Може ли републиканците да превземат Конгреса на САЩ?

С�о �о допреди седмици изглеждаше немислимо републиканците да спечелят надмощие в Конгреса през ноември. Но вече не е така.

Постигането на републиканско мнозинство в Конгреса все още е твърде далечна цел. Стратези и от двете партии обаче сега виждат най-малкото тесни пътечки, по които републиканците биха могли да спечелят Камарата на представителите и евентуално дори Сената, ако тежката за демократите ситуация се влоши още повече.

До ноември стават още девет месеца и 2010 г. се очертава за новия президент поне в едно отношение като традиционна при частични избори: изхвърлената от властта партия винаги печели места и в двете камари.

Въпросът е дали това ще бъдат исторически избори, при които републиканците всъщност ще превземат Конгреса.

На републиканците им трябват още 40 места в 435-членната Камара на представителите и още 10 места в 100-членния Сенат, а това е доста трудна задача, независимо колко разочаровани са избирателите.

За да разберем защо управляващите са толкова неспокойни,

е достатъчно просто да погледнем трайната безработица - 10%, недоволството на страната от плановете за спасяване на Уолстрийт и антивашингтонските настроения на избирателите.

Партията на Обама, която контролира и Белия дом, и Конгреса, вероятно ще усети най-силно тези настроения. А тя брани доста повече места от републиканците.

Демократите вече преживяха едно грандиозно поражение тази година - победата на републиканците на изборите за сенатор в бастиона на демократите Масачузетс.

Резултатът още повече въодушеви републиканците и срина самочувствието на демократите.

В Камарата на представителите демократите имат предимство от 256 срещу 178 места плюс едно незаето.

49 демократи обаче са от райони, които на президентските избори през 2008 г. бяха спечелени от кандидата на републиканците Джон Маккейн.

А мнозина са новаци,

които се влязоха във властта на гърба на Обама след вота, белязани от доста голяма избирателна активност сред малцинствата и младежите.

Този път Обама няма да участва в изборите, а досега представянето му е слабо - поне що се отнася до способността му да мотивира избирателите, които го подкрепиха през 2008 г., да гласуват за негови съпартийци демократи.

Почти с всеки изминат ден републиканците долавят нови възможности за засилване на позициите си.

В сряда бившият сенатор от Индиана Дан Коутс обяви, че ще се опита да си върне мястото, заето сега от демократа Еван Бей, който преди около година беше сред финалистите за кандидати за вицепрезидент на Барак Обама.

Републиканците в цялата страна все още празнуват

сензационната победа на Скот Браун през януари, когато той спечели мястото на покойния сенатор Едуард Кенеди в Масачузетс.

Демократите се изцяло погълнати от усилията за справяне с невиждания икономически срив и с двете войни, каза бившият сенатор демократ Боб Кери.

Според него твърденията, че в партията царяло мрачно настроение, са преувеличени и демократите все още имат възможност да запазят контрола.

Той обаче добавя: "Няма съмнение, че хората навън са гневни."

Две от местата на демократите в Сената са почти загубени.

Байрън Дорган от Северна Дакота излиза в пенсия, а демократите нямат кой да се изправи срещу републиканския губернатор Джон Ховън.

Демократите не успяха да излъчат силен кандидат и в Делауер. Синът на вицепрезидента Джо Байдън реши да не се изправя срещу републиканеца Майк Касъл.

Демократът Крис Кунс от Ню Касъл Каунти се включи в надпреварата в сряда, но го очаква тежка битка.

За да вземат републиканците надмощие,

е нужно демократите да загубят и Колорадо, където назначеният за сенатор Майкъл Бенет не е участвал в предизборна надпревара в целия щат и го чакат първични избори; както и в Невада, където лидерът на мнозинството в Сената Хари Рийд е непопулярен, но има солидна финансова подкрепа.

Същото важи и в Арканзас, където сенатор Бланш Линкълн изпитва трудности да представлява ориентиран към републиканците щат; в Пенсилвания, където подвизавалия се в лагера на републиканците сенатор Арлин Спектър е изключително уязвим, и в Илинойс, където със сигурност ще има жестока битка за някогашното място на Обама.

Републиканците ще трябва да запазят всички места, които имат сега в Сената, но това изобщо не е сигурно.

А партията ще трябва също да победи демократите в Ню Йорк, където не се е появил републиканец, който да се изправи срещу назначената за сенатор Кирстен Гилибранд, и в Кънектикът, където според проучванията демократът Ричард Блументал има удобна преднина пред републиканските съперници.

Ако по някакъв начин всичко това се случи, кулминацията би могла да бъде в Индиана или Калифорния.

Сега всеки щат е в играта,

каза сенаторът от Калифорния Барбара Боксър ден след изборите в Масачузетс.

Това беше искрено признание, че мястото на нито един демократ не е сигурно - дори това на каращ трети мандат либерал с купища пари в твърдо демократически щат.

Неслучайно на предаваната по телевизията среща в сряда, на която Обама отговаряше на въпроси на демократи, сред сенаторите, отправили значими питания, бяха Боксър, Рийд, Бей, Бенет, Линкълн, Гилибранд и Спектър.

Републиканците в Камарата на представителите си имат свои предизвикателства.

В повече от 50 района сеещите раздори първични избори на републиканците със сигурност ще източат касите и ще ги принудят да заемат позиции, които биха им създали неприятности на общите избори.

В много случаи кандидатите на "чаеното парти" клонят надясно от републиканския естаблишмънт - според тях прекален умерен и твърде удобен за Вашингтон.

Движението на "чаеното парти"

(Tea Party movement) започна като консервативна реакция срещу онова, което неговите членове смятат за разточителство на Вашингтон.

В други надпревари републиканските кандидати изпадат в положението на треторазредни кандидати, които биха могли да отклонят гласове от онзи, който спечели окончателната номинация на тяхната партия.

Наистина, републиканците отстъпват значително на демократите в набирането на средства.

Те нямат и харизматичен лидер, около когото да се обединят, а освен това са затънали в ожесточени дебати за бъдещето на партията си.

И подобно на своите колеги демократи, републиканските членове на Конгреса са застанали пред избиратели, които са склонни да свалят парламентаристите от всички политически цветове.