М алките ръце на бебе, облечено в гащеризон с надпис "усмихнато момче", стърчат като покъртителна ирония сред стените на претъпканата болница в Газа. На седем месеца Мохамед тежи по-малко от четири килограма и изнемогва от глад — една от стотиците жертви на задълбочаващата се хранителна криза в обсадената територия, пише The Guardian .
‘We faced hunger before, but never like this’: skeletal children fill hospital wards as starvation grips Gaza https://t.co/aRU3BtKIEZ pic.twitter.com/niK2uS9a1E
— Alexandra Halaby (@iskandrah) July 24, 2025
"Най-големият ми страх е да загубя внука си от недохранване", казва баба му — Файза Абдул Рахман. Тя самата живее на ръба на припадък от глад, след като предния ден е успяла да намери само едно парче хляб, което струва 3 паунда.
Семейството на Мохамед страда от хроничен недостиг на храна. Майка му не е имала кърма поради изтощение, а достъпът до адаптирано мляко е бил почти невъзможен — само две кутии са стигнали до тях от раждането му досега.
Десетки убити при израелски обстрел срещу чакащи хуманитарна помощ в Газа
Болницата на Благотворителното общество на приятелите на пациентите, едно от малкото все още работещи здравни заведения в Газа, е препълнена. Деца слаби до кости се борят за живот, удвоени по леглата, а на ден пристигат до 200 нови случая. В целия град функционират само два педиатрични екипа.
"We faced hunger before, but never like this": skeletal children fill hospital wards as starvation grips Gaza due to Israel's genocidal siege. https://t.co/Ye8LyEH0I9
— Kenneth Roth (@KenRoth) July 24, 2025
Д-р Мусаб Фарвана, един от лекарите в педиатричните отделения, описва мъчителния си опит: дни, в които се бори за живота на децата, а вечер се прибира, за да сподели малки порции храна с гладуващото си семейство. Заплатата му вече не стига за почти нищо. А опитите да получи помощи крият смъртна опасност — негов колега е убит, докато чака доставка хуманитарна помощ.
Според местни лекари, организации и дори данни от израелското правителство, запасите от храна са критично ниски. Само за три дни тази седмица са регистрирани 43 смъртни случая от глад, с което общият брой от началото на конфликта надхвърля 100.
Файза Абдул Рахман, която остана в град Газа през цялата война, каза, че дори времето на най-интензивен контрол върху храните, влизащи в Северна Газа миналата година, не е било толкова лошо.
Когато ядеш пясък от отчаяние: Страданието на децата в Газа
“Изправяли сме се пред глад и преди, но никога по този начин", каза тя. “Това е най-трудната фаза, която някога сме издържали.”
Цените на хранителните продукти са скочили драстично — брашното, например, струва 30 пъти повече в сравнение с началото на годината. На черния пазар цените са извън обсега дори на хора с пари или връзки.
„Хуманитарните организации наблюдават как собствените им служители умират пред очите им,“ предупредиха в съвместно изявление над 100 организации, сред които MSF, Save the Children и Oxfam.
It’s hard to grasp the sheer inhumanity that is capable of starving children to death. Yet here we are, witnessing it.
— Zara Mohammed (@ZaraM01) July 23, 2025
This photo says too much about what is wrong with this world #Gaza pic.twitter.com/iEjmFkdb4v
Световната здравна организация също алармира: „Не знам как бихте го нарекли, освен масов глад – и той е причинен от човека“, заяви генералният директор Тедрос Аданом Гебрейесус.
“Близо две години децата тук страдат от глад. Дори ако някои дни са се чувствали сити, не става въпрос само за това да са сити, а за получаване на хранителните вещества, от които тялото се нуждае. И те напълно отсъстват", каза Фарвана.
Тези години на недохранване ги правят по-уязвими към други заболявания, а ниският им имунитет се усложнява от сериозния недостиг на основни медицински консумативи, които Израел също блокира от влизане.
“Често се чувствам съсипан, защото има нещо толкова просто, от което детето се нуждае, за да оцелее, и ние просто не можем да го осигурим", каза той. Трима тежко недохранени пациенти починаха в интензивно отделение тази седмица, едно от тях момиче, което вероятно щеше да оцелее, ако лекарите бяха успели да й дадат интравенозен калий, обикновено основно лекарство, и сега невъзможно за намиране в Газа.
“Опитахме се да й дадем орални алтернативи, но поради недохранването и произтичащите от това усложнения, тя имаше лоша абсорбция.”
“Тези случаи ме преследват, никога не напускат ума ми. Това дете можеше да се върне при семейството си и да живее нормален живот. Но тъй като едно просто нещо не беше налично, тя не оцеля.”
Израел наложи пълна блокада на Газа на 2 март. Въпреки обявеното частично облекчение през май, хуманитарната помощ остава крайно недостатъчна. Храните, които влизат, поддържат населението само за дни, а разпространителните пунктове, охранявани и контролирани от специална организация, често се превръщат в смъртоносни капани.
Мнозина, като Ум Юсеф ал Халиди, се колебаят дали да рискуват живота си, за да получат храна. Нейното семейство — с пет деца и парализиран съпруг — е останало без храна в продължение на четири дни, докато тя не се реши да отиде до центъра за хуманитарна помощ и да се надява, че няма да бъде разстреляна.
След това седемчленното семейство си раздели торбичка ориз и два картофа, подарени им от непознат.
„Залъгваме глада си с вода. Страхът ми за семейството ми е по-голям от страха ми за себе си. Страхувам се, че ще ми се случи нещо лошо и ще ги оставя без никой да се грижи за тях”, каза Халиди.
Gaza's children are not just dying... they're being left to starve to death - with empty stomachs and cries no one hears. pic.twitter.com/T4gYBNgQm1
— Eye on Palestine (@EyeonPalestine) July 23, 2025
Децата, някога отличници с мечти за бъдеще, сега продават гривни на улицата. Купувачи обаче почти няма. Идеята, че ще загуби живота си в опит да осигури нещо за тях, вече изглежда поносима, отколкото да ги гледа как бавно чезнат.
“Децата ми са станали скелети, кожи и кости”,каза Халиди “Дори и най-малкото усилие ги замайва. Сядат, искат храна, а аз нямам какво да дам. Не мога да лъжа и да кажа, че ще им донеса нещо, когато знам, че няма да мога.”
Днес Газа се намира в хуманитарен капан, където гладът вече не е заплаха, а ежедневие. И макар международни институции да говорят за предотвратяване на катастрофа, по улиците на Газа тя вече се е случила — на живо, пред очите на целия свят
