Обикновено първото, което посетителите в пресцентъра на централата на НАТО в Брюксел виждат, е колосалното пано, указващо, че "трайната цел" на алианса е да гарантира сигурността на своите членове. Второто е доста по-малкият надпис пред гардероба, който предупреждава, че НАТО не може да гарантира сигурността на
ценните им вещи, пише в анализ Бен Нимо от ДПА.
Ясно е, че дори най-мощният съюз в света не може да направи всичко и 60 години след неговото създаване 26-те страни-членки отчаяно се опитват да си отговорят на въпроса каква по-точно е задачата на техния военен клуб.
"Трябва да дадем отговор на въпроса: какъв искаме да бъде алиансът през идните години", каза генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер преди последната среща на върха на организацията в Букурещ през април миналата година.
"Представата за сигурност се промени. На най-високо стратегическо ниво организацията трябва да проведе дебат къде са границите й", каза за ДПА Питър Фелстед, главен редактор на авторитетното списание "Джейнс дифенс уикли".
Организацията на Северноатлантическият договор (НАТО) беше основана през април 1949 г. в разгара на студената война, когато основният приоритет за сигурността на страните от Запада беше да спрат настъплението на СССР. Най-добрият начин за това според основателите на НАТО беше да си обещаят, че ако някой от тях бъде атакуван, всички ще излязат на война, а след това да натрупат толкова много танкове и атомни бомби, че никой да не посмее да ги заплаши.
"По времето на студената война НАТО лесно можеше да реши кога да отиде на война: щом определените граници биваха прекрачени, автоматично можеше да последва война", каза Фолкер Рюе, бивш министър на отбраната на Германия от 1992 г. до 1998
г., на конференция за бъдещето на алианса през юни.
Разпадането на СССР през 1991 г. отстрани непреодолимата заплаха за сигурността на НАТО.
Кървавият разпад на Югославия през 90-те, терористичните атаки срещу Ню Йорк на 11 септември 2001 г. и окупацията на Афганистан, която НАТО в момента оглавява, принудиха алианса да се изправи пред неудобната истина, че заплахите, които го грозят
са се променили до неузнаваемост. За да се справи, НАТО също ще трябва да се промени.
"НАТО беше съюз, който изчакваше да бъде атакуван и в същността си беше пасивен. Сега от НАТО се иска да действа активно, а това е много по-трудно и сложно отколкото просто да бъдеш в готовност за действие", казва Джейми Шей, политически съветник на генералния секретар на алианса.
НАТО със сигурност се промени от времето, когато основната му работа беше да насочва много единици тежка артилерия на Изток. Днес 62 хил. войници на алианса се опитват да умиротворят и възстановят Афганистан, 15 хил. други са заети със задачата да предпазят Косово от нова гражданска война, а няколко кораба охраняват корабоплаването край Сомалия от нападенията на пиратите.
Освен това НАТО вече изгради 12 "центъра за усъвършенстване", целящи да прогнозират какви битки ще се водят в бъдеще и да научат страните членки как да ги водят.
Сред тях са центъровете за гражданско-военно сътрудничество (в Холандия), за обезвреждане на бомби (в Словакия), за плитководни сражения (в Германия) и за киберотбрана (в Естония).
НАТО има и собствен телевизионен канал в интернет на адрес natochannel.tv.
"НАТО беше главно служба за стабилизирането на Европа. Сега НАТО е в много по-голяма степен служба за преобразуване на останалия свят", казва Шей.
Сега лидерите на НАТО са заети с изготвянето на нова "стратегическа концепция" по най-различни въпроси, вариращи от тероризма и неразпространението на ядрено оръжие до климатичните промени и киберотбраната. Те се надяват, че стратегията ще бъде приета на предстоящата им среща на върха на 3 и 4 април в Страсбург и Кел.
Документът има за цел да отговори на ключовите въпроси, които Яп де Хоп Схефер и много други високопоставени представители зададоха през последните години: какъв иска да стане алиансът?
Де Хоп Схефер вече даде своя отговор: комбинация от нови форми на водене на война, по-добро сътрудничество с цивилните власти, по-специално Европейския съюз, по-голяма ефективност и по-голям бюджет.
Но след като НАТО приема толкова много предизвикателства срещу на сигурността в толкова много различни райони, анализаторите предупреждават, че документът ще бъде само началото, а не краят на процеса.
"След края на студената война настъпиха няколко разтърсващи промени и НАТО бавно ще трябва да се адаптира към тях. Не смятам, че решението ще бъде намерено бързо", казва Фелстед.
