А постолите са се разкаяли доста по-бавно. Едва три дни след като 12 католически епископи се помолиха над президента Доналд Тръмп в Овалния кабинет, извиненията започнаха.
Архиепископът на Милуоки Джефри Гроб изрази съжаление за участието си, а епископът на Де Мойн Уилям Джоенсен призна, че е трябвало да предвиди политическата употреба, за която може да бъде използвано събитието.
Епископите очевидно са очаквали частна аудиенция при президента. Вместо това те се появиха като поддържащи герои в продукция на Белия дом, а протегнатите им ръце останаха запечатани за поколенията и, в по-близък план, за социалните мрежи, пише Ана Рахманан в коментар за Newsweek.
Човек може да предположи, че Ватиканът се е сблъсквал и с по-изискани примери за присвояване на църковна власт. Толкова по-любопитно е тогава защо епископите изглеждаха толкова изненадани, че се оказаха потърпевши от такъв ход.
Епизодът подчертава интригуваща инверсия в стил Тръмп. Президентът, чиято връзка с християнската доктрина рядко е била основната привлекателност на неговата религиозна харизма, изглежда забележително запознат с политическите възможности на християнската иконография. Епископите, чието призвание зависи от разбирането на значението на ритуала, изглежда са подценили какво се случва, когато свещеното влезе в кадъра на камерата.
Praying 🙏 for Trump and officials in Oval office in WhiteHouse. https://t.co/6OFjSUxV6o
— Mmir (@marinaj4q) October 23, 2026
Евангелието според Тръмп
Срещата от 22 октомври трябваше да засегне въпроси от изключителна важност: сред които прилагането на имиграционните закони и отношението към религиозните служители. Епископите имаха основателна причина да търсят вниманието на президента.
Вместо това обаче, трайният публичен артефакт остана снимката на 12 висши духовници, събрани около Тръмп, който седи на бюрото Resolute и приема техните молитви.
Числото 12 вероятно е било съвпадение. Визуалната прилика с библейска сцена въпреки това беше трудна за изпускане, малко по-сложен беше въпросът кой заемаше централната роля.
Впоследствие Гроб обясни, че записът е направен без знанието на епископите. Срещата, каза той, никога не е била замисляна като подкрепа.
За съжаление на архиепископа, фотографиите са пословично равнодушни към намеренията на своите субекти. И може би още по-нещастно за него е, че Тръмп разбира тяхната полезност от доста време.
Кой може да забрави времето, когато той се появи пред епископалната църква „Свети Йоан“ с Библия в ръка през юни 2020 г.? Жестът не изискваше никакво специално познаване на съдържанието на книгата, която сама направи своето представяне. Тръмп беше разбрал, че Библията може да бъде политически полезна, без да се налага да я отваря.
Четири години по-късно дойде Библията „Бог да благослови САЩ“ (God Bless the USA Bible), предлагана за 59,99 долара и придружена от учредителните документи на Америка. Това оформление подсказваше, че разстоянието между Синай и Филаделфия може да бъде преодоляно с достатъчно патриотична подвързия.
Повтарящите се молитвени кръгове в Белия дом на Тръмп следват подобна визуална логика: президентът е заобиколен от религиозни лидери, с ръце, протегнати към него. Каквото и да се иска от Бога, земната публика получава лесно разбираем образ на духовна грижа.
Теологичното значение на тези срещи е почти второстепенно. Независимо дали епископите са възнамерявали да благословят Тръмп, дали той е прочел Библията, която държи, или дали молитвите, отправени над него, имат някакво отношение към поведението му, изображенията вече са постигнали целта си: за онези, склонни да видят президент в единение с християнството, гледната точка е своеобразно евангелие.
Републиканският молитвеник
Републиканската принадлежност на Тръмп добавя още един пласт към всичко това, тъй като няма нищо особено ново в това партията да се позовава на християнството. Роналд Рейгън разбираше изборното значение на религиозната десница, докато Джордж У. Буш говореше за вярата си с познанието на човек, за когото тя бе постоянна тема, например.
Приносът на Тръмп към традицията обаче е необичайно визуален. Изглежда той е открил, че религиозният символизъм може да предава политическа принадлежност, без да изисква много в областта на теологичното изложение.
Вдигната високо Библия пред църква може да постигне това, с което една проповед би се затруднила, точно както пълна стая с епископи може да създаде впечатление за одобрение, дори когато присъстващите впоследствие отричат да са го предлагали.
В рамките на католицизма това става особено интересно, тъй като се приема, че моралната власт на Църквата надхвърля партийната принадлежност. Нейните епископи имат задължението да общуват с политически лидери, включително с онези, на чиято политика се противопоставят.
И все пак разликата между това да се молиш за даден президент и да изглежда, че благославяш неговото президентство, е разграничение, което оцелява много по-добре в каноничното право, отколкото в Instagram.
Употребите на святостта
Иронията е, че католицизмът е прекарал две хилядолетия в усъвършенстване на езика на знаците. Неговите епископи разбират, че жестовете носят значение отвъд думите и че самата им литургия е изградена върху това твърдение.
Това, което изглежда са преценили погрешно обаче, е съществуването на съперничеща литургия, провеждана чрез комуникационната операция на Белия дом на този конкретен президент, в която камерата определя какво се предлага на публиката да види.
Епископите могат до безкрай да обясняват намеренията си и да изясняват теологичната разлика между застъпничество и подкрепа, но изображението остава.
Дванайсетте епископи дойдоха във Вашингтон с надеждата да бъдат чути. Уви, те откриха, че в присъствието на президента да бъдеш видян може да има значително по-голямо значение.
Добави ни в предпочитани източници в Google
