Е вродепутатите призоваха ЕС да признае достъпа до достойни жилища на достъпни цени като приложимо основно право на човека и да настоява за мерки за премахване на бездомността.
В резолюцията, приета с 352 гласа „за“, 179 „против“ и 152 гласа „въздържал се“ в четвъртък, се посочва, че достойното жилищно настаняване включва достъп до чиста и висококачествена питейна вода, подходящи санитарни и хигиенни съоръжения, както и свързване с канализационните и водните мрежи. Правото на подходящо жилищно настаняване е основно право на човека, което следва да бъде заложено в националното и европейското право, казват евродепутатите.
На равнище ЕС трябва да бъдат въведени минимални задължителни изисквания за здравословни домове, които включват качество на въздуха в затворени помещения и са в съответствие с насоките на Световната здравна организация СЗО, заявяват евродепутатите. Те също така призовават Комисията и държавите членки да дадат приоритет на намаляването на емисиите и да повишат енергийната ефективност чрез саниране на жилищата.
В какви жилища живеят българите
Евродепутатите също така призовават държавите членки и регионалните и местните органи да въведат правни разпоредби за защита на правата на наемателите и обитателите на собствени жилища. Жилищата се считат за достъпни, ако оставащият бюджет на обитателя е достатъчен поне за покриване на други съществени разходи. Въпреки че този праг понастоящем е определен на 40%, повече от една четвърт от европейските наематели в търговски жилища изразходват по-висок процент от доходите си за покриване на наем, като средните цени на наеми продължават да растат.
В заключение, евродепутатите посочват, че експанзивният растеж на краткосрочното ваканционно отдаване под наем води до премахване на жилища от пазара и покачване на цените, което може да затрудни значително живота в градските и туристическите центрове.
Социални жилища за над 2 500 души се изграждат с европейски средства
Според проучване на „Юрофаунд“, неподходящите жилища струват на икономиките на ЕС 195 милиарда евро годишно. За все по-голям брой хора, живеещи в ЕС, е трудно да си позволят жилище и те харчат непропорционално големи суми за жилищно настаняване. По-специално самотните родители, многодетните семейства и младите хора, навлизащи на пазара на труда, считат, че доходите им не са достатъчни, за да си позволят пазарни наеми, но са твърде високи, за да могат да се ползват от социални жилища.
