Според прогнозите на много национални и международни институции до 2050 г. се очакват драстични промени във възрастовата структура на населението в България, коментира Емилия Войнова от дирекция "Жизнено равнище и социална сигурност" на Министерството на труда и социалната политика.
Очаква се до 2050 г. относителният брой на населението в страната на възраст над 60 години да достигне над 30% от общия брой.
Според експертите обаче, когато делът на населението над 60-години е над 30% в дадена страна, са застрашени всички социални системи, затруднено е функционирането им и те започват да се разпадат.
Войнова подчерта, че демографската ситуация в България е най-кризисната в сравнение с всички останали държави-членки на ЕС.
Сред негативните демографски тенденции са ниската раждаемост, висока обща смъртност, ниска средна продължителност на живота, големите миграционни потоци.
Имаме негативен естествен прираст, който се задълбочава в последните години заради кризата.
Застаряването - проблем за България, но не само неин
Населението в ЕС общо е над 500 млн. души, България е с малко над 7 млн. население - за сравнение населението на съседна Румъния е над 21 млн. души, а на Гърция - над 11 млн.
За разлика от останалите държави в ЕС, темповете на застаряване на населението в България са много по-високи. По данни на ООН България е на пето място по темп на застаряване на населението в света.
Средната продължителност на живота за населението на 27-те страни от ЕС е 76,4 години при мъжете и 82,4 - при жените.
За България тя е 70,1 години при мъжете и 77,4 - при жените.
Посрещането на демографските предизвикателства се нарежда сред трите основни политически приоритета на ЕС.
За съвремието ни е характерна ниска раждаемост - средният коефициент на плодовитост за Европа е до 1,6 при 2,1 родени деца на жена в репродуктивна възраст, които са необходими за простото демографско възпроизводство.
Друг фактор за застаряване на населението е относително увеличаващата се продължителност на живота, което е хубав факт, но поставя всички социални политики в друг контекст, коментира Войнова.
Според прогнозите на Евростат населението в ЕС на възраст 15 - 64 години до 2050 г. се очаква да намалее с 48 млн. души, а делът на населението над 80-годишна възраст се очаква да се увеличи от 4,1 процента през 2005 г. до 6,3 на сто през 2025 и 11,4 процента през 2050 година.
Коефициентът на възрастова зависимост ще придобие стойности над 50%, което означава, че съотношението между хора в трудоспособна възраст и хора в надтрудоспособната възраст - над 65 години, се очаква от 4 към 1 да намалее до 2 към 1.
Констатацията на експертите при тези негативни тенденции е, че значителните миграционни процеси, които са характерни особено за по-развитите държави-членки на ЕС, няма да бъдат в състояние да повлияят на трайните процеси на застаряването на населението.
Ефекти върху пазара на труда и пенсионната система
През 1990 г. делът на населението под трудоспособна възраст е 21,6%, през 2010 г. - 14,6%.
В момента имаме застаряваща работна сила и нямаме шанс да я подмладим, разчитайки единствено на раждаемостта в България, защото младите хора, които могат да родят и отгледат деца в България намаляват.
По критерий относителен дял на населението над трудоспособна възраст (над 60 години) най-засегнати са областите Видин (30,5%), Габрово (28,8 %), Монтана (28,5%), Перник (27,4%).
Данните показват, че частният бизнес е по-отворен от държавните предприятия за наемане и за толериране на оставането на възрастните хора на работа.
Според анализите няма стълб на пенсионната система, който да не е засегнат от застаряването на населението.
През 2001 г. на всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, в пазара на труда са влизали 124 човека. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 излизащи биват заместени от 91 души; през 2009 г. - от 82; през 2010 г. - от 74, а по скорошните окончателни данни на НСИ, през 2011 г. на 100 излизащи от трудоспособна възраст влизат 70 млади хора.
Пазарът на труда, когато икономиката се възроди, ще изпитва недостиг на млада работна сила, коментира експертът.
Отражение върху икономиката и финансите на ЕС
По експертни прогнози тенденциите ще се отразят негативно върху растежа на средния БВП на ЕС. Очаква се намаление от 2,4 процента за периода 2004 - 2010 г. до 1,2 процента за периода 2031 - 2050 г.
Негативните демографски тенденции, застаряването на населението имат реални финансови измерения, коментира Войнова.
Очаква се публичните разходи, свързани със застаряването на населението, да се увеличат средно с около 4,75 процентни пункта от БВП до 2060 г. в ЕС и с повече от 5 процентни пункта в еврозоната - по-специално чрез разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи.
Демографските тенденции ще доведат до значително увеличаване на публичните разходи за пенсии във всички държави-членки на ЕС - необходими са реформи в пенсионните системи, каквито вече са предприети в редица държави.
Почти всички държави-членки към момента са въвели по-строги изисквания за получаване на публична пенсия - по-конкретно чрез повишаване на пенсионната възраст и ограничаване на достъпа до схеми за ранно пенсиониране.
В момента всички държави-членки търсят човешки ресурси, само около 50% от населението на ЕС към 60-та си година все още работи - тук има реален потенциал за ангажиране на възрастните хора и допълнителното им оставане на пазара на труда, посочи експертът.
Реформите по думите й водят до все по-малък дял на публичните пенсии като част от общите.
Въвеждат се и се усъвършенстват допълнителни пенсионни схеми, задължителни частни схеми (например в България, Естония, Латвия, Унгария, Полша, Словакия, Швеция).
В системата на здравеопазването в ЕС също се очакват промени и сериозни предизвикателства, породени от застаряване на населението.
До 2060 г. се предвижда публичните разходи за здравеопазване да нараснат с 1,5 процентни пункта от БВП. Очаква се да бъдат мобилизирани повече публични разходи за дългосрочни грижи, които се очаква да нараснат с 1,25 процентни пункта от БВП до 2060 г., поради факта, че хората на възраст над 80 години ще представляват най-бързо растящата възрастова група в ЕС за в бъдеще.
Бъдещето на грижите за възрастните хора е от по-честите сега неофициално грижи от близки и роднини към професионализирането им.
Очакват се и промени във финансирането на публичното образование. Въпреки че наглед ниската раждаемост може да предполага, че публичните разходи за образование следва да намаляват, всъщност предвид на застаряващото население се явява необходимостта от обучението му за по-дългото му оставане на пазара на труда.
България е на последно място в Европа по участие на възрастни хора в учене през целия живот, отбелязва Войнова.
Тя подчерта, че прогнозите винаги трябва да бъдат възприемани в определена степен условно, защото, ако се направи анализ на прогнозите, правени за наши дни в предишни години, се оказва, че те са били твърде оптимистични и реалната картина е много по-негативна отколкото се е предполагало.
Експертът изтъква също, че демографските тенденции са инерционни и ако за промяна на една секторна политика могат да бъдат достатъчни месеци или година, то за промяна в демографските тенденции са необходими десетилетия.
