Прилага ли ЕС двоен стандарт към ромите и различно ли е отношението към тях, когато се говори за правата им в Източна Европа и когато в Западна Европа?
Това са само част от въпросите, които зазвучаха отново след решението на френския президент Никола Саркози да експулсира това лято от страната си български и румънски роми.
По данни на Европейската комисия в Европа живеят близо 12 млн. представители на ромския етнос. Те са най-голямото етническо малцинство в Европа.
Според статистиката 535 хил. роми живеят в Румъния, 370 хил. в България, 205 хил. в Унгария, 89 хил. в Словакия и 108 хил. в Сърбия. Близо 200 хил. са ромите в Чехия и в Гърция, а в Турция са 500 хил.
След разширяването на ЕС много от тях заминаха за Западна Европа, с което увеличиха социалното напрежение в страни като Италия и Франция.
Ромите се оказаха големите губещи след краха на социалистическите режими в бившия източен блок, отбеляза британският в. "Гардиън".
За повечето хора демокрацията донесе нови свободи, по-висок жизнен стандарт и интеграция със Запада, но тя роди и популистка антиромска реторика, превърна ромите в изкупителни жертви, създаде гетата, насилствената стерилизация и изпращането на ромски деца в училища за умствено изостанали, обобщава изданието.
Политиката на Никола Саркози превърна ромите в париите на Европа
На 28 юли френското правителство реши да върне в Румъния и България роми, които са нарушили обществения ред. Планът на Париж предвиждаше ликвидиране на половината от близо 600 нелегални цигански лагери.
Последва евакуирането на първия незаконен лагер в Сен Етиен (Централна Франция), а за 15 дни в страната бяха премахнати около 40.
79румънски роми се съгласиха да получат по 300 евро помощ в замяна на доброволно напускане плюс по 100 евро за всяко непълнолетно дете. В страната бяха върнати около 60 души. В България - 41.
Факт обаче е, че Франция е експулсирала 10 хил. роми миналата година и 8500 предишната. От началото на 2010 г. до речта на Саркози през юли 24 чартърни полети с роми са заминали за Румъния и България, припомня сп. "Шпигел".
Франция не бе единствената западноевропейска страна, която експулсира роми. Австрийците,датчаните, шведите и италианците също репатрират ромски имигранти, а германците се готвят да покажат вратата на 12 хил. от тях.
Решението на Франция бе силно критикувано от опозиционните партии
в страната, в чужбина, включително и от Ватикана. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг сравни експулсиранията на роми с депортирането на евреи по време на Холокоста и изтъкна, че животът в незаконен лагер не е нарушение на обществения ред.
Европейската комисия изпрати предупредително писмо на Франция, в което призова за включване във френското законодателство на всички европейски правила за свобода на движение.
Междувременно Френската служба за имиграция и интеграция въведе база данни ОСКАР (Опростен механизъм за контрол на помощите за връщане) с информация за самоличността на лицата, ползвали различни видове помощи за тази цел.
Френски правозащитни организации внесоха иск срещу базата данни, а не след дълго министерството на вътрешните работи отрече съществуването й.
След заплахата на ЕК за откриване на наказателна процедура Франция изрази готовност да внесе поправки в бъдещето законодателство за имиграцията. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг увери, че разногласията са преодолени благодарение на получените от Париж гаранции за промени в имиграционното законодателство.
Експулсиранията на роми това лято не само насочи вниманието към правата на най-голямото малцинство в Европа, но и акцентира върху
антиимигрантските настроения на Стария континент
От Франция, през Германия (идеите за запазване на националната идентичност) и Швеция (ксенофобите спечелиха депутатски места) до Холандия, през Европа преминава антиимигрантска вълна, отбелязва британският в. "Дейли телеграф".
Ромското репатриране бе откритоподкрепено от французите и френската крайна десница. В Германия антиислямската книга на Тило Зарацин бързо се превърна в бестселър.
В Швеция крайната десница се представи завидно добре на националните избори. Партията на Геерт Вилдерс в Холандия също зае важно място в политическия пейзаж.
Икономическите проблеми ли доведоха до изострянето на социалното напрежение? Всъщност тези проблеми разкриха много други.
Критици обвиниха Саркози, че е взел на прицел ромските имигранти, за да се хареса на крайнодесните избиратели и да демонстрира придържане към законността и реда, за да си осигури нов мандат на наближаващите президентски избори.
Ромите са дискриминирани, трябва да бъдат интегрирани, но в кои страни
- в родните им или в страните, в които са емигрирали?Безспорни са проблемите им с достъпа до образование, жилища, здравеопазване. Те са видими във всички страни с ромски малцинства: Унгария, Словакия, Чехия, която преди две години Европейският съд по правата на човека осъди за принудително настаняване на ромски деца в специализирани училища за деца с умствени увреждания.
Под 20 на сто от циганите в държавите от постсъветския блок са завършили средно образование, изтъква руският в. "Комерсант". Над 70% живеят под прага на бедността. Средната продължителност на живота при тях е с 15 години по-малка, отколкото в Европа като цяло, а нивото на детската смъртност е четирикратно по-високо.
Как да се справи Европа? Принципът на антидискриминация е залегнал в Хартата за основните права на ЕС, в договора от Амстердам от 1997 г., в директивата на ЕС за расовата дискриминация и директивата за борба срещу всички форми на дискриминацияна работното място.
ЕС не може сам да реши многопластовите проблеми на ромите, призна еврокомисарят по трудовата заетост и социалните въпроси Ласло Андор.
Макар че ЕС разполага с фондове, страните членки се въздържат
да използват парите, отбелязва радио "Дойче веле". От 2007 г. до 2013 г. Европейският социален фонд е предложил 13 млрд. евро за финансиране на образованието и за проекти, свързани с осигуряване на жилища на ромите.
Кризата с ромите във Франция е знак за опасен завой надясно в европейската политика, но и възможност да се свърши нещо реално за това малцинство, заяви за "И Ю Обзървър" председателят на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд.
Това е паневропейски проблем, който засяга повечето европейски страни, а най-ужасни са условията в ромските лагери в Косово, допълни той.
Унгарският премиер Виктор Орбан обеща, че интеграцията на ромите ще бъде един от приоритетите на унгарското председателство, което започва от януари.
Унгарският посланик в ЕС Петер Дьоркьош обяви на 26 ноември, че в стратегията Европа 2020 г., която замества Лисабонската стратегия, ще залегнат три основни цели за ромското малцинство, които страните членки ще трябва да превърнат в национални: борба с безработицата, с ранното напускане на училище и с бедността.
През първата половина на унгарското председателство ЕК ще изработи доклад за ромите, който ще постави началото на обсъждане на въпроса, а в началото на април се очаква и доклад за напредъка по ромското включване.
Предвидена е и среща на Европейската ромска платформа в Будапеща и няколко заседания на Съвета за заетост и социална политика и Съвета образование, култура и младеж.
Доколко ще бъдат ефективни мерките на новото унгарско председателство и ще уеднаквят ли аршина спрямо ромите, единствено времето ще покаже.
Източник: Йоана Бенишва, БТА
Последвайте ни
