Как зелените "отвориха шлюза" на Берлинската стена

П�а �ането на Берлинската стена се случи през 1989 г., но историята - може би - започва девет години по-рано, когато Янош Варга, биолог от Унгарската академия на науките, става репортер на малкото месечно научно списание "Бувар".

За една от първите си задачи той посещава красивата крайбрежна извивка на река Дунав край Вишеград, позната като Големия завой на Дунав, на чието място се е намирала древна унгарска столица. Там той трябва да интервюира местните власти относно плановете за малък парк.

Предвидимо и еднообразно - докато един от високопоставените лица не се изтърва, че обраслото с дървета кътче от брега - любимо място за пикник на много унгарци, трябва да бъде удавено под язовир за водно-електрическа централа. Такъв явно е строго секретният план на държавната агенция "Управление на водите", страшилище за мнозина.

Варга започва "да се рови". Той открива, че замисляният язовир Ношмарош ще залее селища, ще разруши подземни водни резервоари, ще пресуши мочурища и разруши цели екосистеми покрай най-дългата в Централна Европа река.

Разбира се аз написах статия, спомня си биологът журналист. Директор от Управлението на водите обаче е в редакторския съвет на списанието. В последния момент той спира отпечатването на броя. Статията така и не вижда бял свят. Янош Варга е ядосан и разочарован, но и още по-решен да узнае защо

социалистическата власт е толкова загрижена да пази проекта в тайна

С много усилия той открива, че става дума за съвместен проект на унгарските и чехословашките власти да произвеждат водно електричество, напояват селски стопанства и развиват корабоплаването.

Идеята е да се оформят два язовира и 200-километровата ивица да се трансформира, където е границата между двете държави. Намесени са и руснаците, които смятали да изпращат големи кораби от Черно море по Дунав чак до границата с Австрия.

Варга захапва темата и някои от статиите му успяват да преодолеят цензурата. Той набира кръг от последователи, макар години наред да е един от малцината, които наистина вярват, че проектът може да бъде спрян.

Разбира се Управлението на водите отказва да коментира темата публично. След една насрочена среща с обществеността, на която в последния момент бюрократите не се появяват, Варга решава, че е време за следващата стъпка.

Решихме, че не е достатъчно да говорим и пишем и затова сформирахме организация: "Дунавски кръг". Обявихме, че не приемаме цензурата. Че ще действаме така, сякаш живеем в демокрация.

Кръгът е незаконен и издава тайно брошури "самиздат". Организаторите му успяват да съберат цели 10 хил. подписа за петиция срещу язовира и да се свържат с природозащитници на Запад, които канят в Будапеща на пресконференция.

Унгарските власти налагат пълно информационно затъмнение

по темата, но статиите на организацията започват да се появяват в западни медии, вкл. в научното списание "Ню сайънтист" (NewScientist.com).

През 1985 г. кръгът и единственият му публичен говорител печелят наградата Right Livelihood, наричана често "алтернативен Нобел". Партийни лица го предупреждават да не я приема.

Той разбира се не ги послушва и следващата година, когато австрийски природозащитници пристигат за протест в Будапеща, полицията ги разпръсква със сълзотворен газ и стоп патрони.

Политбюро нарежда Янош Варга да бъде уволнен от новата му работа като редактор на унгарското издание на "Сайънтифик америкън" (ScientificAmerican.com).

Проектът Ношмарош се превръща в знаме на опозицията срещу режима. В съзнанието на недоволните опитите на комунистическата власт да овладее и експлоатира вълните на Дунав се превръща в метафора на контрола върху свободното съзнание и израз в страната.

Заради нарастващия натиск от страна на движението в Унгарската комунистическа партия започват разцепления.

"Реформистите знаеха колко непопулярен е проектът, колко нерентабилен е икономически и финансово. Много по-изгодно щеше да е да се произвежда електричество от въглища или ядрена енергия. Хардлайнерите във властта обаче се прекланяха пред сталинистката визия за огромни язовири като символи на мощта и прогреса на режима", разказва Варга.

"Зелените" теми са слабост на източноевропейските комунистически режими през последните години на съществуването им.

Под егидата на Младите комунистически лидери редица природозащитни групи се създават през 70-те. Партийните функционери виждат в тях безобиден отдушник на младежкия плам и ентусиазъм - нещо средно между скаутското движение в Америка и обществата по естествена история.

Зеленият идеализъм постепенно се превръща във фронт на политическа опозиция

В Чехословакия организацията за човешки права "Харта 77" също яхва екологичната вълна. Полските и естонските зелени се присъединяват към организацията "Приятели на земята", за да протестират срещу замърсяването на въздуха.

Българските зелени се обединяват в движението "Екогласност", което участва в огромни митинги през 1989 г.

Големите водно-инженерни проекти са особено мощни символи на властта и прогреса през епохата на Сталин и когато Михаил Горбачов започва перестройката в Съветския съюз, едно от първите му решения е да спре огромен проект за отклоняване на сибирски реки към юг, които да напояват памучните полета около Аралско море.

Никъде другаде обаче зелената кауза не се прегръща по-страстно, както в Унгария. Нещата назряват, когато през 1988 г. властите подписват споразумение с Чехословакия да ускорят работата по Ношмарош. В отговор 50 хил. души излизат по улиците на унгарската столица и събират 150 хил. подписа с искане за референдум по въпроса.

Комунистическото правителство е в криза. Дебатите за язовира и нуждата от политическа промяна се преплитат и вече почти цялата нация надига глас. Парламентарните дискусии по въпроса започват да се излъчват на живо по националната телевизия.

През 1989 г. властите отстъпват и спират строежа. Това е повратен момент

Кампанията на реформистите е билет към бъдещото им участие във властта, а успехът й ги кара да вземат най-важното си решение. През септември същата година новият външен министър Дюла Хорн, който скъсва споразумението за проекта с Чехословакия, оповестява, че ще отвори границата между Унгария и Австрия и ще пуска през нея източногерманци и унгарци.

Само след дни източногерманците тръгват на почивки към Унгария и конвои от трабанти се отправят към Виена. Задната врата към Запада е отворена. Берлинската стена вече е безсмислена и след седмици тълпите започват да я събарят.

Зелената революция в Будапеща не изгонва напълно инженерите от Дунава. Новата държава Словакия изпълнява нейната част от проекта и обвинява унгарските власти в неспазване на споразумението, като се обръща към Международния съд. Демократичните вече политици в Унгария за кратко също флиртуват с идеята да подновят Ношмарош. Варга обаче организира нови протести през 1998 г.

Вече като главен съветник по въпросите на околната среда в правителството, той конфискува документи от кабинета на премиера, които биха оторизирали подновяването на строителството.

Дали кампанията му не ускорява рухването на Берлинската стена? Историята е пълна с подобни "дали...". Варга е убеден, че е допринесъл за този исторически момент. Дунав течеше свободен - също като хората, ние отворихме шлюзовете, обобщава той.