Какво ще стане след зрелищната победа на Макрон

Еманюел Макрон спечели една от най-зрелищните политически победи във френската история и на 39 години ще получи властта, без да има зад себе си основна политическа партия и без досега да е бил избиран на каквато и да е длъжност.

Но това може да е най-лесната част за бившия министър на икономиката, който твърди, че „не е нито ляв, нито десен”. След като гръмне шампанското и встъпи в длъжност на 14 май, центристът Макрон и лидер на движение "Напред" не може да очаква „меден месец”, пише Хенри Самюъл във в. „Телеграф”. 

По време на кампанията бе набеден за гей, във фокуса постоянно е връзката му с 24-години по-голямата му жена - Брижит, негова гимназиална учителка.

Как родителите на Макрон приели връзката му с Брижит

Историята на Макрон и жена му - 24 г. по-голямата Брижит

Опонентката му Марин льо Пен го нарече кукла на конци на предшественика му Франсоа Оланд. 

Затова какви ще са първите му действия?

Подбор на министър-председател и министри

Макрон си е поставил тежката задача да събере под един покрив политически лица от „управляващата левица до голисти”, както и хора от гражданското общество. Половината правителство ще е от жени, обеща Макрон.

Засега е ясно, че е избрал министър-председателя, но не е обявил името му.

Обсъждат се доста лица от левицата, десницата и центъра.

Говори се, че късият списък включва Ришар Феран – социалист реформатор, който стана генерален секретар на движението на Макрон „Напред”, както и две жени: Ан-Мари Идрак – бивша ръководителка на френската железопътна компания SNCF, и Силви Гулар – евродепутатка с центристки позиции.

Как Путин загуби Франция с Макрон

Масирана хакерска атака срещу щаба на Макрон

От десницата това са Едуар Филип – дясно центристкият кмет на Хавър, близък до умерения консерватор и експремиер Ален Жюпе, и Ксавие Бертран, на 52 години, който е председател на регионалния съвет на Горна Франция.

Помощниците на Макрон го предупредиха, че не трябва да привлича никой, който бързо ще се извърти и ще се превърне в съперник с лични президентски амбиции – изкушение, което той познава много добре.

Друга възможност е Франсоа Бейру – центристки лидер на Съюза за френска демокрация и бивш кандидат за президент, който от самото начало подкрепяше Макрон. Мнозина в десницата обаче са го анатемосали и неговият избор би отблъснал потенциални привърженици на Макрон.

От средите на реформаторската левица се откроява Жерар Коломб – влиятелният кмет социалист на Лион и твърд привърженик на Макрон, както и Жан-Ив льо Дриан – министър на отбраната в правителството на Франсоа Оланд.

Спечелване на парламентарно мнозинство

Спечелил президентския пост, Макрон може да се окаже „спънат” от правителство, в което неговото движение „Напред” ще трябва да съжителства в коалиция, ако не успее да спечели парламентарно мнозинство на изборите на 11 и 18 юни. Френските избиратели традиционно легитимират президентската победа и в парламентарно мнозинство.

Но неговото движение няма опит в борбата за 577-те места в едномандатни избирателни райони.

Кандидатите на двете основни партии – Социалистическата и дясно центристката „Републиканци”, отпаднаха от надпреварата за президент на първия тур, а групите им са дълбоко отслабени и разединени. Но не е ясно дали Макрон ще съумее да привлече висши политически фигури от двата лагера, особено ако те са задължени да напуснат партията си и да се състезават „под неговото знаме”.

Допитване на Kantar Sofres-Onepoint, поведено в понеделник, 8 май, сочи, че според намеренията на гласоподавателите, на парламентарните избори те ще дадат на „Напред” 24-26%, и движението ще изпревари дясно центристите, които ще имат 22 на сто, и Националния фронт с 21-22 процента.

Партията на крайно левия Жан-Люк Меланшон „Непокорна Франция” ще събере 13-15%.

Но 69 на сто от французите смятат, че Макрон може и да не получи парламентарно мнозинство.

Задаване на правилния президентски тон

Отиващият си президент социалист Оланд обеща да е „нормален президент” и завърши като най-непопулярния във френската история, като в момента рейтингът му е не повече от 3 на сто. Предшественикът му Никола Саркози беше обвинен в дискредитиране на президентската длъжност с резкия си и хипер президентски маниер на поведение. Макрон желае да се придържа към по-възвишени маниери, да стане „президент, който президентства”, като съхрани „правителство, което управлява”. Той се съсредоточава върху дългосрочни цели, свързани с икономическия ръст, данъците, пенсионната система, образованието, сигурността и по-прозрачната политика, оставяйки на правителството да се занимава с всекидневното управление на страната.

Макрон ще има възможност да повиши президентския си авторитет на предстоящата среща на високо равнище на НАТО, която ще се състои на 25 май и на която ще присъства Доналд Тръмп, както и на форума на Г-7 на 26 и 27 май. Първото му пътуване като президент може да е до Мали, където френски военни се борят с ислямисти.

Подобряване нравите на френската политика

Макрон обеща да започне мандата си с нов закон за изчистване на френската политика след кампания, затънала в мръсотия и рекордно висок френски скептицизъм към политиците.

Реформа на трудовия пазар

Макрон обеща да прокара това лято укази, за да заобиколи парламента, с цел „опростяване” на ограничителния френски кодекс на труда като даде възможност договарянето на работното време като брой часове седмично да става на равнище предприятие и да сложи таван върху компенсациите при уволнение. Това може да го сблъска с профсъюзите и да предизвика масови улични протести.

Европа

Франсоа Оланд встъпи в длъжност с обещание да предоговори европейския данъчно-бюджетен пакт и да убеди Германия, че няма нужда от строги икономии. Но се провали. Напълно възможно е Макрон да успее да постигне определени успехи на преговорите с Ангела Меркел. Той иска да състави „петгодишна пътна карта, за да гарантира реалния бюджет на еврозоната и подобаваща Европа на 27-те по въпросите на околната среда, промишлеността и миграцията”. Иска да договори създаването на европейска гранична охрана от 5000 души.

Тероризъм

Макрон обеща да не отменя режима на извънредно положение, въведен във Франция след поредица от атентати, който изтича през юли. До лятото Макрон иска да създаде постоянен щаб за операции по вътрешна сигурност, разузнаване и борба с тероризма, както и специално подразделение, което ще се занимава с „Ислямска държава”.