Германският канцлер Ангела Меркел преди дни даде България за пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза.
Страната, която продължава да бъде най-бедна в ЕС,
не всеки ден е сочена за пример на по-богатите си партньори
Единственият начин да разберем хвалбите на Меркел по адрес на София е да повярваме в твърденията й, че държавите с извънредни разходи ще трябва да затягат коланите, за да се развиват устойчиво, коментира "Блумбърг".
За българите, ако не за южните им съседи, които Меркел може би имаше предвид, когато говореше за българския пример, хвалбите имат смисъл.
Гърците и българите имат много допирни точки, с изключение на близкото минало. И двете държави бяха под османско владичество, и двете се бориха за независимост и бяха сред най-бедните на континента.
Техните пътища се разделиха едва след Втората световна война, когато България бе поставена под крилото на Съветския съюз, а Гърция остана свързана със Западна Европа.
След като Атина се включи към ЕС - тогавашната Европейска икономическа общност, страната бе обсипана с пари, докато комунистите в съседство затягаха коланите и преглъщаха тежко.
През 1989 г. съветският блок рухна. Новата българска демокрация бе родена. Но
в хазната нямаше пари за нея
Спестяванията на държавата бяха недостатъчни, магазините бяха празни, безработицата бе висока, а инфраструктурата - недоразвита и елементарна.
Стагнацията там бе част от ежедневието.
След дълги години на забавяни реформи, процъфтяващ частен сектор и почти несъществуваща регулация, в България дойде хиперинфлацията. Тя заличи всички спестявания на българите отново, с което близо една трета от банките в страната бяха принудени да затворят.
В резултат левът бе обвързан с германската марка (и по-късно с еврото). На централната банка й бе забранено да отпуска заеми на търговски банки - предпазна мярка, която остава в сила и днес.
Международният валутен фонд (МВФ) също така настоя всяка българска банкнота в циркулация да бъде покрита с валутни резерви.
Десетилетието от 1989 до 1999 бе тежко,
но превърна България в дисциплинирана държава с хора, които спестяват, дори след присъединяването към Евросъюза през 2007 г.
Да бъдеш беден, разбира се, не е никак забавно.
Служителите в частния сектор получават недобри заплати, а пенсионираните се борят за оцеляване с ниски пенсии.
Нито една магистрала не е завършена и едва няколко части от столичното метро функционират.
Това е цената да не харчиш пари, които не притежаваш, било то на държавно или потребителско равнище, изтъква "Блумбърг".
