Пазарите са разтърсени от засилващите се опасения, че Гърция няма да може да изплаща задълженията си въпреки международната финансова помощ от 110 млрд. евро (150 млрд. долара), отпусната миналата година, и възможността сега да получи втори спасителен пакет от 109 млрд. евро (149 млрд. долара). Агенция АП дава отговори на някои от въпросите около положението на Атина.
Въпрос: Какво е дефолт по дълга?
Отговор: Като цяло дефолт настъпва, когато длъжникът вече не може да изплаща напълно сумите, които дължи. Сега Гърция разчита на парите от първия спасителен пакет, получен от другите страни членки на еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) с цел да покрива задълженията си. Средствата се отпускат на траншове на тримесечна база и ако Гърция не изпълни поетите задължения за намаляване на дълга, то кредиторите й могат да откажат да изплатят следващия транш. Пазарите се опасяват, че Гърция може да не премине текущия преглед и да не получи следващия си кредит.
Въпрос: Как би изглеждал евентуален дефолт?
Отговор: Дефолтът може да има редица различни форми и дори
се спори какви са елементите на подобно събитие. Някои
рейтингови агенции твърдят, че програмата за размяна на
облигации (т. нар. суап), която е важна част от втория
спасителен план, води до "избирателен дефолт". Според плана
държателите на гръцки облигации ще предоставят на страната
облекчени условия за изплащане на задълженията по ценните книжа.
Пазарите се опасяват от обявяване на "хаотичен дефолт", при който собствениците на облигации са неподготвени, нямат избор дали да участват и могат да понесат по-тежки загуби.
Въпрос: Гърция ще може ли да изплаща заплати и пенсии, ако обяви дефолт?
Отговор: За тази година Гърция все още има първичен дефицит, което означава, че харчи повече пари отколкото получава, дори преди да изплати лихвите по дълговете си. Това ще затрудни Атина да продължи да изплаща всички заплати и пенсии без външна помощ.
Въпрос: Евентуален дефолт ще принуди ли Гърция да се откаже от еврото и да се върне към драхмата?
Отговор: В договорите за ЕС няма механизми, според които една страна може да се откаже от еврото, така че развитието на ситуацията в този смисъл е неясно - дори ако Гърция иска да напусне еврозоната, което страната твърди, че не желае и няма намерение да прави.
Хората вероятно ще се опитат да изтеглят парите си от гръцките банки, за да избегнат прехвърлянето на активите в по-евтината валута и това може да доведе до срив на банковия сектор.
Въпрос: Дефолтът ще помогне ли на Гърция и кой ще пострада от него?
Отговор: В краткосрочен план дефолтът ще позволи на страната
да намали задълженията си, но ще навреди на инвеститорското
доверие към Гърция през идните години. Ще се стигне и до големи
щети за банките в Гърция, Франция и Германия, които държат
гръцки държавни облигации. Това пък може да засегне
кредитирането за компаниите, да навреди на възстановяването на
европейската икономика и да ощети търговските партньори.
Внезапен дефолт също така може да разнесе кризата до други финансово затруднени държави от еврозоната, намалявайки готовността на инвеститорите да влагат пари в тях.
Въпрос: Спасителните планове за Гърция ще предотвратят ли дефолта?
Отговор: В краткосрочен план следващото плащане по спасителните програми ще предотврати дефолта. От по-дългосрочна гледна точка на теория вторият спасителен план също би трябвало да задържи страната на повърхността, въпреки че според рейтинговите агенции размяната на облигации, включена в програмата, е "избирателен дефолт" - планиран, преходен дефолт. Държавите от еврозоната обаче все още не са се договорили за финансовите подробности и условия по втория план.
