъдат използвани в Афганистан или вече действат в
тази страна.
Интензивната им експлоатация закономерно привлече вниманието
на руските производители, които се стремят най-малкото да
получат дял от поръчките за ремонт на подобна техника.
Нещо
повече, с оглед на лесната експлоатация на руските хеликоптери,
сравнително ниската им стойност и по-високата сигурност в
афганистански условия от тази на западните машини Русия има
всички шансове да разчита на поръчки от държавите участнички в
операцията и от авиокомпаниите, които обслужват разположените
там войски.
Освен доставка на вертолети, може да бъде договорено
и обучение на пилоти и технически специалисти в руски учебни
центрове.
За какви машини става дума?
На първо място ще посочим
транспортните хеликоптери от серията Ми-8/17, каквито активно се
използват в множество държави, и "тежките им колеги" Ми-26.
Всички тези модели бяха използвани от Съветския съюз още по
време на "предишната" афганистанска война, но те и днес
отговарят на всички изисквания за военнотранспортни вертолети;
комплексните им летателно-технически характеристики ги нареждат
на едно ниво с най-добрите западни машини.
Доказателство за реномето на руските хеликоптери е фактът,
че НАТО често транспортира с тях командния състав на войските
си, и то не само в зоната на афганистанския конфликт, но и в
други войни.
През 1991 г. например един сирийски Ми-8 бе
използван като "личен файтон" от американския генерал Норман
Шварцкопф, командвал многонационалната групировка в Персийския
залив.
Доколко е изгодна за Русия тази форма на сътрудничество и
струва ли си да участваме в афганистанската война, макар и по
този косвен начин?
Тук е редно да се обърнем за малко към историята. Нека си
припомним, че по принцип Русия твърде рядко е успявала да получи
някакви изгоди от каквито и да било войни.
В повечето случаи страната ни или сама е водела войни,
плащайки за това със собствените си войници и оръжия, или е
търпяла значителни материални загуби, подкрепяйки някоя от
страните срещу неин съперник, с когото не е могла да воюва пряко
- по политически, икономически, географски или други причини.
Днес виждаме в Афганистан уникална ситуация. НАТО води в
страната трудна война, чийто смисъл очевидно все по-малко се
осъзнава.
Но ако там не присъстваха сили на алианса, напълно е
възможно, че щеше да се наложи войната да бъде водена от Русия.
Най-малкото, за да не допусне рязко дестабилизиране на
обстановката в средноазиатските републики при евентуална пълна
победа на талибаните в Афганистан.
Може би щеше да й се наложи
да воюва дори в Таджикистан, даже и още по-близо до границите на
Русия, например в узбекистанската Ферганска долина.
Засега обаче Русия може да остане извън тази война,
предоставяйки само транзитни услуги, дори да получава пряка
материална изгода - примерно чрез търговия с хеликоптери.
Очевидно е, че Русия трябва да се въздържа от пряка намеса в
конфликта, да не изпраща например в Афганистан хеликоптерни
части от своите военновъздушни сили.
Операцията на НАТО не е
популярна сред населението на Афганистан; повечето местни жители
са настроени срещу войските на алианса и тъкмо на това се
дължат редица от успехите на талибаните през последните месеци.
Ако НАТО не успее в обозримо бъдеще да уреди ситуацията по
начин, приемлив за мнозинството от населението, до 3-4 години
най-вероятно ще се наложи алиансът да напусне Афганистан.
Вариант с неизвестни последици; най-големи са шансовете страната
да мине под контрола на талибаните или на друга, но със
сигурност антизападна сила.
И в този случай за Русия като
страна, неучаствала пряко във войната, ще е далеч по-лесно да се
споразумее с новите стопани на Афганистан, отколкото за прясно
изгонените окупатори.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
