Този резултат обаче, дължащ основно на срива на бившата социалистическа промишленост, не бива да замаскира недостатъчните усилия, които полагат тези държави, посочват екологични неправителствени организации, цитирани от Франс прес.
Докато бъдещето на Протокола от Киото тегне като Дамоклев меч над климатичната конференция на ООН в Мексико, Източна Европа отчита завидно намаление на парниковите емисии спрямо 1989 г. - с 52% в Румъния, с 50% в България и с 27,5% в Чехия.
Протоколът изисква от европейските страни намаление на тези емисии с 8 на сто между 2008 и 2012 г. спрямо показателите от 1990 г.
България беше истински шампион при спазването на ангажиментите си, посочва пред АФП Георги Стефанов, експерт по въпросите на климата към Световния фонд за дивата природа (WWF).
Този успех обаче не се обяснява нито с политика на залесяване - България изсича повече дървета, отколкото засажда, нито с особена енергийна ефективност на сградите, нито с усилията на промишлеността да въвежда "по-зелени" технологии, изтъква експертът. По негови данни
българската промишленост консумира от четири до осем пъти повече
природни ресурси в сравнение със средния показател в Европа за производство на едно и също количество (брутен вътрешен продукт).
Подобно на Полша, Румъния и Чехия, в началото на 90-те години в България бяха закрити силно замърсяващите околната среда конгломерати от епохата на социализма.
Оттогава досега обаче напредъкът в тези страни е ограничен, макар че Полша и Чехия получиха десетки милиони евро от продажбата на неизползваните си въглеродните квоти най-вече на Испания и на Япония, посочват от WWF и природозащитната организация "Грийнпийс".
Тези пари позволиха да бъде подобрена изолацията на сградите в Чехия. В Полша получените 80 млн. евро ще послужат за финансиране на проекти за възобновяема енергия като вятърни електростанции или за залесяване, обяснява пред АФП говорителката на министерството на околната среда Магда Шикорска.
През първите десет години на XXI век въглеродните емисии в Полша и Румъния отново започнаха да се увеличават заради благоприятната икономическа конюнктура. В Чехия тези емисии се задържат на особено високо равнище след разпадането на част от тежката промишленост, посочва Ян Ровенски от "Грийнпийс".
Според него те възлизат на 12,5 тона на човек от населението - петият най-лош резултат в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Прага обаче се гордее, че е намалила въглеродните емисии с 4,1%
през 2009 година спрямо 2008 г., при положение, че страната е много зависима от въглищата. От "Грийнпийс" обясняват това със забавянето на икономиката заради кризата.
В Румъния по последни данни въглеродните емисии от промишления сектор са нараснали със 7 на сто между 2006 и 2007 г.
Представителката на WWF в страната Луминица Тънасие изрази съжаление, че липсва икономическа стратегия, основана на развитието на намалено потребление на въглерод.
Страната обаче осъществява програми за залесяване и значително е увеличила дела на възобновяемите енергии.
Букурещ се надява да получи 2,5 млрд. евро от продажбата на квоти за въглеродни емисии, които ще инвестира в екологични проекти. Досега обаче не са получени никакви пари, изтъква румънското министерство на околната среда.
Отражението на климатичните промени все още не предизвиква истински дебати в страната, така че го няма необходимият натиск на общественото мнение, заключава Йонуц Чепрага от "Грийнпийс".
