Един от основните фактори, които влияят на водените във Великобритания дебати за членството й в ЕС е начинът, по който някои британци възприемат започналия през 2004 г. имиграционен поток от Източна Европа, пише Гидиън Рахман във в. "Файненшъл таймс".
При разглеждането на въпроса защо британският дебат по въпроса за ЕС придоби толкова радикални очертания изникват три основни причини. Първата е кризата с еврото, от която пострада обликът на ЕС. Втората е, че сега на власт е Консервативната партия, а мнозина от представителите й са искали дискусия за Европа още откакто Маргарет Тачър напусна властта, с референдум за еврото, а след това за европейската конституция, и са били отблъснати на два пъти. Сега торитата обаче са решени да получат искания от тях национален вот по въпроса, пише Рахман.
Според автора обаче
най-съществената причина е увеличеният брой на имигрантите във Великобритания
след приемането на 10 нови страни в ЕС през 2004 г. Много хора смятат, че в страната са дошли до 1 млн. поляци и макар и те, както и другите централноевропейци да са далеч от образа на редящите се на опашка за социални помощи "муфтаджии", във Великобритания са пристигнали голям брой от тях, отбелязва Рахман.
За жалост имиграцията се е превърнала в идеалния символ на това какво всъщност значи "загуба на суверенитет". В действителност малцина британци отделят време да се тревожат от факта, че ЕС определя някои елементи от нормативната им уредба в социалната сфера, защото това е доста абстрактно безпокойство.
Имиграцията обаче е нещо, което хората забелязват и за което говорят. А средният избирател не е възхитен, когато политиците му посочват, че законодателството на ЕС не позволява на Великобритания да затвори границите си за мигранти от ЕС, дори и да поиска. В края на краищата много хора смятат, че една от основните характеристики на една нация е контролът над границите й и се получава шок при осъзнаването, че това вече не важи за Великобритания, пише "Файненшъл таймс".
От това печели позиции Партията за независимост на Великобритания (ЮКИП), особено от факта, че от началото на следващата година
гражданите на България и Румъния ще получат пълна свобода на придвижване в страната.
Мнозина анализатори отбелязват, че имиграцията сега е по-силен аргумент на ЮКИП, отколкото Европа. Според автора на статията обаче това е недоразумение и всъщност набирането на влияние на ЮКИП се получава от сливането на европейските и имиграционните проблеми.
Ако се стигне дотам Великобритания да напусне ЕС, това до голяма степен ще се дължи на имиграционния бум,
последвал разширяването на ЕС, отбелязва Гидиън Рахман.
Премиерът Дейвид Камерън няма кой знае какви възможности при предоговарянето на условията по членството на Великобритания в ЕС. Свободното движение на хора е една от четирите основни свободи на Съюза и ще е на практика невъзможно (и нежелателно) тя да се анулира.
Това, което могат да направят британците, е да изготвят нови правила, които да затруднят достъпа на мигрантите до системата на социални помощи. Това едва ли ще притесни младите поляци, повечето от които изглежда си имат работа, но може да успокои британските гласоподаватели, отбелязва Гидиън Рахман във в. "Файненшъл таймс".
