Постсъветското "позеленяване" на Европа
Дунав в Унгария   
Източник: Архив
22
Пд ди 20 години, когато Желязната завеса падна, светът зяпаше от ужас, когато видя от непосредствена близост опустошенията, нанесени на природата от съветската индустриална машина.

В цялата рухваща комунистическа империя отпадъчни води и химикали задръстваха реките; индустриален смог задушаваше градовете; в почвата се просмукваше радиация; открити мини дамгосваха зелени долини. Трудно бе да се изчисли колко е лошо и все още е положението: вниманието бе съсредоточено повече върху производствените квоти отколкото върху екологичните данни.

Днес Европа има два изтока.

Един, който до голяма степен бе изчистен с помощта на масираното наливане на западни средства и перспективата за членство в проспериращия Европейски съюз.

Другият все още изглежда така, сякаш комунистическите управници никога не са си отивали.

Контрастиращите истории са написани на вълните и по течението на две реки. Плаването по река Днепър в Украйна - този някогашен индустриален център на Съветския съюз, изисква преминаване през облаци от черни и оранжеви изгорели газове от металургичен завод.

Откъм един хълм пътниците могат да усетят полъха на горящо бунище. Намиращите се в близост полета са отцепени с ограда от бодлива тел, на която са поставени обозначителни знаци, предупреждаващи за радиоактивност.

По-нататък корабът преминава покрай третата по големина атомна електроцентрала в света. Нагоре по течението от Киев Днепър черпи вода от река Припят, чиято утайка все още е "гарнирана" с радиоактивния изотоп цезий-137 от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.

На югозапад в страни, които се присъединиха към ЕС, една друга река - Дунав, се връща към живот. Увеселителни корабчета плават край зони за обществено къпане и хора от десетки националности се шляят по еспланади покрай един величествен воден път, който е вдъхновил някога музиката на Йохан Щраус.

Защитени гори и блата се простират покрай лъкатушещото течение на реката.

През 1989 г. отсечката на Дунав, която преминаваше през комунистически държави, беше като Днепър - екологична катастрофа от епически мащаби. Петролни петна лъщяха по повърхността на водата в цветовете на дъгата. Дълги участъци бяха без риба, а край бреговете се размножаваха вонящи водорасли.

По-лоша от видимото замърсяване беше коварното нашествие на микрозаразители, които отровиха екосистемата.

На кръстопътя на географията и историята

обаче може да бъдат открити прозрения за противоположните съдби на реките. Извираща от Русия и вливаща се в Черно море, Днепър тече на юг през Беларус и пресича на югоизток Украйна - държави, които останаха в различна степен през последните 20 години почти вързани с пъпна връв за мощта на Кремъл.

Дунав, от друга страна, преминава триумфално по пътя на разширяването на Европейския съюз на изток, като извира от традиционната "тежка категория" на ЕС Германия и тече през или очертава границите на нови страни членки - Унгария, Словакия, Хърватия, Румъния и България.

Реката е дълга 2587 км - от Черно море до планината Шварцвалд в Германия. В нейния басейн живеят около 83 милиона души в 19 държави.

Пет години след като Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 г., по-голямата част от страните по нейното течение подписаха конвенция за стопанисване на реката, нейните притоци, басейн и извори. Това бе един от емблематичните проекти на една имаща по-широка цел мисия на западните сили да отпуснат милиарди долари за едно голямо почистване на Източна Европа.

През петте години на апогей на тази операция, като се започне от 2000 г.,

дунавските страни изразходваха 3,5 млрд. долара

за построяване на станции за обработване на отпадъчните води в стотици градове и села по протежение на реката и 26-те нейни главни притока.

Те похарчиха още 500 млн. долара за възстановяване на блатата и почистване на промишлените и селскостопанските течове, замърсяващи водата.

Химикалите, които подхранват задушаващите растителността водорасли и представляват заплаха за човешкото здраве, намаляха драматично от 1989 г., въпреки че техните равнища остават далеч по-високи в сравнение с 1950 г. - преди индустриализацията и разрастването на крайбрежните градове.

Наред с пряката помощ от Запада голям брой бедни страни от бившия социалистически лагер имаха силен стимул да се заемат с изчистването на региона: членството в ЕС.

В надпревара да покрият екологичните стандарти на съюза, те инсталираха филтри на работещите на въглища заводи, построиха водопречиствателни станции и наложиха ограничения на емисиите, които се връщат на Земята под формата на киселинен дъжд. Това бе монументална задача.

Един район, известен като Черния триъгълник - мястото, където се съединяват границите на Германия, Полша и Чехия, бе прословут. Съсредоточаването на въгледобивни мини и тежка промишленост задуши областта под индустриална шлака и газ.

Около 80 млн. т лигнитни въглища бяха изгаряни годишно, което отделяше във въздуха 3 млн. т серен диоксид - съединение, което причинява хронични дихателни заболявания, по-висока заболеваемост от рак, както и сърдечни и имунни проблеми.

Сателитни снимки показаха, че половината от боровите гори на околните хълмове са изчезнали между 1972 и 1989 г.

С помощ от ЕС трите страни затвориха заводи, преминаха на по-чисти горива и инсталираха нови технологии в района с размерите на Мериленд или Белгия.

В разстояние на едно десетилетие емисиите на серен диоксид се свиха с 91%, тези на азотен оксид - със 78%, а твърдите частици намаляха с 96%, по данни на Програмата на ООН за околната среда.

За Дунав почистването бе нещо повече от екологичен проект. Конвенцията за Дунав промени начина на мислене, събори стени между бивши врагове, накара страни и жителите на крайбрежните райони да работят заедно през доскоро вражески граници.

"Дунав е жива река, която е свързана с културата и народите, които живеят там", казва Филип Велер, изпълнителният секретар на Международната комисия за защита на Дунав. "Тя не е дива река, в смисъла, че няма скачащи сьомги или бяла вода", отбелязва Велер.

"Тя е кръвта, кръвоносната система", която свързва най-богатата част на Европа в Западна Германия с най-бедната в Украйна и Молдова.

Реката все още не е чиста, но "през последните 20 години много неща се промениха към по-добро", заявява Андреас Бекман от Световния фонд за дивата природа. След 150 години на злоупотреби и загубата на 80% от речните блата "Дунав се възстанови в значителна степен."

С подкрепата на фонда бяха съборени диги и прокарани наново връзките между прекъснати речни системи, бяха възстановени 50 хиляди хектара или една пета от възстановимите блата, уточнява Бекман.

Реката обаче все още има

непоправими белези от съветско време.

умънският хидроенергиен комплекс "Железни врата" и водноелектрическите централи не могат да бъдат разрушени и са препречили завинаги миграционните пътища на величествената белуга (бяла есетра).

Два от характерните за Дунав пет вида есетра са почти на изчезване въпреки усилията за съживяване на популацията в долното течение на реката. Икономическият напредък носи модерни заплахи: повече опаковки, повече отпадъци, повече почистващи препарати, съдържащи фосфор, който стимулира растежа на задушаващите реката водорасли.

Сергей Руденко - учител в професионално училище в Днепродзержинск, хвърля въдицата си в Днепър от 50 години. Като извира от планините на Централна Русия, дългата 2285 км река някога е била богата в този район на Украйна на костур, шаран и платика. Сега уловът тук е незначителен, казва той.

"Днепър е унищожен",

заявява Руденко, докато хвърля въдицата си от магистрален мост, от който хоризонтът не се вижда поради дима от металургичния завод. "Риболовът не е както едно време. Баща ми винаги е носил у дома много риба, много платика, а сега няма."

Днепродзержинск, чието име е комбинация от тези на реката и на Феликс Дзержински - основателят на болшевишката тайна полиция, някога е бил от толкова решаващо значение за съветската икономика, че е бил затворен за външни хора.

С население от 250 хиляди жители той има 60 завода, някои от които са надвиснали над града в мъгла. В покрайнините на града осем полета са опасани с ограда от бодлива тел, на която са закачени жълти триъгълници, предупреждаващи за радиоактивност. Ядрени отпадъци са били заровени тук преди много години.

Униформени полицаи патрулират в района и спряха двама журналисти от Асошиейтед прес, за да ги питат какво правят там. До химическия завод е градското сметище, където трупаният в продължение на три десетилетия боклук сега е достигнал височина 30 метра.

Десетки камиони пристигат всеки ден тук, за да изсипят още и още отпадъци в пролома, пресечен от поток, пълен с вонящи боклуци.

"Когато вятърът духа от тази посока, не мога да дишам", разказва Хрихорий Тимошенко - 72-годишен работник на бунището, докато кима с нос към новопристигналия боклук. Той свива пренебрежително рамене, когато го питам дали работата на толкова замърсено място вреди на здравето му: "Аз изживях моя живот, нямам нищо за губене."

Недалеч Евген Колишевски от местната екологична група "Глас на природата" отвежда репортер до подножието на купчина шлака с мащабите на планина, под която тече вливащата се в Днепър река Коноплянка.

"Това са

отпадъците от химически заводи и от преработването и обогатяването на уран",

обяснява той. "Днепродзержинск е един от най-замърсените градове в Европа", казва той и клати глава.

В момент, когато вниманието на света се съсредоточава все повече върху промените в климата, едно посещение в Украйна е разтърсващо напомняне, че старите екологични проблеми със замърсяването на въздуха и водата и нерециклирания боклук все още имат опустошителен ефект.

На хоризонта в украинската степ, някога индустриалният мотор на съветската империя, се виждат изкуствени епохални обекти: ограда от комини и високи камари от боклуци, които отдалеч изглеждат като плосковърхи вулкани.

В края на своя път Днепър се влива в единствената част на Черно море, която страда от "антропогенична хипоксия" - хроничен недостиг на кислород, причинен от човешко замърсяване, който засяга 50 хил. кв. км водна площ и задушава рибите и растенията.

Ирина Шевченко - журналист и директор на местната доброволческа организация "Вита", застава в подножието на една планина от химическа шлака, по-висока от която и да било сграда в източния град Горловка.

През 70-те години на 20-и век държавният химически завод започнал да изхвърля боклуците си край природен резерват. Сега три изгорели пъна и пласт стоманеносива кал отделят отпадъците от горите. През лятото дим от химически изпарения се издига от купчините, разказва Шевченко.

"Вятърът го отнася до полетата, къщите и хората. Когато вали... димът отива в тези потоци и оттам попада в подпочвените води. В резултат концентрацията на химикали в почвата и въздуха на Горловка е два пъти по-висока от нормалната."

Виктор Ляпин - представител на местните здравни власти, признава вредните ефекти. "Първата грешка на Съветския съюз", казва той, "бе, че постави заводи и хора рамо до рамо."
Коментари 22
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

22 коментара
 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

<p>Ресторантьорите: Ще водим война с държавата</p>

Ресторантьорите: Няма да спазваме повече ограничения от тези, наложени към момента!

България Преди 10 минути

СЗБ и БАЗ поискаха и оставката на доц. Ангел Кунчев

<p>ЕК: Държавите да съгласуват допълнителните изисквания за сертификатите</p>

ЕК настоя държавите да съгласуват допълнителните изисквания за COVID сертификатите

Теми в развитие Преди 20 минути

Очаква се да бъдат утвърдени промени в правилата за пътуване в ЕС

.

Челен сблъсък на кулинарно майсторство в „Черешката на тортата“

Любопитно Преди 50 минути

В безкомпромисна борба за короната влизат златна медалистка, комедийна актриса, певица и фитнес модел, режисьор и боец за по-здравословна улична храна

Google

Google работи по умни очила за добавена реалност

Технологии Преди 1 час

Устройството ще бъде готово най-рано през 2024 г.

COVID добавките към пенсиите няма да подлежат на запор

COVID добавките към пенсиите няма да подлежат на запор

Теми в развитие Преди 1 час

Парламентът прие удължаването на Бюджет 2021 до края на март

<p>Учителите с по-високи заплати от април 2022 г.&nbsp;</p>

С около 12% ще се увеличи средната учителска заплата от април 2022 г.

България Преди 2 часа

Така тя ще достигне 125 процента от средното възнаграждение в страната

Каква е зимната обстановка в страната (СНИМКИ)

Каква е зимната обстановка в страната (СНИМКИ)

България Преди 3 часа

Над 310 снегопочистващи машини обработват пътните настилки в районите със снеговалеж

<p>Смъртоносна красота: как изглеждат вирусите и бактериите</p>

Смъртоносна красота – как изглеждат вирусите и бактериите

Любопитно Преди 3 часа

Те изглеждат като миниатюрни цветни произведения на абстрактното изкуство, но в действителност искаме да са далече от нас

Поглед към Бюджет 2022: 710 лв. минимална заплата

Поглед към Бюджет 2022: 710 лв. минимална заплата

България Преди 4 часа

Проектът за държавен бюджет на МФ за 2022 година предвижда дефицит от 4,1 на сто от БВП

Мангъров

Прокуратурата започна проверка по твърдения на Мангъров за починали от коронавирус

Теми в развитие Преди 4 часа

Софийската районна прокуратура се е самосезирала и е започнала проверка по твърдения на Мангъров, че "564 души, които са починали, са починали, защото са ваксинирани"

.

Русия иска силите на НАТО да напуснат Румъния и България

Свят Преди 4 часа

Москва поиска юридически обвързващи гаранции от НАТО да спре разширяването си и да се върне в границите си от 1997 г.

<p>Катастрофа между влак и кола, има двама загинали</p>

Катастрофа между влак и автомобил край с. Янтра, има двама загинали

България Преди 4 часа

На място са загинали водачът на автомобила и возеща се до него жена

УНИЦЕФ България и NOVA с благотворително събитие в подкрепа на българските деца

УНИЦЕФ България и NOVA с благотворително събитие в подкрепа на българските деца

Любопитно Преди 5 часа

Талантливи деца и известни личности застават заедно зад каузите на УНИЦЕФ в специалния формат „Големите малки“ на 29 януари от 20:00 ч. по NOVA

Министър на правосъдието - Надежда Йорданова (ДБ)

Йорданова: КПКОНПИ е бухалка за неудобните и изтривалка за удобните

България Преди 5 часа

Антикорупционната комисия отговори на министъра на правосъдието Надежда Йорданова

<p>Д-р Ивайло Иванов: Уплашен, унизен и оскърбен съм</p>

Нападнатият лекар в Русе: Чувствам се уплашен, унизен и оскърбен

България Преди 5 часа

"Това е поредното недопустимо действие. Ние сме си в кабинетите да помагаме на хората, ние не се бием с пациентите си", категоричен е лекарят

<p>Джип блъсна репортер, тя довърши репортажа (ВИДЕО)</p>

Джип блъсна репортер, тя довърши репортажа (ВИДЕО)

Любопитно Преди 6 часа

„Боже мой! Току що ме блъсна кола, но съм добре“, възкликва Тори Йорги, а репортажът ѝ показва рисковете на журналистическата професия и репортажите на живо