И зборите в Бавария на 14 октомври продължиха тенденцията от последната година. Основните център-леви и десни партии загубиха избиратели в полза на по-крайните, което разклати силно центристкия либерален консенсус.
Християнсоциалният съюз (ХСС), баварската партия-сестра на Християндемократите (ХДС) на Меркел, понесе сериозни щети спрямо предишните избори, падайки от 47 на 37%. Дори сега обаче, тя остава сравнително по-силна в своя собствен лендер, отколкото е ХДС в Германия, тъй като бидейки по-консервативна от Меркеловите християндемократи, беше съответно по-малко уязвима срещу десните си конкуренти от Алтернатива за Германия (АзГ).
"Ариведерчи, Меркел" - реакции след изборите в Бавария
Голямата изненада поднасят Зелените
– ляволибералната градска партия, която получи 18%. Те успяха да откраднат избиратели най-вече от сриващата се Социалдемократическа партия, но привлякоха и немалко от по-умерените поддръжници на ХСС.
Алтернатива за Германия взе 10% – изцяло в рамките на очакваното, тъй като ХСС мина силно вдясно по имиграционните въпроси през последните месеци, за да не изтекат твърде много от избирателите ѝ в посока АзгГ, както се случи с избирателите на Меркел на националните избори миналата година. АзГ участва без определено лице за лидер, а само с послания и платформа.
Малко над 11% получиха и Свободните избиратели от Бавария, които представляват сложен алианс от регионални организации. В момента те поддържат относително консервативни позиции по въпросите за граничния контрол, имиграцията и местната култура.
Социалдемократическата партия преживя тежък срив, падайки под 10%. Това е наполовина на резултата ѝ от 2013 г., когато взе малко над 20%.
Въпросът е какво следва.
ХСС остана без абсолютно мнозинство в ландтага, което ще ги принуди да направят коалиция. Това поставя пред ХСС няколко възможности. Първата е да последват примера на Меркел и да се коалират безпринципно с някоя от левите либерални партии. В партията има обаче много силна съпротива срещу сближаване със Зелените и дори с СДП.
Втората и засега най-вероятна опция е коалиция със Свободните избиратели. Те са поддръжници на баварската култура и регионалната автономия, искат затягане на границите и по-консервативни имиграционни закони, като в същото време искат засилване на социалната система. Председателят на АзГ, Александер Гауланд, каза че именно Свободните избиратели са попречили на партията му да постигне по-силен резултат на изборите. Всичко това прави Свободните избиратели доста близки до ХСС, макар че децентрализираната им организация и липсата на партийна дисциплина ги прави потенциално проблемен партньор.
Остава третата,
най-невероятна, но и най-любопитна възможност – коалиция с АзГ.
Макар на федерално ниво ХДС да изключва всякакво сътрудничество с Алтернативата, на регионално равнище това табу се все по-често се обсъжда. Новият председател на парламентарната група на ХДС в Саксония, Кристиан Хартман, не пожела да изключи АзГ като потенциален партньор след предстоящите избори в Саксония през 2019 г. – там АзГ ще вземе 25% според проучванията. Интервюто на Хартман предизвика остри реакции от Шойбле и Меркел, но успя да предизвика известен дебат дали сътрудничеството с АзГ не би могло да е допустимо на регионално равнище. Специално за ХСС този въпрос този въпрос има особена тежест.
АзГ проведоха кампания в Бавария, организирана около посланието, че те са автентичното ХСС; плакатът им гласи „АзГ ще изпълни това, което ХСС само обещава“. Гауланд дори заяви наскоро, че ако легендарния лидер на ХСС, Франц Йозеф Щраус, беше жив днес, той щеше да гласува за АзГ.
Презумпцията е, че такава коалиция не може да се случи, тъй като АзГ има поставен етикет „крайнодясна“. ХСС обаче има много повече общо „крайнодесните“ АзГ, отколкото със зелените левичари. Ако решат да действат смело, да поставят прецедент в Германия и да се коалират с Алтернативата, те имат и много други аргументи на своя страна.
Понастоящем,
крайнолевият еквивалент на АзГ, т.нар. „Линке“ (Левица) участва в регионалните правителства на няколко лендера.
Линке са наследници на Социалистическата партия, управлявала Източна Германия преди падането на стената. Те официално поставят за цел на политическото си движение премахването на капитализма и ползват цитати от Карл Маркс в програмните си документи. В този смисъл, те се намират много по-далеч вляво, отколкото АзГ се намират вдясно и освен това са реален исторически приемник на тоталитарна репресивна партия.
До 2013 г., около една трета от депутатите на Линке в Бундестага бяха под наблюдение от Федералната служба за защита на конституцията, която по принцип разследва антидемократични екстремистки прояви. Радикални фракции вътре в Линке са под постоянния поглед на службите и до днес. По международните въпроси, Линке също е на радикални позиции спрямо официалния консенсус в Германия – те искат разпускане на НАТО и подмяната му с друга колективна отбранителна организация с участието на Русия. По въпроса с Украйна, през 2014 г., Линке се обяви против Германия да изпраща каквато и да е помощ на Украйна, поради наличието на „фашисти“ в украинското правителство.
Всички това обаче не пречи на Линке да участва в правителствата на три лендера – Бранденбург, Берлин и Тюрингия, като в последния Линке оглавява правителството със свой премиер. ХСС може и трябва да предизвика дебат по този въпрос – защо крайната левица може да се толерира, а коалирането с АзГ е табу. Присъствието на Линке във властта на регионално ниво е напълно разумно оправдание за ХСС да поиска коалиция с АзГ. Аргумените за това са налице; дали е налице политическата воля обаче, предстои да видим.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
