С едях на един стол абсолютно емоционално изцеден. Това беше ден (в края на септември), в който издръжливостта и уменията ми бяха тествани на абсолютния максимум от GT3 RS Manthey Kit, 911 Challenge и 911 Cup. Оказах се много под възможностите на тези зли, в пряк и преносен смисъл автомобили. Не мислех, сърцето бумтеше в ушите ми, опитвах да овладея целия микс от емоции. Погледът ми беше спрял върху червено кабрио, паркирано зад боксовете на „Рикардо Тормо“.
Блуждаещият ми поглед постепенно започваше да се фокусира. Издутите задни калници с черна матова декорация пред тях и магнезиевите джанти бяха ясен знак, че това не е просто някое 911 Cabriolet. Не беше и Speedster, липсваха му двете гърбици над задната ос. Петте диоптъра не ми позволяваха да разчета надписа зад предните гуми, но изведнъж, о, чудо, светна ми: след като тествах цялата спортна гама, базирана на 911 GT3, това кабрио пред мен можеше да бъде само GT3 S/C.
„Прелистих“ няколко MB, заровени дълбоко в RAM-паметта на мозъка ми: за пръв път Porsche се осмеляват да направят кабрио на базата на GT3, оборудвано единствено и само с „ръчка“. Впоследствие, докато излизах от портала на „Рикардо Тормо“ и поемах по магистралата, единственият въпрос, който ми минаваше през ума, беше: „Защо, по дяволите, ще правиш кабрио на най-драйвърски фокусирания си автомобил, след като няма как да го направиш на нивото на купето?“ Но сега, машинално и по инерция, попитах красивата и с мнооооого дълги крака ПР-ка от Апенините: „Мога ли да го покарам?“. Последва бързо: „Да, за теб е подготвено. Имаш 1,30 ч до шатъла към летището“.
Бутилка вода в едната, ключовете в другата ръка и газ. Къса магистрална отсечка до планински участък някъде около Валенсия, на който срещнах не повече от 10-ина коли. Това й харесвам на Испания (освен времето, храната, морето, хората, сиестата и всичко останало, което Валенсия може да предложи), има страхотни маршрути за каране, със супер асфалт и малко движение. Още повече, че беше ранен следобед, а по това време испанците просто не обичат да правят много неща на открито, дори и в края на септември.
За разлика от мен, който бях свалил мекия гюрук, вдигнал ветробрана и влизах в час с поведението на тази жестока кола. Не съм фен на кабриолетите, защото не обичам слънцето или вятърът да ме блъскат в главата, ръчката определено е по-бавна от PDK-то (която би вдигнала теглото с 28 кг), а в трафик може и да е ужасна, но най-вече ум не ми побираше решението да направиш кабрио, което по подразбиране просто не може да отговори на динамиката на купето.
О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да си признаеш, че си бил в толкова голяма заблуда? Може и да изглежда странно да се причини „кабрио“ на 911 GT3, но в изпълнението на този автомобил почти липсват компромиси, затова ходът изглежда напълно логичен. За Porsche добавянето на задвижван от електромотор покрив, без това да наруши характера на GT3, е представлявало сериозно инженерно предизвикателство. Тъй като теглото е било основният враг, от Porsche залагат all-in на магнезия и подсилен с карбон полимер. По този начин екипът успява да постигне тегло от 1497 кг, което е само с около 30 кг повече от 911 Speedster (991).
Резултатът е постигнат чрез масирано използване на CFRP, от който полимер са изработени предният капак, калниците и вратите. От същия са изработени и стабилизиращите щанги. От CFRP са изработени и спортните „корита“. Диетата е пренесена при спирачната система РССВ, която е с над 20 кг по-лека от стандартната с чугунени компоненти. Джантите, 20-и 21-цолови отпред и отзад, са магнезиеви и свалят 9 килограма.
Олекотяването е било основен фокус и при механизма на мекия сгъваем покрив. От магнезий са изработени двете плоски дъги, предната рамка на покрива и рамката на задния прозорец. Отдавам му заслуженото, че може да се отваря и затваря за 12 секунди при скорости до 50 км/ч, но лично аз трудно ще заобичам този тип каросерия. Но в този случай й се насладих, защото тя ми позволи да се радвам на песента на най-ценния актив на този автомобил.
Естествено, говоря за 4,0-литровия атмосферен двигател, чийто звук под открито небе е опияняващ. Още повече, когато го цедиш до 9000 об/мин на 2-ра и сръчкваш трета по възможно най-бързия начин, за да изреве отново на втора преди следващия завой. И така 50-ина километра, в които четвърта включих веднъж. Беше неописуемо, великолепно, епично, и всички тези прилагателни на фона на факта, че карах този автомобил, след като преди това на „Рикардо Тормо“ имах уникалния шанс да тествам два истински състезателни автомобила, както и GT3 RS Manthey Kit, които споменах още в началото.
На пилотското място: Тестваме състезателния Porsche 911 Cup на сликове
В свят на абсурдно бързи, свръхмощни съвременни спортни (че дори и семейни SUV-ове) автомобили, S/C не е такъв. Тук имаме вездесъщия 4,0-литров шестцилиндров боксер с „едва“ 510 к.с., чийто цилиндрови глави са променени в сравнение с тези на предишното поколение GT3, докато разпределителните валове идват от GT3 RS. Същият е „вързан“ към 6-степенна механична скоростния кутия с къси предавателни числа, която е единствен избор за S/C. Представям си я в софийския трафик, може да ти докара мисли за самоубийство, но в този планински проход донеса тръпка, която ме върна към живота, след като емоционалните ми батерии бяха изпразнени до нула на пистата. И тя не дойде от ускорението до 100 км/ч (3,9 секунди), предишните автомобили този ден предлагаха по-висока динамика.
Причината, на първо място, бе звукът на боксера, който приемаш с всяка фибра на тялото си благодарение на отворения покрив. Доближавайки се до ограничителя, той се превръща в плътен, първичен метален писък. Преживяването е великолепно и, честно казано, само по себе си е достатъчна причина човек да си купи такъв автомобил, ако имаш минималните 277 500 евро за това удоволствие. Подробност.
На второ, възможността да цедиш този двигател до абсолютния максимум, като в същото време получаваш най-чистата възможна връзка от волана, която може да има. За това своето дават и стандартните Michelin Pilot Sport Cup3 (255/35 и 315/30).
Предницата осигурява огромно сцепление, управлението е леко, но същевременно информативно, педалът на спирачката твърд, а карбон-керамичните спирачки предлагат впечатляваща спирачна мощ. На разположение са режимите Normal, Sport и Race, така че това си остава един пълнокръвен GT3 във всяко отношение.
Въпреки плановете S/C да получи собствена настройка на шасито, се оказва, че стандартната конфигурация на GT3 върши отлична работа. Така S/C разполага със същите параметри на пружините, предното окачване с двойни носачи, амортисьорите и стабилизиращите щанги, каквито са при GT3 Touring.
С Hyundai Ioniq 3 не може да сгрешиш (тест драйв)
Peugeot e-208 GTi: Хотхечът е жив! И е супер забавен
Спирачките, реакциите на шасито, ръчната скоростна кутия със скъсени предавателни числа, балансът между комфорта на возене и пътното поведение – всичко е безупречно и е трудно да се сетите за какъвто и да е недостатък.
Не казах нищо за интериора досега, който е в унисон с цялото излъчване и усещане, което дава GT3 S/C. Предлага се пакет „Street Style“, който вдига летвата по отношение на ексклузивните покрития. Не е евтин (28 529 евро), то кое ли Porsche или пакет е евтино, но срещу тази сума получавате богато оборудване – включително кожени седалки с уникална шарка, при която различни кожени ленти са преплетени една в друга. В останалите аспекти всичко е както обикновено. Напълно дигиталното табло е добро, не казвам страхотно, защото централно разположен аналогов оборотомер щеше да е по-добре. Добавени са няколко бутона за управление на покрива и ветробрана, но всеки собственик на GT3 ще се почувства тук напълно „у дома си“.
Като при всеки друг модел на марката, няма как да се мине без централно позиционираният на арматурното табло часовник Porsche Design caliber WERK 01.200 с титаниев корпус и циферблат с жълти акценти.
След всички тези емоции, седях в самолета със слушалки в ушите, когато започна поредното парче от листа ми на The King of EnterF******Tainment, както самият Роби Уилямс се нарече година по рано, на концерта си на „Васил Левски“. Тогава всички хора си тръгнахме от стадиона с онова чувство на удовлетвореност, което може да остави само един грандиозен спектакъл. Сега изпитвах отново същото чувство, защото Porsche GT3 S/C ми бе подарил такива емоции, които може да те дари само The King of EnterF******Tainment Cabrios.