През 2060 г. ще има повече баби и дядовци, отколкото внуци

З�т �таряването на населението и здравето е темата на тазгодишния Световен ден на здравето - 7 април, информира сайтът на Световната здравна организация.

От СЗО призовават да се предприемат спешни действия, за да се гарантира, че в момент, когато населението на света застарява бързо, хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве.

Според официални данни на НСИ прогнозното население на България през 2060 г. ще бъде около 5,3 млн. души, от които младите хора до 20 години ще са около 1 милион.

1,3 млн. души се очаква да е броят на хората в продуктивна възраст между 20 и 40 години, между 40 и 60 години - около 1 млн. души, и от 60-годишна възраст нагоре - близо 2 млн. души.

Данните ясно показват, че пирамидалната структура на населението се обръща и приблизително

на двама пенсионери през 2060 г. ще се пада един работещ

Подобна е и структурата на населението в ЕС, сочат данни на Евростат.

През 2000 г. в ЕС са живели около 480 млн. души, а днес техният брой достига 500 млн., като приблизително 100 млн. живеят в страните, които ще се присъединят при ново евентуално разширяване на ЕС.

Според Евростат населението на ЕС-27 в трудоспособна възраст (между 15-64 години) е малко повече от 2/3 от общия брой на населението в ЕС.

Междувременно застаряващото население на Стария континент (над 64-годишна възраст) значително се увеличава във всички страни. Според експерти

никога досега населението на Европа не е било оформено като обърната пирамида

- с най-старата възрастова група най-отгоре. Данните на Евростат сочат още, че през 1960 г. пирамидата е имала нормална структура - средно трима млади европейци (на възраст 0-14 години) на всеки възрастен човек.

През 2060 г. ще има повече баби и дядовци, отколкото внуци, предричат експертите. Нещо повече - те предвиждат в бъдещите семейства в ЕС да има повече пра-прабаби и пра-прадядовци, отколкото сега.

Прогнозните данни на Евростат сочат, че през 2040 г. се очаква Румъния и Латвия да имат най-висока средна възраст на населението си.

Междувременно Швеция се очертава да има една от най-младите популации в Европа, заедно с повечето северни и западно-европейски страни.

Демографският модел за Централна и Източна Европа сочи значително увеличение на населението над 65-годишна възраст.

Застаряването без съмнение ще бъде ключово демографско предизвикателство в много европейски страни през следващите 50 години, сочат анализите на експертите.

Неговите последици за социално-икономическите системи,

като например обществени програми за пенсионно осигуряване, здравеопазване или родствени структури, могат да бъдат значителни.

Последните прогнози на Евростат показват, че през следващите 50 години застаряването на населението вероятно ще достигне безпрецедентни нива в над 30 европейски държави, макар че мащабите и скоростта във времето вероятно ще варират.

В действителност, застаряването на населението вече е реалност в продължение на десетилетия.

СЗО очертава четири ключови действия,

които правителствата и обществата могат да вземат, за да се укрепи активното стареене.

- насърчаване на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания,

- минимизиране на последствията от хроничните заболявания посредством ранно откриване и качествени здравни грижи,

- създаване на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора,

- промяна на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.

Здравословният начин на живот от най-ранна възраст е ключът към здравето и активното стареене, заключава д-р Джон Брада, шеф на департамента за застаряване на населението в СЗО, по повод днешния Световен ден на здравето.