Те стават домакини на дебати и спонсорират предизборни срещи на живо с гражданите, като в същото време остават и незаменим инструмент за кандидатите, търсещи връзка с избирателите в интернет пространството.
Гигантите сред социалните мрежи като "Фейсбук" и "Гугъл" определят своето участие като "гражданска ангажираност", заявявайки, че имат голямо желание да улеснят националния политически дебат и да насърчат хората да гласуват.
Но тяхното засилено политическо присъствие идва в момент, когато те, наред с други компании, наемат лобисти, създават политически комитети за действие и грижливо отглеждат връзки със законодателите, чиито
политически решения засягат финансовото им благополучие
"Славата - да бъдат възприемани като "мястото за социални контакти", има огромни икономически последици за тези компании. Докато привидно изглеждат социално активни и ангажирани в рамките на демокрацията, те си създават здрави връзки с политическия елит, от който зависи бъдещето им", коментира Хедър Ламар, преподавател по журналистика в университета на Минесота, изследваща политиката в интернет.
"Фейсбук", най-голямата и най-влиятелната от онлайн социалните мрежи, този месец създаде политически комитет за действие, който да събира средства за кандидатите.
Освен това през първото полугодие на тази година компанията похарчи 550 хил. долара за 21 лобисти, които да й помогнат да спечели потенциални законодателни битки относно защита на личните данни, патенти и регулация.
Сумата е скромна в сравнение с други компании от нейния мащаб, но със сигурност е почти два пъти повече от 350-те хиляди долара, похарчени от "Фейсбук" за цялата 2010 г., според Центъра за отговорна политика, който изследва парите и влиянието в политиката.
В същото време "Фейсбук" засили публичната си роля в президентската надпревара. Заедно с предаването на телевизия Ен Би Си "Среща с пресата" компанията ще бъде домакин на републиканските дебати в Ню Хемпшър дни преди първите в страната първични избори в щата.
Основателят на "Фейсбук" Марк Зукърбърг интервюира президента Барак Обама
в седалището на компанията в Силициевата долина през април.
Компанията е вербувала много политически ветерани. Шерил Сандбърг, която е главният оперативен директор на "Фейсбук", работеше за Лари Съмърс, министър на финансите при президента Бил Клинтън.
Компанията наскоро назначи и Джоел Каплан, бивш съветник по вътрешната политика на президента Джордж Буш, за ръководител на отдела й за публична политика във Вашингтон.
Рекламирането и на двете политически сили помага на "Фейсбук" да изтъкне своята неутралност. Цветът на сайта е син, но
цветът на компанията определено е лилав
(смесица от синьо и червено), заяви говорителят на социалната мрежа Андрю Нойес (червеният е цветът на републиканците, синият - на демократите).
Досега тази година компанията "Гугъл", водещата търсачка в интернет, е похарчила 3,5 млн. долара за лобиране, докато нейният комитет за действие е дарил 345 хил. долара за кандидатите през 2010 г.
Тя също стана важен играч в президентската кампания, след като през септември заедно с телевизия "Фокс нюз" беше домакин на диспут между републиканските кандидати и планира още един заедно с местна обществена телевизия и вестник "Де Мойн реджистър" преди първичните избори в Айова.
Платените политически реклами в "Гугъл",
станали популярни още през 2008 г., отбелязаха бум през 2010 г., след като стратегическата употреба на "Гугъл" от републиканеца от Масачузетс Скот Браун спомогна за изненадващата му победа на извънредните избори за мястото на покойния сенатор демократ Тед Кенеди.
"Гугъл", също като "Фейсбук", не иска да хората да смятат, че има партийни пристрастия. Нашите продукти не са политически, те само осигуряват на гласоподавателите достъп до информация, заяви говорителят Джейк Парило.
"Ютюб", популярният сайт за споделяне на видеоклипове, чийто собственик е "Гугъл", също засили своята политическа активност.
Компанията пусна специализиран политически канал,
където потребителите могат да гледат видеозаписи, свързани с предизборната кампания и да сравняват статистически данни за кандидатите, например чии клипове са най-често посещавани и споделяни или имат най-много абонати.
Рамия Рагхаван, мениджър по политиката и новините в "Ютюб", заяви, че потребителите може да очакват на сайта повече събития на живо от предизборната кампания и постване на епизодично съдържание, почти като телевизионен сериал.
"Туитър", почти незабележим през кампанията от 2008 г., стана основният форум в интернет за политически разговори чрез кратки съобщения от 140 символа. Обама и всички републикански претенденти имат профили, както и 85 сенатори и поне 360 членове на Камарата на представителите.
Бившият член на Камарата на представителите от Демократическата партия от Ню Йорк Антъни Уайнър дори бе принуден да сложи край на кариерата си заради "Туитър", след като изпрати снимка със сексуален подтекст на жена, използвайки сайта.
"Туитър" все още не лобира и няма политически комитет за действие,
но започна да засилва политическото си присъствие и активност във Вашингтон. Компанията неотдавна нае Колин Кроуел, който доскоро работеше като старши юридически съветник на председателя на Федералната комисия по телекомуникациите Джулиъс Геначоуски.
Адам Шарп, бивш служител в кабинета на членове на Конгреса от Демократическата партия, ги е обучавал как да използват "Туитър" по-ефективно.
Компанията наскоро започна да приема платени политически реклами, които ще се появяват на мониторите на потребителите с лилава иконка, включваща и информация кой е купил рекламата.
Политическото влияние на "Туитър" беше почти циментирано през юли, когато Барак Обама участва в среща с избиратели на живо от Белия дом (Twitter town hall). Той започна, като написа в "Туитър" въпроса: "За да се намали бюджетният дефицит, кои разходи бихте намалили и кои инвестиции бихте запазили", а
после отговори на въпроси, изпратени му чрез сайта
Ламар от университета на Минесота отбелязва, че президентско посещение в "Туитър" или републикански диспут, спонсориран от "Фейсбук", по същество представлява "избор на победителите и губещите в бранша".
"Това не е умишлено. Те са популярните сайтове и всички ги посещават. Но има стотици социални мрежи и като стават партньори с големите, политиците ги укрепват като институции", обяснява тя.
Според Сам Уестън, специалист по дигитални комуникации, който е работил за кампании на демократите, социалните медии се интересуват от президентските избори колкото заради модата, толкова и заради бизнеса.
За всички тези компании основната причина е културното значение - това ще е сред най-обсъжданите теми догодина. Те имат интерес, преследвайки собствените си цели, да бъдат главният форум, където хората говорят за политика, подчертава Уестън.
Източник: превод: БТА
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
