Б ългарска домашна ракия залива магазините в южноиталианските градове. Предприемчиви българи пласират нелегално продукцията от домашните си казани на Апенините, информира в. "Телеграф".
Стоката се транспортира от пътуващите всяка седмица пътнически микробуси до
Неапол, Бари, Бриндизи и другите градове в южната част на Ботуша.
За да не буди подозрения, ракията се пренася в пластмасови двулитрови бутилки от бира. Бусовете пътуват през Северна Гърция до пристанището Игуменица, а от там с нощен преход с ферибот на сутринта стигат до Южна Италия.
Наред с бирените бутилки, пълни с ракия, от България за Италия редовно се превозват и цели тенекии със сирене, пити кашкавал, дълготрайни колбаси, цигари.
На границите в Гърция и Италия вече толкова са свикнали с преноса на хранителни продукти от България, че въобще не си и правят труда да проверяват съдържанието на товара в микробусите.
В градовете на Южна Италия получатели на пратките са български емигранти.
Те продават домашната ракия на собствениците на малките квартални магазинчета, които са предимно араби и африканци.
Купувачите са основно българските емигранти, но освен тях интерес към българската бира, ракия, туршия, лютеница, кьопоолу и суджук проявяват още и колегите им от Румъния, Украйна и Русия.
В началото местните италианци били предпазливи и доста резервирани към идващите от България храни. След това обаче ги опитали и харесали.
Фенове на родната 45-градусова пърцуца постепенно станали и някои от по-дребните членове в йерархията на неаполитанската мафия, предимно улични наркодилърчета,
които поддържали връзка и снабдявали със стоката си и доста българи.
"Харесват нашата ракия, защото е по-силна от тяхното сладникаво лимончело и от украинското контрабандно уиски, от което на другата сутрин те цепи яко глава.
Имам няколко постоянни клиенти, които си купуват от мен 1 - 2 пъти в месеца по една двулитрова бутилка ракия. В началото я разваляха, като я пиеха с някакви сладки сокчета.
Аз обаче ги научих да правят шопска салата. Продават им наше краве сирене, защото тяхната моцарела не става за такава деликатна работа. И ела да ги видиш сега как пият", смее се Валери, един от контрабандните търговци на българска огнена вода в подножието на Везувий.
В Неапол, Бари, Бриндизи и в другите големи градове на Южна Италия
български продукти могат да се купят почти във всеки втори "емигрантски" магазин.
Бира, луканки, суджуци, лютеница, туршии, сирене и кашкавал пълнят рафтовете. Има и български вестници, но поостарели с 2 - 3 дни. Цените на повечето от продуктите са като в България. Но не в левове, а в евро.
