Б ългарският посланик във Великобритания Константин Димитров разкритикува антибългарската пропаганда в британските медии.
Посланик Димитров заяви, че не е чул министерството на вътрешните работи да е отхвърлило и една молба от британски работодател за наемане на български емигранти от 2007 г. насам, въпреки че съответните власти са имали инструкции за ограничаване на подобни молби, ако британски работници могат да запълнят местата.
Димитров настоя също българите, които се местят във Великобритания, да не бъдат наричани имигранти.
Българите не са имигранти. Българите са членове на Европейския съюз и се движат свободно в границите на ЕС, включително във Великобритания,
каза дипломатът, цитиран от "Дейли Телеграф" и "Дейли Мейл".
Според Димитров броят на българите, пристигащи на Острова, в момента е около 10 хил. годишно и няма да се увеличи от началото на следващата година.
Думите на българския посланик, обаче, поставят под въпрос дали ограниченията за придвижване на български и румънски имигранти, които трябва да паднат на 31 декември, изобщо някога са прилагани, коментират британските медии днес. И допълват, че това предполага, че Министерството на вътрешните работи не е успяло да защити британските работни места на конкурентния пазар на труда.
Лейбъристите заявиха, че ще внесат въпрос в парламента, след като министерството на вътрешните работи потвърди, че не е изнасяло данни за броя на отхвърлени молби за работа от страна на българи.
Междувременно британският министър на образованието Майкъл Гоув подкрепи идеята на правителството да се удължи минималният срок на пребиваване на българи и румънци в страната, който им дава право да кандидатстват за получаване на социални помощи, съобщи в сайта си вестник "Дейли експрес".
Гоув подкрепи идеята на премиера Дейвид Камерън, като я нарече "практична политика", която "е налучкала
правилния тон за миграцията".
По негови думи не трябва да се позволява на новите мигранти "да се възползват от щедрата социална система" на Великобритания.
С наближаването на крайния срок през януари, когато трябва да се определи бъдещето на българските и румънските мигранти, британското правителство е готово да предприеме тази стъпка без подкрепа от ЕС, отбелязва "Експрес". Според някои съобщения Камерън иска да удължи минималния срок на пребиваване в страната преди получаване на социални помощи от сегашните три месеца на близо година.
47% от британците са на мнение, че на румънците и българите не бива да се дава право да живеят, работят и получават социални помощи във Великобритания,
пише вестник "Дейли телеграф", позовавайки се на допитване. Според сондаж на телевизия "Ченъл 5", 56 на сто от запитаните мислят, че имиграцията се е отразила негативно на страната им.
Огласеното днес допитване твърди, че едва една четвърт от анкетираните смятат, че румънците и българите трябва да бъдат третирани като останалите граждани на Европейския съюз, а 18% от запитаните преценяват, че гражданите от тези две страни трябва да имат по-ограничени права да живеят, работят и да се ползват от британската система за социални помощи.
Когато британското правителство уточни какви промени възнамерява да въведе по отношение на достъпа до социални помощи от граждани на други държави от ЕС,
Европейската комисия ще поиска да се увери, че те отговорят на законодателството, свързано с правото на свободно движение в Общността.
Това заяви на пресконференция Джонатан Тод, говорител на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор. Така говорителят отвърна на въпрос, свързан с оповестените в британската преса намерения на правителството в Лондон да удължи срока, в който новодошлите в страната трябва да са пребивавали, преди да имат право на социални придобивки.
ЕК ще оцени съвместимостта със законодателството на ЕС на всяка нова мярка на британското правителство по отношение на достъпа на граждани на ЕС до придобивки в страната, когато подробностите станат известни, добави Тод.
Той отбеляза, че по отношение на неработещите граждани на ЕС общностното законодателство изисква приемащите държави да прилагат защитни мерки срещу т. нар. социален туризъм. Неработещите граждани могат да получават социални помощи в държава от ЕС, различна от тяхната родина, само ако са постоянно пребиваващи в приемащата държава, посочи говорителят. Той добави, че онези граждани на ЕС, които работят в приемаща държава от Общността, според европейското законодателство следва да получават равностойно отношение с местните граждани, що се касае до достъпа до трудовия пазар и условията за работа.
