О чакваната поява в Европа на втечнен природен газ от САЩ ще доведе до усилването на конкуренцията на европейския пазар и не е изключено дори до започването на ценова война.
На фона на сриващите се цени на петрола котировките на втечнения природен газ също тръгнаха надолу и износът от САЩ може не само да намали разходите на европейските потребители за енергоносители, но и да се превърне в сериозна конкуренция на доставките от Русия, пише във „Ведомости“, Шивън Хол, старши редактор на платформата за търговия с горива Platts.
Европа отдавна търси начини да намали своята зависимост от руския газ, който задоволява над 80% от целия газов внос на 7 източноевропейски страни. Като цяло в ЕС пазарният дял на „Газпром” е 35%.
Отчитайки, че цените на синьото гориво падат, а в Европа все по-силно звучат призивите да се осигури енергийна независимост, няма никакви съмнения в това, че на „Газпром“ му предстои сериозна битка за основния му пазар.
В Европа са налице всички условия за внос на газ от САЩ. Изчерпването на запасите в Северно море, оскъпяването на себестойността на добива и либерализацията на газовия и електроенергиен пазари откриват големи възможности за американските компании.
Според прогнозите на Международната агенция за енергетика вносът на втечнен в ЕС за периода 2014-2020 г. вероятно ще се удвои.
В течение на десетилетия Европа разчиташе на руския природен газ, но изострените през последните години противоречия между Русия и Украйна относно газовия транзит поставиха в центъра на вниманието въпроса за сигурността на доставките.
Европейската комисия разглежда вноса на втечнен природен газ като основно направление за диверсифицирането на енергоносителите в Европа и важен компонент от бъдещия енергиен баланс на ЕС.
“Бихме искали да създадем всички необходими условия за втечнения природен газ, защото чувстваме, че той се превръща в глобална стока. При това му цените са много конкурентни и ние бихме искали да се възползваме от предимствата, които отваря глобалната конкуренция за намаляването на цените на енергоносителите в Европа“, коментира Марош Шефчович, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за енергетиката.
САЩ могат да започнат да изнасят втечнен природен газ за Европа още от този месец, веднага след като бъде пусната в експлоатация първата линия на терминала Sabin Pass на компанията Cheniere Energy.
В момента в САЩ се строят пет завода за втечняване на „синьо гориво“. Техният общ капацитет към 2019 г. може да достигне 80 милиарда куб.м. годишно. В условията на по-слабо търсене на природен газ в Азия американските доставчици се пренасочват към Европа като основен пазар, което потенциално може да предизвика ценова война с „Газпром”.
Наличието на множество регазификационни терминали на европейското крайбрежие ще съдейства за вноса на американското втечнено „синьо гориво“. Днес Европа разполага с 23 големи терминала, 21 от тях са разположени в страни-членки на ЕС и още два – в Турция. По данни от 2014 г. общият им капацитет възлиза на 200 милиарда куб.м. годишно, което може да покрие около 40% от нуждите на европейския пазар.
Нещо повече ЕС определи планираните за строителство терминали за втечнен природен газ в Хърватия, Естония, Гърция, Ирландия и Швеция, Полша за проекти с общоевропейско значение, които могат да бъдат финансирани от ЕС по ускорена процедура.
Ако цената на американския втечнен природен газ остане на сегашните ниски равнища и доставките в Европа се осъществяват при нива от около 180 долара за 1000 куб. метра, на Руся ще ѝ се наложи да предприеме ответни стъпки.
„Газпром“ се старае да не допусне загуба на конкурентоспособност в Европа и на дял от европейския пазар. През миналата година газовият гигант се съгласи да намали цените за Литва, след като Вилнюс пусна в експлоатация плаващ терминал за втечнен природен газ, даващ възможност за доставка от алтернативни източници.
Опитвайки се да диверсифицира каналите за продажбата на газ в Европа, „Газпром“ също започна да експериментира с газови аукциони. Първите търгове, състояли се през септември, показаха не само новия подход на компанията към продажбите, но и растящият интерес на клиентите към договорите за краткосрочна доставка, обвързани със спотовите (пазарни в реално време) цени на синьото гориво.
За да намали своята зависимост от Украйна, „Газпром“ също търси алтернативни пътища за транспортирането на газ към Европа.
След проблемите с „Южен поток“ и „Турски поток“ компанията обяви през юни намерението си да удвои мощността на газопровода „Северен поток“, минаващ по дъното на Балтийско море директно за Германия.
В проекта „Северен поток 2“ влязоха европейските петролни и газови гиганти Shell (Холандия), Е.ОN и BASF (Германия), OMV (Австрия) и ENGIE (Франция), давайки да се разбере недвусмислено, че смятат този проект за изключително изгоден икономически и по тази причина са готови да го осъществят.
Правителствата в няколко източноевропейски държави, обаче, разкритикуваха „Северен поток 2“, загрижени, че той ще позволи на Русия напълно да лиши Украйна от статута ѝ на транзитна страна и ще подкопае собствената им енергийна сигурност.
Русия смекчи своята позиция по този въпрос. Неотдавна представители на „Газпром“ заявиха, че някакви количества газ ще продължат да се транспортират през Украйна и след изтичането през 2019 г. на действащия транзитен договор.
Независимо от това, каква стратегия ще избере „Газпром“ за защита на своя дял от европейския пазар, появата на американския втечнен природен газ ще принуди руската компания да промени своето отношение към потребителите.
Усилването на конкуренцията, колкото и странно да е, може дори да бъде от полза на „Газпром“, защото ще намали тревогите на европейските регулатори по отношение на злоупотребата с монополно положение на някои пазари в Източна Европа.
криза, която тихо расте" />
