Н ови археологически разкопки под пода на църквата "Възкресение Христово" в Йерусалим разкриха древен погребален пейзаж, който съответства на библейските описания на мястото на разпятието и погребението на Исус Христос. Въпреки че находките не представляват окончателно доказателство, те придават историческа и географска тежест на една от най-старите християнски традиции.
Църквата "Възкресение Христово", известна в западния свят като църквата на Светия гроб, се намира в християнския квартал на Стария град на Йерусалим и е едно от най-свещените места за християнството. Според вековната традиция, тя е построена върху мястото на разпятието (Голгота), погребението и възкресението на Исус. Първоначалният храм е поръчан от римския император Константин Велики и е осветен през 335 г. сл. Хр.
Обрат в Йерусалим: Археолози откриха „истинския гроб“ на Исус Христос
Прозорец към пейзажа от I век
През дългата си история храмът е разрушаван и възстановяван многократно, като е претърпял особено тежки щети през 1009 г. по времето на фатимидския халиф Ал Хаким. Сегашният му вид е резултат от множество строителни фази, включително мащабна реконструкция от кръстоносците след 1099 г. Дълго време споровете между различните християнски деноминации, които управляват храма, възпрепятстваха всякакви ремонти, но след постигнато споразумение през 2016 г. започна първата му мащабна реставрация от над 200 години.
В рамките на тези дейности, през 2022 г. започна цялостна реставрация на пода на църквата, която беше последвана от обширен проект за разкопки. Според информация, цитирана от БГНЕС, италиански изследователи са открили под основите на храма от четвърти век изоставена кариера, обработваема земя, градина и скални гробници.
Тези открития са от изключително значение, тъй като съвпадат с детайли от Новия завет. Евангелието от Йоан споменава, че на мястото на разпятието е имало градина. Според Библията, разпятието се е случило извън Йерусалим, а Посланието до евреите уточнява, че Исус е страдал извън градската порта, което също е в съответствие с археологическите находки.
Границата между вяра и археология
Водещият археолог Франческа Романа Стасола от римския университет „Сапиенца“ интерпретира находките като доказателство за съществуването на „погребален ландшафт“. В изявление, цитирано от „Таймс ъф Израел“, тя посочва, че разкопките показват наличието на обработваема земя между Голгота и гробницата. Археолозите са открили и следи от маслинови дървета и лози, датирани около 33 г. сл. Хр. – периодът, в който се смята, че е настъпила смъртта на Исус.
Откритите гробници, издълбани в скалата, също кореспондират с описанията в евангелията на Матей, Марк и Лука, които описват гробницата на Исус като погребална камера, изсечена в скала. Това засилва хипотезата, че мястото, почитано от поклонниците, отговаря на историческия контекст.
Въпреки това, научната общност подчертава, че находките не предоставят категорични научни доказателства, че именно Исус е бил погребан там. Не е открит надпис, който да идентифицира гробницата, нито може да се докаже, че тя е била неизползвана или е принадлежала на Йосиф Ариматейски, който според евангелията е положил тялото на Исус в нова скална гробница. Растителните останки също все още не са прецизно датирани.
В заключение, макар разкопките да не дават окончателен отговор на въпроса за точното място на погребението на Исус, те за първи път потвърждават с археологически данни, че мястото, почитано от християните в продължение на векове, притежава географските и исторически характеристики, описани в Новия завет.
