Михаил Горбачов, който ни даде свобода

Б�ш �шият президент на СССР Михаил Горбачов празнува 80-я си рожден ден днес в тесен кръг със семейството и приятели в Москва.

Водещият Първи канал на руската обществена телевизия показва днес двучасовия документален филм

"Михаил Горбачов. Той дойде да ни даде свобода".

Горбачов, наричан "архитектът на перестройката и гласността в Русия", все още е почитан от някои, макар и не много, руснаци заради свободата и демокрацията, които донесе в страната.

Мнозина обаче го ненавиждат, защото разруши Съветската империя.

Противоречивото отношение към него в Русия е една от причините основните тържества за рождения му ден да се състоят по-късно този месец на Запад, където той е възприеман като символ на либерализирането на живота в СССР и на края на Студената война.

Днес Горбачов използва случая, за да разкритикува руското ръководство по въпроса за правата на човека.

Той каза, че под управлението на президента Дмитрий Медведев и министър-председателя Владимир Путин e имало "атака срещу свободите и правата на хората".

Михаил Горбачов беше седмият и последен лидер на СССР и остава в историята с колебливите опити за реформи. Но неговата перестройка бе последвана от рухването на комунизма и падането на Берлинската стена, установяването на демократично управление в Източна Европа, разпадането на СССР и прекратяването на десетилетната надпревара в ядреното въоръжаване.

През 1990 г. той бе удостоен с Нобелова награда за мир.

Но близо половината руснаци днес изпитват безразличие към последния съветски ръководител, сочи представително изследване на института ВЦИОМ.

Като "безразлични" към него са се определили 47% от анкетираните, което е два пъти повече в сравнение с отговора на същия въпрос преди 10 години.

20% изпитват "неприязън" към бащата на перестройката, само 10% заявяват, че чувстват "уважение" към него.

Под заглавие "Предтеча" московският вестник "Новие известия" пише днес, че Михаил Горбачов е вървял стремително по всички стъпала на партийно-държавната стълба и лично се е убедил, че всичките те са прогнили.

"Той не искаше революция и искрено се надяваше, че системата може да бъде преустроена.

И затова имаше много евфемизми: зараждащата се свобода на словото се наричаше гласност, многопартийността - плурализъм на мненията, а опитът за реформа в икономиката с акцент на машиностроенето - ускорение", припомня вестникът.

Повечето хора от тогавашното обкръжение на Горбачов не са изпитвали неговия ентусиазъм от промените. Интелигенцията го подкрепяше, но след пролятата кръв във Вилнюс и Тбилиси се извърна от него, пише вестникът и припомня популярното съждение, че единственият президент на СССР бе повече обичан на Запад, отколкото в родната си страна.

Това, че у дома той искаше по-радикални и по-бързи промени, не се харесваше на мнозина, защото в Русия "тъгата по силната ръка е неизличима, подобно на желанието да получиш всичко веднага", констатира "Новие известия".

Но

Горбачов извади страната от летаргичния сън, който реално я заплашваше с клинична, а след това и истинска смърт.

Тя оцеля, макар и да се раздроби на няколко държави, защото той зададе вектора на движение. Бавно или бързо, със завои наляво или надясно, но в каква посока трябва да се върви вече бе ясно. Даже и на тези, които не признават на Горбачов никакви заслуги.

Михаил Горбачов е наричан човек, който промени света. Именно горбачовската "перестройка" и "гласност" предопределиха всички по-нататъшни промени, включително и в отношенията на Русия със Запада, пише "Независимая газета".

Горбачов и днес е убеден, че и САЩ, и Русия са се оказали победители при края на Студената война.

"Няма да сбъркам ако кажа, че перестройката спечели. Тя бе успешна. Америка има право да бъде лидер, подчертава Горбачов, когато говори за сегашните международни отношения, в които САЩ са единствена свръхсила.

Но той препоръчва това водачество да се осъществява с партньорство, а не с доминация.

Михаил Горбачов докара безпрецедентен вятър на промяната в Съветския съюз, но някои хора тълкуват това преди всичко като

прагматичен отговор на западния натиск.

Според тях бащата на перестройката никога не е проявявал особен интерес към правата на човека.

В контраст с обичайните възхвали към Горбачов от Запада, политическите активисти и историци от онова време припомнят, че той е давал заповед да се стреля по демонстранти в искащите независимост съветски републики, защитавал е докрай ролята на Комунистическата партия като единствена партия и най-вече е имал твърде двусмислено отношение към политическите затворници.

През декември 1986 г. Горбачов разрешава на интернирания от Брежнев нобелов лауреат акад. Андрей Сахаров да се завърне в Москва със съпругата си Елена Бонер - жест с огромна символична стойност, който Западът незабавно приветства.

"Връщането на Сахаров от изгнание беше сигнал към Запада. Държавните финанси бяха в лошо състояние и кредитите от Запада бяха абсолютно необходими", заявява днес пред Агенция Франс прес политологът Юрий Коргонюк от фондация "Индем".

"Освобождаването на Сахаров беше наложително, за да се покаже, че процесът на демократизация продължава" в момент, когато западняците си задаваха въпроси за границите на перестройката, смята социологът Лев Гудков от центъра "Левада".

Хората, които смятат Горбачов за правозащитник по неволя отбелязват, че дисиденти са били арестувани и хвърляни в затвора, докато той е бил на власт.

Събития, които за тези критици доказват

липсата на интерес у Горбачов към човешките права,

са  смъртоносната намеса на съветските сили срещу борците за независимост в Кавказкия регион и балтийските републики през 1991 г. в опит да се възпрепятства разпадът на СССР, както и отказът му да измени съветската конституция, която прави Комунистическата партия единствена партия в страната.

Във връзка с 80-годишнината редица коментатори се концентрират върху политическите решения на Горбачов, които или са позволили без проливането на много кръв да се демонтира тоталитарната система, или са довели до най-голямата геополитическа катастрофа, се казва в коментар на в. "Ведомости".

според този коментар крахът на СССР е бил предизвикан не толкова от преобразованията на Горбачов и неговите съратници в обществено-политическата сфера, колкото от икономическите неуредици.

Тя бяха предизвикани от бавните и непоследователни реформи, в хода на които Кремъл се опитваше да повиши ефективността на икономиката, запазвайки плановото социалистическо стопанство.