Пб блем ли
са ромите за Европа и могат ли да бъдат
интегрирани? Нарушени ли са правата им
на граждани на ЕС? Ограничава ли се
свободата им на придвижване? Кои са
проблемите им и решават ли се с помощта
на европейските фондове?
Прилага ли
ЕС двоен стандарт към ромите и различно
ли е отношението към тях, когато се
говори за правата им в Източна Европа
и когато в Западна Европа?
Това са само
част от въпросите, които зазвучаха
отново след решението на френския
президент Никола Саркози да експулсира
това лято от страната си български и
румънски роми.
По данни на
Европейската комисия в Европа живеят
близо 12 млн. представители на ромския
етнос. Те са най-голямото етническо
малцинство в Европа.
Според
статистиката 535 хил. роми живеят в
Румъния, 370 хил. в България, 205 хил. в
Унгария, 89 хил. в Словакия и 108 хил. в
Сърбия. Близо 200 хил. са ромите в Чехия
и в Гърция, а в Турция са 500 хил.
След
разширяването на ЕС много от тях заминаха
за Западна Европа, с което увеличиха
социалното напрежение в страни като
Италия и Франция.
Ромите се
оказаха големите губещи след краха на
социалистическите режими в бившия
източен блок, отбеляза британският в.
"Гардиън".
За повечето
хора демокрацията донесе нови свободи,
по-висок жизнен стандарт и интеграция
със Запада, но тя роди и популистка
антиромска реторика, превърна ромите
в изкупителни жертви, създаде гетата,
насилствената стерилизация и изпращането
на ромски деца в училища за умствено
изостанали, обобщава изданието.
Политиката
на Никола Саркози превърна ромите в
париите на Европа
На 28 юли
френското правителство реши да върне
в Румъния и България роми, които са
нарушили обществения ред. Планът на
Париж предвиждаше ликвидиране на
половината от близо 600 нелегални цигански
лагери.
Последва
евакуирането на първия незаконен лагер в Сен Етиен (Централна Франция), а за 15 дни в страната бяха премахнати
около 40.
79румънски роми се съгласиха да получат
по 300 евро помощ в замяна на доброволно
напускане плюс по 100 евро за всяко
непълнолетно дете. В страната бяха върнати
около 60 души. В България - 41.
Факт обаче
е, че Франция е експулсирала 10 хил. роми
миналата година и 8500 предишната. От
началото на 2010 г. до речта на Саркози
през юли 24 чартърни полети с роми са
заминали за Румъния и България,
припомня сп. "Шпигел".
Франция
не бе единствената западноевропейска
страна, която експулсира роми. Австрийците,датчаните, шведите и италианците също
репатрират ромски имигранти, а германците
се готвят да покажат вратата на 12 хил. от
тях.
Решението
на Франция бе силно критикувано от
опозиционните партии
в страната, в
чужбина, включително и от Ватикана.
Еврокомисарят по правосъдието Вивиан
Рединг сравни експулсиранията на роми
с депортирането на евреи по време на
Холокоста и изтъкна, че животът в
незаконен лагер не е нарушение на
обществения ред.
Европейската комисия
изпрати предупредително писмо на
Франция, в което призова за включване
във френското законодателство на всички
европейски правила за свобода на
движение.
Междувременно Френската
служба за имиграция и интеграция въведе
база данни ОСКАР (Опростен механизъм
за контрол на помощите за връщане) с
информация за самоличността на лицата,
ползвали различни видове помощи за тази цел.
Френски правозащитни организации
внесоха иск срещу базата данни, а не
след дълго министерството на вътрешните
работи отрече съществуването й.
След заплахата на ЕК за откриване
на наказателна процедура Франция изрази
готовност да внесе поправки в бъдещето
законодателство за имиграцията.
Еврокомисарят по правосъдието Вивиан
Рединг увери, че разногласията са преодолени благодарение на получените
от Париж гаранции за промени в
имиграционното законодателство.
Експулсиранията на роми това лято не
само насочи вниманието към правата на
най-голямото малцинство в Европа, но и
акцентира върху
антиимигрантските
настроения на Стария континент
От
Франция, през Германия (идеите за
запазване на националната идентичност)
и Швеция (ксенофобите спечелиха депутатски
места) до Холандия, през Европа преминава
антиимигрантска вълна, отбелязва
британският в. "Дейли телеграф".
Ромското репатриране бе откритоподкрепено от французите и френската
крайна десница. В Германия антиислямската
книга на Тило Зарацин бързо се превърна
в бестселър.
В Швеция крайната десница
се представи завидно добре на националните
избори. Партията на Геерт Вилдерс в
Холандия също зае важно място в
политическия пейзаж.
Икономическите
проблеми ли доведоха до изострянето на
социалното напрежение? Всъщност тези
проблеми разкриха много други.
Критици
обвиниха Саркози, че е взел на прицел
ромските имигранти, за да се хареса на
крайнодесните избиратели и да демонстрира
придържане към законността и реда, за
да си осигури нов мандат на наближаващите
президентски избори.
Ромите са
дискриминирани, трябва да бъдат
интегрирани, но в кои страни
- в родните
им или в страните, в които са емигрирали?Безспорни са проблемите им с достъпа
до образование, жилища, здравеопазване.
Те са видими във всички страни с ромски
малцинства: Унгария, Словакия, Чехия,
която преди две години Европейският
съд по правата на човека осъди за
принудително настаняване на ромски
деца в специализирани училища за деца
с умствени увреждания.
Под 20 на сто от
циганите в държавите от постсъветския
блок са завършили средно образование,
изтъква руският в. "Комерсант". Над
70% живеят под прага на бедността.
Средната продължителност на живота при
тях е с 15 години по-малка, отколкото в
Европа като цяло, а нивото на детската
смъртност е четирикратно по-високо.
Как
да се справи Европа? Принципът на
антидискриминация е залегнал в Хартата
за основните права на ЕС, в договора от
Амстердам от 1997 г., в директивата на ЕС
за расовата дискриминация и директивата
за борба срещу всички форми на дискриминацияна работното място.
ЕС не може сам
да реши многопластовите проблеми на
ромите, призна еврокомисарят по
трудовата заетост и социалните въпроси
Ласло Андор.
Макар че ЕС разполага с
фондове, страните членки се въздържат
да използват парите, отбелязва радио
"Дойче веле". От 2007 г. до 2013 г. Европейският
социален фонд е предложил 13 млрд. евро за финансиране на образованието
и за проекти, свързани с осигуряване на
жилища на ромите.
Кризата с ромите във
Франция е знак за опасен завой надясно
в европейската политика, но и възможност
да се свърши нещо реално за това
малцинство, заяви за "И Ю Обзървър" председателят на Съвета на Европа
Турбьорн Ягланд.
Това е паневропейски
проблем, който засяга повечето европейски
страни, а най-ужасни са условията в
ромските лагери в Косово, допълни той.
Унгарският премиер Виктор Орбан обеща,
че интеграцията на ромите ще бъде един
от приоритетите на унгарското
председателство, което започва от
януари.
Унгарският посланик в ЕС Петер
Дьоркьош обяви на 26 ноември, че в
стратегията Европа 2020 г., която замества
Лисабонската стратегия, ще залегнат
три основни цели за ромското малцинство,
които страните членки ще трябва да
превърнат в национални: борба с
безработицата, с ранното
напускане на училище и с бедността.
През
първата половина на унгарското
председателство ЕК
ще изработи доклад за ромите, който ще
постави началото на обсъждане на въпроса,
а в началото на април се очаква и доклад
за напредъка по ромското включване.
Предвидена е и среща на Европейската
ромска платформа в Будапеща и няколко
заседания на Съвета за заетост и социална
политика и Съвета образование, култура
и младеж.
Доколко ще бъдат ефективни
мерките на новото унгарско председателство
и ще уеднаквят ли аршина спрямо ромите,
единствено времето ще покаже.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
