Страните от Европейския съюз постигнаха принципно съгласие за налагане на петролно ембарго на Иран, ако той не поеме ангажимент да сътрудничи на международната общност във връзка със спорната си ядрена програма, предаде АФП, като се позова на европейски дипломат.
27-те предвиждат да забранят вноса на ирански суров петрол.
Цитираният дипломат, пожелал анонимност, отбеляза, че предстои още много работа по въпроса до срещата на министрите на външните работи от Европейския съюз на 30 януари в Брюксел.
Дотогава предмет на разисквания ще бъдат графикът и практическите аспекти на прилагането на ембаргото, заяви друг европейски дипломат.
Именно
на срещата на 30 януари може да бъде взето решението за ембаргото,
заяви в Лисабон френският външен министър Ален Жупе, цитиран от АФП.
"Надявам се тогава да приемем тази мярка. Работим по въпроса, нещата се развиват добре", заяви Жупе на пресконференция с португалския си колега Пауло Порташ.
"Трябва да успокоим някои наши европейски партньори, които купуват ирански петрол. Трябва да им предложим алтернативни решения. Но тези решения съществуват и затова смятам, че ще постигнем целта си до края на януари", посочи Жупе.
В началото на декември ЕС съобщи, че възнамерява да наложи нови санкции срещу Иран след публикуването на последния доклад на Международната агенция по атомна енергия за ядрените дейности на Техеран.
Тогава обаче между страните членки нямаше единодушие относно целесъобразността на петролно ембарго, което би засегнало страните, внасящи ирански петрол, като например Гърция, Италия, Испания и Белгия.
Едва 18% от петрола, който изнася Иран, отива в страни от ЕС. Основни купувачи на иранско черно злато са Китай, Индия, Япония и Южна Корея.
САЩ приеха като "много добра новина"
сегашното принципно споразумение за ембарго. "Това е много добра новина, която е резултат от многобройни консултации между САЩ и страните от ЕС", заяви във Вашингтон говорителят на Държавния департамент Виктория Нъланд.
"Бихме се радвали мерки от такъв вид да бъдат прилагани не само от нашите близки съюзници и партньори, като тези в ЕС, но и от други страни по целия свят", добави тя.
Говорителката каза също, че тази нова стъпка по отношение на иранската ядрена програма се явява в подкрепа на обнародвания от президента Барак Обама през декември закон за финансирането на Пентагона, с който се засилват санкциите срещу финансовия сектор в Иран.
Срещу Иран се води "икономическа война",
заяви днес пред агенция ИРНА министърът на икономиката и финансите Сеид Шамседин Хосейни, коментирайки плана на ЕС да спре вноса на ирански петрол, предаде ИТАР-ТАСС.
"Враговете на Ислямската република не успяха да поробят иранската нация и сега се опитват да оковат иранската икономика," посочи Хосейни. Той призова иранците за единство.
Ръководителят на международния отдел в Националната иранска петролна компания Мохсен Гамсари е на мнение, че санкциите срещу иранския петрол ще доведат до рязко поскъпване на суровината, което ще се отрази отрицателно на цялата световна икономика. "Надяваме се, че тези санкции няма да бъдат обявени. Ако това стане, ние сме предвидили необходимите ответни мерки," посочи той.
Вестник "Вашингтон пост" пише, че днес
Иран е слаб и отслабва още повече,
тъй като санкциите притискат икономиката му, неговата политическа система е разбита и фрагментарна, а режимът в Сирия - най-големият съюзник в чужбина, - се разпада.
Освен това монархиите от Персийския залив се съюзиха срещу Иран и се сближиха със САЩ, в момент, когато Европа се готви да засили санкциите срещу Техеран, допълва вестникът.
Според изданието най-простото мерило за силата на Иран е неговата валута. Когато Обама стана президент срещу един долар стояха 9700 риала. Оттогава доларът поскъпна с 60 на сто спрямо риала и сега с него можеш да купиш 15 600 риала.
Наскоро иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заяви в парламента в Техеран, че това са най-тежките икономически санкции срещу Иран в историята му.
