Пътят към Шенген се характеризира с блъскане и бутане. Жестикулира се много и в крайна сметка се правят погрешни стъпки. Но едно е сигурно, Букурещ и София са нетърпеливи да се присъединят към зоната за свободно движение. И то бързо! Ако е възможно през март 2011 г.
За двете страни, които са под засилен мониторинг от Брюксел от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., това е принципен въпрос, дори въпрос на чест да изпълнят критериите на европейския елит, пише френският в. "Монд".
Но дали това е реалистично? Ще продължат ли България и Румъния да вървят заедно за добро или лошо, както правеха досега, или тандемът им ще бъде поставен на
изпитание от разгорялата се през последните дни полемика за ромите?
Именно тук нещата се усложняват. В Букурещ оставката на вътрешния министър Василе Блага постави под съмнение способността на страната да се присъедини към Шенгенската зона в определения срок.
Румъния вече попадна под критиките на Париж, който чрез Пиер Льолуш и най-отскоро чрез Фредерик Льофевр, заплаши, че ще се противопостави на румънската кандидатура заради недобрата интеграция на циганите.
Но дали тази внезапна загриженост на Париж за ромите е добър мотив за евентуално френско ембарго?
Говорителят на Съюз за народно движение (СНД) има и друго обяснение: "Румъния нападна доста бурно страната ни, даде ни урок", заяви той.
Вярно е, че Букурещ не остана напълно безчувствен към кампанията за експулсиране на роми от Франция, румънски представители обвиниха Париж в "популизъм" и поискаха прекратяване на мерките, насочени срещу циганската общност.
"Ние нямаме проблеми с Франция",
заяви неколкократно българският премиер Бойко Борисов, акцентирайки ясно върху "ние". На последния Европейски съвет той отиде по-далеч, като ясно се разграничи от Букурещ.
Ние, доколкото знам, не сме федерация, можем да се присъединим самостоятелно към Шенген, допълни той, слагайки по този начин край на донякъде изкуствения тандем между България и Румъния, създаден още при преговорите им за присъединяване към ЕС.
Българският премиер твърди, че е получил от самия Никола Саркози френското благоволение към София и към ромите, със сигурност много по-малобройни, отколкото румънските, но чийто живот от двете страни на Дунава не се различава съществено.
За Шенген си струва един развод, особено след уреден брак. Само ако беше толкова просто...
Българският президент, бившият комунист Георги Първанов, беше забравен в това уравнение. Да, той наистина съществува (това дори е вторият му мандат) и от идването на власт на българската десница, олицетворявана от Борисов, не е престанал да спъва правителството. Това е съжителството по български. И то често е доста оживено. Както и по въпроса за ромите президентът в крайна сметка се разграничи от поведението на правителството и критикува полугласно Франция.
Още по-хитро, той се съюзи с румънския си колега Траян Бъсеску, който беше на официално посещение в София на 23 септември, изразявайки желанието на двете страни да напредват заедно по пътя към Шенген. И за да повтори, че присъединяването към това пространство по никакъв начин не може да се свързва с ромския проблем. Позиция, която парадоксално съвпада с позицията, изразена от посланика на Франция в София, който видимо не беше в течение на "сделката" между Борисов и Саркози, при условие разбира се, че тя не е българска измислица.
В понеделник беше ред на българския вътрешен министър Цветан Цветанов да понесе
критики от Брюксел.
Пак по въпроса за Шенген. Като цяло всичко завърши по-скоро добре за ръководителя на българската полиция, който се срещна там с много европейски представители, отговарящи за свободното движение.
Догодина, през март или април, ще се присъединим към Шенген, заяви той. Визитата беше леко помрачена от злополучното му изявление за ромите при едно от многобройните му интервюта за българската преса. "Тези среди са инкубатор за генериране на престъпност", заяви Цветанов. Думите му бяха решително окачествени като "неприемливи" от Комисията.
В крайна сметка
за някои хора в София въпросът за Шенген не е автоматично свързан с въпроса за ромите,
а с действителността, която те смятат за много по-тревожна. Проникването на различни мафии, главно на руската, и възможностите, дори волята на властите в София да им попречат. По ирония на съдбата точно тогава няколко разследващи журналисти разкриха присъствието на българска територия на Константин Циганов, смятан от много специалисти, както руски, така и американски, за кръстника на една от най-могъщите бивши съветски криминални организации, "Уралмаш" от Екатеринбург.
Той е живял в България до март 2010 г. без изобщо да бъде обезпокояван начело на впечатляваща империя от фирми, докато е официално издирван от Москва. Той дори получава българско гражданство през 2001 г.
"Този човек сам по себе си илюстрира проблемите в областта на сигурността в България, които могат да се пренесат в Шенгенското пространство, когато страната се присъедини към него", смята Атанас Чобанов, автор на първите статии за имотните амбиции на Циганов по българското Черноморие.
На 18 март 2010 г. българското контраразузнаване счете, че Циганов представлява "заплаха за националната сигурност" на страната. От тогава той чака заедно с един от съдружниците си експулсирането си към Русия. Но сега Москва твърди, че не познава този човек...
