Дълговата криза е най-голямото предизвикателство в историята на ЕС, заяви в реч пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от Франс прес и Асошиейтед прес.
Според него "не само е възможно, но е и необходимо" да се реши финансовата, икономическа и социална криза, през която преминава Европа в момента.
Барозу увери, че
Гърция ще остане в еврозоната въпреки сериозните проблеми,
с които се бори.
Той допълни, че европейските страни ще продължават да проявяват солидарност с Атина.
"След като еврозоната се сдобие с необходими инструменти за гарантиране както на интеграцията, така и на икономическата дисциплина, емитирането на общ дълг ще се смята за естествена стъпка, която ще е от полза за всички", заяви Барозу пред Европейския парламент.
Той обаче постави условието "тези еврооблигации да бъдат "облигации на стабилността".
За тази цел еврооблигациите трябва да бъдат "създадени по начин, който възнаграждава тези, които спазват правилата и сдържа тези, които не го правят", каза още председателят на ЕК.
Комисията ще представи възможностите за подобни облигации на стабилността в идните седмици, уточни Барозу.
Някои от тези възможности ще могат да бъдат приведени в действие в рамките на съществуващия договор, а
за други еврооблигации ще е необходима промяна на договора,
каза още той.
Комисията е приела днес предложението за такса върху финансовите транзакции, която може да внесе постъпления до 55 млрд. евро годишно, обяви Барозу.
Той посочи, че през последните три години членовете на 27-членния блок са отпускали помощ и са предоставяли гаранции в размер на 4,6 трилиона евро за финансовия сектор в резултат на глобалната криза през 2008 г.
На предложението за такъв данък се противопоставят САЩ, някои страни от ЕС и най-вече Великобритания, която е дом на някои от най-важните финансови пазари в света.
Ако бъде приет,
данъкът може да донесе приходи между 30 млрд. и 50 млрд. евро на година
Барозу де факто отхвърли предложението на Франция и Германия за създаване на правителство на еврозоната, ръководено от държавите, заявявайки, че тази функция трябва да се изпълнява от службите му.
Европейската комисия е икономическото правителство на съюза, поради това нямаме нужда от допълнителни институции, заяви председателят на ЕК.
През август френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел предложиха създаването на "икономическо правителство" на еврозоната, което да помага за ръководенето на националните политики.
Комисията обаче не е съгласна, тъй като
смята, че този проект я маргинализира
"За постигането на тази цел "повече от всякога се нуждаем от независимата власт на Комисията. Правителствата не могат да постигнат това сами. То не може да се постигне и чрез преговори между правителствата", смята Барозу.
Същевременно финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос обяви нови мерки за икономии, които заставят гърците да осигурят документи за всеки деклариран от тях доход със задна дата от 1 януари 2011 г., пишат вестниците в южната ни съседка.
От тази дата влиза в сила и намаленият необлагаем минимум от 5000 евро. За надхвърлилите този минимум без документи е предвиден "наказателен данък".
Изискването е документите за една година да бъдат събрани за два месеца, а това е допълнително бреме за гръцките данъкоплатци, коментират изданията.
Левите опозиционни партии окачествят новите мерки като
"данъчно ограбване" на работещите и пенсионерите
Вестниците пишат още за гласувания вчера от гръцкия парламент нов извънреден данък върху недвижимата собственост.
Данъкът, срещу който вчера протестираха хиляди демонстранти и който се очаква да дойде със сметките за електричество за октомври, е бил приет само с гласовете на управляващата Социалистическа партия ПАСОК.
Той е бил подкрепен и от една независима депутатка. Очаква си от въпросния данък, който ще важи до 2014 г., да бъдат събрани над 2 млрд. евро.
Въвеждането му е част от мерките за икономии, които правителството трябва да извърши, за да получи шестия транш от 8 млрд. евро от първата кредитна програма на ЕС и на МВФ в размер на 110 млрд. евро.
Ситуацията е уникална, хората не могат да разберат какво става
Гърция е ползвана като опитна мишка, за да може да бъдат прокарани подобни политики и в други европейски страни, коментират блогъри.
На този фон най-голямата синдикална централа - Общата конфедерация на труда ГСЕЕ, днес излиза с доклад, в който се прави прогноза, че догодина реалната безработицата в Гърция ще достигне 26%, което означава, че без работа ще останат 1 250 000 гърци, че в следващите години заплати и пенсии в страната ще паднат драстично и че дефицитът в касите и фондовете ще се увеличи.
