Меркел и Саркози искат промяна в Лисабонския договор

Министрите на финансите на ЕС се споразумяха за най-голямото укрепване на общата бюджетна дисциплина от въвеждането на еврото през 1999 г., целящо да предотврати бъдещи кризи като тази с гръцкия дълг, предаде Франс прес.

Има постигнато споразумение, съобщи неназован дипломатически източник.

След продължили цял ден преговори в Люксембург страните от ЕС постигнаха компромис за нови санкции и начина на прилагането им в бъдеще.

Предвижда се страна, която е получила предупреждение от Европейската комисия, да има срок от максимум шест месеца, за да вземе мерки да намали дефицита си, преди да й бъдат наложени санкции.

Постигнатото в Люксембург споразумение ще

втвърди мерките в Европейския пакт за стабилност,

който бе въведен едновременно с общата европейска валута през 1999 г.

След разговори в северния френски град Довил френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел заявиха, че санкциите срещу страни от ЕС, които не обуздават бюджетния си дефицит трябва да се прилагат "по-автоматично", отколкото сега,.

Саркози и Меркел казаха още, че ще обсъдят възможността да се отнемат правата на гласуване на държави от ЕС, ако те не успеят да овладеят дефицита си.

Лидерите предлагат също в Европейския съвет с квалифицирано мнозинство да се налагат превантивни санкции на страни, които не са намалили дефицита си в достатъчна степен.

За бързо прилагане на тези мерки Франция и Германия са решили

съвместно да предложат преразглеждане на Договора от Лисабон

най-късно до 2013 г.

Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обаче не бе ентусиазиран от предложението на Меркел и Саркози за промяна на Лисабонския договор.

За човек, който е присъствал на толкова промени на договори, желанието ми отново да с извършва това упражнение е доста ограничено, каза той пред журналисти.

Юнкер направи намек за трудностите, които бяха срещнати в ЕС миналата година при ратифицирането на Лисабонския договор. Този вариант - за промяна на Лисабонския договор, не е изключен от министрите на финансите на 16-те страни от еврозоната, за да се разреши създаването на постоянен Европейски спасителен фонд за страните от еврозоната или за да се отнема правото за гласуване на решения за ЕС на правителства, които са твърде недисциплинирани финансово.

Гърция обаче вероятно ще трябва да въведе допълнителни мерки

за затягане на бюджетната дисциплина, за да изпълни целите за намаляване на дефицита през 2011 г., заяви в Люксембург еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, цитиран от Франс прес.

Допълнителните мерки ще се наложат от очакваното повишаване на дефицита в държавния бюджет.

При мисия в Гърция през септември европейската статистическа служба Евростат установи, че вероятно ще има повишаване на прогнозите за дълга и дефицита, каза Рен пред журналисти.

Целите за бюджета за 2011 обаче ще останат непроменени и това може да наложи допълнителни мерки за затягане на бюджетната дисциплина, добави Рен.

Още през април Евростат изрази съмнения към данните за дълга и дефицита, предоставени от Гърция.

Според Евростат дефицитът за 2009 г., възлизащ на 13,6 на сто от брутния вътрешен продукт, може би ще трябва да се увеличи с около 0,4 процентни пункта, след като се включат загубите на някои държавни компании, сред които са железниците.

В началото на октомври Европейската комисия обяви, че Евростат ще коригира нагоре данните за дефицита и дълга на Гърция за периода 2006-2009 г., посочва АФП.