П о-голямата част от доклада на Европейския парламент за Северна Македония оценява напредъка на страната, опитва се да дадат реалистична оценка на това, което трябва да се направи по отношение на свободата на медиите, по отношение на върховенството на закона, каза в интервю пред Канал 5 докладчикът за страната в ЕП Томас Вайц по повод приетата днес в Страсбург резолюция за напредъка на Северна Македония.
По думите му 95 процента от документа са теми, съответстващи на присъединяване към ЕС, но има „няколко члена, които отразяват двустранните отношения, които България и Северна Македония трябва да решат в определен период от време”.
ЕП одобри доклада за напредъка на РС Македония
Вайц заяви, че не е подкрепял „тези няколко члена да бъдат част от доклада”, че демократичното мнозинство в ЕП е решило да ги включи, но все пак те „не поставят под въпрос главната му цел, която е, че Северна Македония има напредък, има направени реформи и страната има достъп до фондовете от Плана за растеж на Западните Балкани, но и посочва много области, в които трябва още напредък”.
В доклада на ЕП за Северна Македония беше запазен параграф 73, който се отнася до работата на съвместната историческа комисия между София и Скопие, след като поправката, предложена от Томас Вайц текстът да отпадне, не беше подкрепена от мнозинството евродепутати.
В запазения текст се казва, че съвместната комисия трябва да работи на основата на обективни и проверими исторически източници, съгласно Втория протокол към Договора за добросъседство между България и Северна Македония. Остана и формулировката за „обща история“ между двете държави.
Докладчикът за Северна Македония в ЕП неколкократно повтори в интервюто, че признава, че е важно държавите да говорят за своята история и за начините, по които да се решат двустранните въпроси, но според него не е редно „това да намира място в доклад за напредъка”.
На въпрос, свързан с термина „фалшификация на историята”, който присъства в доклада и възможно ли е оценката за реформите, върховенството на правото и демократичния напредък „да завърши с използване на толкова политически натоварена терминология”, Вайц отговори, че той не подкрепя „тази терминология”, но мнозинството я е приело.
„Ясно, че правата на малцинствата са част от европейското законодателство и ако тези права не се уважават, а аз не правя разлика дали става въпрос за Австрия, България или Северна Македония, правилата са еднакви за всички и ако има проблеми и инциденти, а инциденти се случват в целия ЕС, мисля, че е важно да се разговаря за това. Но не мисля, че то трябва да бъде отразено в доклада на ЕП за напредъка. Имам ясна позиция за това, но все пак аз съм част от демократична институция и мнозинството от колегите смятаха, че определени инциденти, трябва да бъдат отразени в този доклад, за което съжалявам. Не отричам, че трябва да се уважават правата на малцинствата във всички държави, но мисля, че не трябваше да използваме доклад за напредъка, в който да окуражаваме партньорите да работят за него. Това трябва да остане на двустранно ниво”, каза Вайц.
Народът е уморен, но управляващите в Скопие търсят външен враг: Тежък доклад за РСМ в ЕП
Вайц посочи, че приемането на промените в конституцията остават единственото условие за начало на преговори на Северна Македония с ЕС „и това заключение на Европейския съвет е много ясна цел, която Северна Македония трябва да изпълни и е конструктивен компромис, приет с голямо мнозинство”.
Той препоръча държавата да гледа към онези 98 процента от доклада, които се отнасят до напредъка на страната, а не към останалите 2 процента от него, които се отнасят до отношенията с България, на които „не им е там мястото”.
„Да, знам, че тези 2 процента са чувствителни, но вярвам, че трябва да има усилия от двете страни - от страна на българското и на македонското правителство, да се осъществи конструктивен диалог. Мисля, че всички трябва да инвестираме в изграждане на доверие, в създаване на платформи за това, но да се използва доклада на ЕП не е най-разумният начин да се търси конструктивен диалог”, смята Вайц.
