Д олната камара на британския парламент гласува Палестина да бъде призната за държава, съобщиха осведомителните агенции.
Това няма да промени официалната близкоизточна политика на правителството, но е важен символичен жест в подкрепа за каузата на палестинците, които искат да имат своя държава.
В подкрепа на необвързващата резолюция гласуваха 274 членове на Камарата на общините, която наброява 650 души. Дванайсет бяха против.
Премиерът Дейвид Камерън, членовете на правителството, както и много депутати не гласуваха.
Приетото решение гласи: „Камарата на общините е на мнение, че правителството би трябвало да признае държавата Палестина успоредно с държавата Израел, за да допринесе по този начин за постигане чрез преговори на решение въз основа на принципа за две държави“.
Великобритания не определя Палестина като държава, но заявява, че може да го направи по всяко време, ако сметне, че това ще е от полза за мирния процес между палестинците и Израел.
Депутатът лейбърист Греъм Морис каза, че признаването на държавността на Палестина ще помогне да се деблокират мирните преговори, преди да е станало прекалено късно. В противен случай, заяви той, ще изчезне надеждата за решаване на конфликта чрез съществуването на две държави, единственото приложимо решение на проблема.
Консерваторът Никълъс Сомс – внук на Уинстън Чърчил – каза, че признаването на Палестина е правилно от морална гледна точка и е в интерес на Великобритания.
Кабинетът пък заяви, че
гласуването няма на промени официалното британско становище по въпроса.
Министърът за Близкия изток Тобайъс Елуд каза, че Обединеното кралство ще признае палестинската държавност тогава, когато това ще помогне да се установи мир.
Израел заяви, че гласуването в британския парламент
вреди на мирните усилия,
предаде АФП. „Едно прибързано международно признание отправя към палестинските ръководители тревожното послание, че те могат да избегнат трудните решения, които предстои да вземат двете страни, и подронва шансовете за постигане на истински мир“, се казва в комюнике на израелското външно министерство.
Палестинската автономна власт приветства този вота като „важна стъпка в посока към справедливост и мир“. „Правото ни на самоопределение не е въпрос на преговори“, заяви в комюнике от името на палестинските власти г-жа Ханан Ашрауи от ръководството на Организацията за освобождение на Палестина. Така тя отхвърли израелската забележка, според която за подобно признание са необходими предварителни преговори с Израел.
Решението на британския парламент
няма да промени сложната действителност, въпреки че мнозина смятат вчерашния вот за повратен момент в политиката на Лондон
по палестинския въпрос, пише днес „Гардиън“.
Вестникът отбелязва, че при наличието на 300 хил. еврейски заселници на Западния бряг и продължаващото разширяване на еврейските селища там нарастват съмненията около реализирането на идеята за две държави.
От една страна е разбираемо, че Великобритания трябва да подкрепя стремежа на палестинците към независимост заради оставеното от нея „наследство“ в Близкия изток и заради ролята си в създаването на държавата Израел. Но същевременно има опасност, че подобни гласувания в Европа за признаване на Палестина да лишат палестинския лидер Махмуд Абас от стимул да преговаря с Израел. Така че засега вчерашният вот в Камарата на общините си остава само политически жест и нищо повече, пише „Гардиън“.
„Ню Йорк таймс“ също възприема действието на британските депутати за символичен жест, но подчертава, че взетото от тях решение с 274 срещу 12 гласа, макар и не задължително за правителството, е поредното доказателство в каква степен подкрепата към политиката на Израел (даже и сред най-твърдите му съюзници) отстъпва място на по-премерена позиция, а в някои случаи и гневен израз на съпротива срещу премиера Нетаняху и отношението му към палестинците.
Провалът на преговорите по плана за две държави, продължаващото заселване на евреи на Западния бряг и кръвопролитният конфликт в Газа сякаш стреснаха европейските политици, включително шведския премиер, и Швеция може да стане първата голяма западна страна, признала Палестина, пише американският вестник и припомня, че някои държави от бившия съветски блок са признали палестинската държава още по времето на Студената война.
Този месец новият шведски премиер Стефан Льовен заяви, че правителството му ще признае държавата Палестина. Изявлението му бе приветствано от палестинските ръководители и разкритикувано от Израел.
Освен това войната в Газа даде нова сила на натиска върху Израел чрез кампанията за бойкот на хранителни стоки, произведени в израелските селища на Западния бряг. И помогна за появата на вълна от антисемитски прояви из Европа през тази година на фона на опасения, че опозицията срещу израелската политика ще спомогне са появата на антиеврейски настроения в политическия живот в Европа, пише „Ню Йорк таймс“.
Френският „Либерасион“ също подчертава символичността на вота в Камарата на общините в Лондон и припомня, че европейски страни като България и Полша са признали още през 1988 г. държавата Палестина. Вестникът отбелязва, че вчера външният министър на Франция Лоран Фабиюс е заявил, че „ще трябва да мине време, преди да признаем палестинска държава“ – думи, казани от него и през това лято.
криза, която тихо расте" />
