Д вама мъже, изпратени в затвора като тийнейджъри за убийство, извършено през 1994 г., бяха оправдани вчера, след като прокуратурата заяви, че нови ДНК тестове и повторен преглед на доказателствата правят невъзможно поддържането на присъдите им, предаде Асошиейтед прес.
Брайън Боулс и Чарлз Колинс излежаха десетки години в затвора, преди да бъдат освободени – Колинс през 2017 г., а Боулс миналата година. Те вече са свободни и от петното от присъдите си за смъртта на Джеймс Рийд – осемдесетгодишен мъж, който бил нападнат в апартамента си в Харлем, отбелязва АП. Съдия анулира присъдите и свързаните с тях обвинения.
Боулс "загуби три десетилетия от живота си в затвора за престъпление, което не е извършил", заяви адвокатът му Джейн Пъчър. Водещият защитник на Колинс – Кристофър Кониф, добави, че вчерашното решение на съда е потвърдило "ужасяваща несправедливост".
"Днешното решение не може да върне над 20 години, които той е прекарал в затвора, но е щастлив, че името му най-накрая е изчистено", заяви Кониф за клиента си.
През 1994 г. работник по поддръжката, след като видял, че вратата на апартамента на 85-годишния Рийд е отворена, го намерил пребит и удушен с телефонен кабел, пише тогава в. "Ню Йорк Таймс".
Боулс е живеел в същата сграда, а Колинс бил отседнал при него. Двамата тийнейджъри били заподозрени, след като били задържани за кражба седмица по-късно.
Колинс и Боулс са направили самопризнания, които според адвокатите им са фалшиви и изтръгнати по време на груби и заплашителни полицейски разпити. Боулс е оттеглил показанията си преди процеса, но е бил осъден за убийството, а Колинс се признава за виновен. По това време двамата са 17-годишни.
Офисът на окръжния прокурор на Манхатън Алвин Браг сега твърди, че предполагаемите признания са били опровергани от показанията на свидетели, които показват, че Рийд е бил жив часове след като тийнейджърите казват в показанията си, че той е бил убит.
Нов кръг от ДНК тестове, използващи техники, недостъпни през 90-те години на миналия век, установи, че генетичният материал върху ноктите на Рийд не съвпада с този на Боулс или Колинс.
