Слабо вероятно е да има наплив на имигранти от България и Великобритания от догодина, когато отпадат ограниченията за трудовия пазар, сочи доклад на британския Национален институт за икономически и социални изследвания, изготвен по поръчка на британското външно министерство, пише в. "Гардиън".
В изследването се посочва, че Великобритания едва ли ще е предпочитаната страна за миграция за българите и румънците и че тези от тях, които идват в нея, не планират да експлоатират системата на държавни помощи и обществените услуги. Те ще държат главно на детските добавки.
В доклада се изтъква, че хората, които се отправят към Великобритания, ще го направят, за да подобрят своята квалификация и жизнен стандарт, а не, за да се възползват от социалната и здравна система на обединеното кралство. Най-вероятно те ще са млади хора и ще пристигат сами - поне в началото - така че, няма да окажат сериозно натоварване върху социалните услуги ще бъде скромно.
Авторите на доклада отбелязват, че не е възможно да се направи точна оценка колко души от тези две страни ще дойдат във Великобритания от 2014 г., но добавят, че е далеч по-вероятно имигрантите от България и Румъния
да се насочат към Испания, Италия и в по-малка степен Германия
В доклада се казва, че имигрантите от тези две страни ще дойдат във Великобритания, за да и да повишат стандарта си на живот, а не като "социални или здравни туристи".
За разлика от вълната поляци, литовци и други източноевропейски имигранти след 2004 г. българите и румънците най-вероятно ще се насочат към Лондон и югоизточна Англия, а няма да се пръснат из цялата страна.
В доклада, направен по поръчка на британското посолство в Букурещ, се казва, че всякакви данни за броя на бъдещи имигранти във Великобритания
твърде вероятно ще са неточни и заблуждаващи
Отбелязва се, че българите и румънците, които вече живеят във Великобритания, са относително малко - 26 хил. българи и 80 хил. румънци.
В огромното си мнозинство те са на възраст под 35 години и като цяло са с малко по-добра професионална квалификация от подобни мигранти в останалата част на Европа, се отбелязва в изследването.
Проучването веднага беше подложено на яростна критика от защитника на рестриктивната политика спрямо имигрантите сър Андрю Грийн от "Мигрейшън Уоч Ю Кей" (MigrationWatchUK.org) като замазване на очите и омаловажаване на проблема, защото не давало прогноза за възможния размер на имиграцията след 1 януари.Кийт Вейз, председател на комисията по вътрешни работи в Камарата на общините, също
критикува отсъствието на числа
и поиска правителствената комисия да направи пълно проучване за евентуалния ефект от отпадането на ограниченията.
Изследването, поръчано от посолството на Великобритания в Букурещ, беше определено от министъра по европейските въпроси Дейвид Лидингтън като допринасящо за изясняване в дебата.
То рязко контрастира с тона на реч за имиграцията от миналата седмица на Дейвид Камерън, в която премиерът обеща затягане на правилата и ограничаване достъпа на новите емигранти до ползите в социалната сфера, получаване на общински жилища и т. н.
То поставя под въпрос и твърденията на някои парламентаристи от консервативната партия, според които намерение да тръгнат към Великобритания догодина имат между 350 и 400 хил. българи и румънци.
