Д вустранните договори за изграждането на газопровода "Южен поток", предпочитан от "Газпром", противоречат на европейското законодателство, смята Европейската комисия.
Така споразуменията, сключени между Русия и България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия,
трябва да бъдат предоговорени.
Новината за оценката на Комисията съобщи влиятелният сайт "Юрактив" в публикация с етикет "ексклузивно".
Изданието цитира думите на Клаус-Дитер Борхaрт, директор в Комисията, който отговаря за енергийните пазари.
"ЕК разгледа тези междуправителствени споразумения и заключи, че
нито едно от тях не е в съответствие с законодателството на ЕС",
каза Борхaрт.
Поради тази причина заявихме на засегнатите държави, че имат задължението да поискат предоговорането на споразуменията с Русия, така че те да съответстват на правото на съюза, добави той.
Това идва в момент, когато отношенията между ЕС и Русия са доста обтегнати заради случващото се в Украйна - преди седмица нейният президент Виктор Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране на страната към ЕС, и даде знак, че ще търси по-голямо сближаване с Русия, припомня "Юрактив".
Изданието уточнява, че Борхарт е говорил на събитие, организирано от от Европейския парламент.
Между гостите са били и високопоставени руски представители,
сред които зам.-министърът на енергетиката Анатолий Янковски, директорът по експорта на "Газпром" Александър Медведев, както и сръбският енергиен министър Зорана Михайхлович.
Борхерт е посочил, че европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер е изпратил писмо на руския енергиен министър Александър Новак, в което го е информирал за ситуацията и го е помолил "да погледне позитивно" на възможността споразуменията със засегнатите страни - България, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, да бъдат предоговорени.
Сред засегнатите страни е и Сърбия, която е част от Енергийната общност - международна организация, в която влизат ЕС и нечленуващи в съюза страни от Източна Европа - като Албания, Македония, Сърбия, Черна Гора, Молдова, Украйна.
"Това, което мога да кажа е, че сегашните споразумения няма да бъдат основата за изграждането и функционирането на "Южен поток". Ако засегнатите страните членки не предприемат предоговаряне (на споразуменията - б.ред.),
Комисията има начините да ги задължи да го направят.
"Южен поток" не може да функционира по тези споразумения", категоричен беше Борхарт.
По думите му Европейската комисия вижда три основни проблема в момента.
На първо място, "Газпром", който едновременно е производител на газ и доставчик, не може едновременно да поддържа и производствени мощности, и мрежа за пренос.
Второ, трябва да бъде осигурен недискриминативен достъп на трети страни до газопровода. Не може "Газпром" да има изключителни права като доставчик.
Трето, трябва отново да се преработи тарифната структура.
"Възможно ли е да се съобрази изграждането и функционирането на "Южен поток" с тези правила? Не знам. Все още не знам", каза Борхарт, цитиран от "Юрактив".
Но дори и това да е възможно,
работата ще отнеме не месеци, а години,
добави той.
Задачата не е лесна и (решаването ѝ - б.ред.) се нуждае от много взаимно разбирателство, както и от нови идеи... Но трябва да кажа съвсем открито и честно, че
газопроводът "Южен поток" няма да функционира на територията на ЕС, ако не съответства на европейското законодателство в енергийната област",
подчерта Борхарт.
Запитан от "Юрактив" кога засегнатите страни са били информирани, той заяви, че е имало няколко стъпки.
Първо, ЕК е поискала страните да изпратят в Брюксел двустранните си договори, които са били анализирани от служителите на еврокомисар Йотингер.
Самият той е председателствал среща на 18 октомври, на която е бил поканен и представител на "Газпром".
Така че страните са добре запознати със ситуацията оттогава насам.
Те са напълно информирани за това, което казвам днес, подчертава висшият европейски представител.
"Юрактив" посочва, че съобщението на Комисията може да обърка поне две от страните, през които газопроводът трябва да премине.
Едната е България, която "отвори вратите" си за "Южен поток" през април 2014 г., по време на предишното правителство. На 4 ноември пък беше церемонията по "първата заварка" - в с. Расово, близо до границата със Сърбия.
Втората е Сърбия, в която също имаше церемония по "първа заварка" - на 24 ноември в Шайкаш.
И двете страни са знаели, че
представят началото на проект, споразуменията за който са разглеждани от Брюксел като незаконни.
Запитан относно времето, което ще е нужно да се предоговорят споразуменията, Борхарт е дал неясен отговор.
Първата стъпка в процеса е засегнатите страни да поискат предоговарянето им от Москва. ЕК се надявала Русия да реагира на това позитивно.
Русия обаче изглежда няма намерение да отваря отново преговорите по тези споразумения.
На събитието на Европейския парламент, представителят на "Газпром" Медведев е настоял, че "нищо не може да спре изграждането на "Южен поток".
"Това, което ЕК едва ли би приела е вие да ни оставите един вече построен газопровод, да ни ни го връчите и да ни кажете - ето, сега от вас зависи да намерите начин как да работи", отвърнал на това Борхарт.
Според руския зам.-министър на енергетиката Янковски пък
Русия не може да приеме, че правилата на ЕС се отнасят и за трансгранични проекти като газопроводите,
които не се изграждат само на територията на на страни от съюза.
Той добавил, че правото на ЕС не може да взема връх в отношенията между ЕС и Русия, които се подчиняват на международното право.
С други думи, международните (двустранни - б.,ред.) договори, сключени от Русия за "Южен поток" имат по-голяма сила от останалите правни норми, казал Янковски, цитиран от "Юрактив".
