У правлението чрез хаос се завръща, пише в свой анализ Стивън Колинсън за CNN.
Един ден президентът Доналд Тръмп наложи наказателен тарифен режим срещу Канада и Мексико. На следващия ден той замрази митата върху автомобилите за един месец, след като изведнъж осъзна, че - както всички бяха предвидили - те могат да разрушат една квинтесенциална американска индустрия.
Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски дойде в Овалния кабинет, за да подпише сделка за редкоземни минерали, която Тръмп обяви за триумф на САЩ. Но Зеленски беше провокиран от вицепрезидента Джей Ди Ванс и изгонен от Белия дом. Европейските лидери прекараха дни в опити да поправят този провал, пише CNN.
Междувременно Илон Мъск се захваща с моторния си трион за бюрокрацията, като безразборно уволнява работници и подава агенции към дробилката за дърва - хвърляйки гражданите и индустриите, които разчитат на правителствени плащания, в несигурност точно в момент, когато икономиката омеква и е по-уязвима към подобни сътресения, пише анализаторът на CNN.
Отначало енергията на Тръмп в началото на мандата му на много фронтове беше като светкавица и прогонваше летаргията, която беляза последните месеци на президента Джо Байдън.
Шест седмици по-късно обаче, когато Тръмп отправя безпощадни призиви за премахване на споразуменията за национална сигурност след края на Студената война, на глобалната система за свободна търговия и на федералната машина - всичко това, което помогна на САЩ да се превърнат в суперсила - се появи ново разбиране.
Изглежда, че няма план.
Случайните усилия на Тръмп да сключи мир в Украйна, да съживи тежката индустрия на Ръждивия пояс с тарифи в стил XIX век и да съкрати държавната администрация са също толкова импровизирани, колкото и „плетеницата“ - неговото име за предизборните му изказвания в поток от съзнание, пише CNN.
И светът отново е оставен да виси на прищевките и маниите на президента „Америка на първо място“.
„В момента има твърде много непредсказуемост и хаос, които излизат от Белия дом“, заяви в сряда канадският външен министър Мелани Жоли, определяйки търговската политика на САЩ като „психодрама“, през която страната ѝ не може да преминава на всеки 30 дни.
Ръководството на Тръмп, което проверява инстинктите, може да доведе до резултати, но също толкова често и до обратен ефект
Приятелите на Америка често остават в недоумение какво точно се опитва да направи Тръмп.
Президентът например заяви в сряда, че Канада не е направила достатъчно, за да спре потока на фентанил през границата - но става въпрос само за незначителни количества от наркотика. Понякога Белият дом се оплаква от потока на юг от нелегални мигранти - но тези количества също са малки. Тръмп също така иска производството да напусне Канада и да се премести на юг. Нищо чудно, че някои служители в Отава са стигнали до заключението, че той се опитва да отслаби страната им, за да я анексира по-лесно.
Все пак президентът може да посочи някои успехи с основаната си на заплахи външна политика. Например яростта му, че фирма от Хонконг притежава две пристанища в двата края на Панамския канал, ускорява покупката им от американския инвестиционен гигант BlackRock. Президентът невярно твърди, че тези пристанища означават, че Китай контролира жизненоважния воден път, построен от САЩ, но промяната на собствеността все пак може да подобри стратегическата позиция на САЩ.
А Тръмп може и да понижава рейтинга на трансатлантическия съюз, който поддържа световния мир вече 80 години - но той постави началото на безпрецедентна програма за превъоръжаване сред съюзниците от НАТО, за която други президенти настояваха от години.
Но също толкова често Тръмп сякаш се интересува повече от грубата сила на личната си власт, отколкото от някакъв дългосрочен наръчник.
Майкъл Фроман, бивш търговски представител на САЩ, който е председател на Съвета за външни отношения, заяви пред Джим Саюто по CNN International в сряда, че макар разходите за налагане на мита често да надвишават ползите, те могат да бъдат инструмент, който да накара други държави да седнат на масата за преговори. Това е вярно в случая с Мексико, с което САЩ имат много по-широки гранични проблеми, отколкото с Канада. Но, допълва Фроман, „трябва да знаете какво искате от тях, за да бъде този лост полезен“.
Същността на тръмпизма
До известна степен хаосът е същността. А театралността на един президент, пристрастен към каскадите, е ключът към неговата политическа привлекателност.
За някои привърженици на MAGA геният на Тръмп да вбесява демократите, медиите и чуждите правителства е самоцел. А за идеолозите от популистката националистическа десница предизвикването на стълпотворение във Вашингтон и унищожаването на управляващите агенции е начин за деконструиране на административната държава.
Методът на Тръмп е усъвършенстван в офиса му високо в небостъргача, който носи неговото име в Манхатън.
По време на кариерата си в сферата на недвижимите имоти бъдещият президент научава как да изкарва опонентите си от равновесие с необичайни искания, словесни конфронтации и внезапни промени на позицията. В правителството той прави същото, за да дезориентира противниците си и се стреми да наложи властта си сред хаоса, сочи анализът на CNN.
Но докато непредсказуемостта е суперсила в недвижимите имоти, тя е пасив, когато се управляват държава, икономика и планета - където приемствеността и предвидимостта са за предпочитане.
„Това е просто постоянно и е изтощително“, казва Джулиан Викан Карагесян, бивш служител на канадското министерство на финансите, визирайки изпепеляващата тарифна офанзива на Тръмп.
„Това е почти сюрреалистично. Реално ли е? Дали този път ще бъде истинско?“ Карагезян, който сега чете лекции в университета Макгил в Монреал, добавя:
„Може би начинът на действие тук е несигурността. Това не са тарифи, не е нищо друго, а умишлено създаване на усещане за хаос и усещане за несигурност.“
Тръмп се колебае за автомобилните тарифи
Автомобилните мита, които президентът замрази за един месец в сряда, ден след като наложи общи 25% мита на Канада и Мексико, показват как понякога се замисля за собствената си агресия.
Може би любимият му барометър - фондовият пазар - го е принудил да се намеси. Отстъпката му обърна два дни на резки загуби на индустриалния индекс Dow Jones с удобен отскок от близо 500 пункта.
CNN съобщи в сряда, че Тръмп е отстъпил след разговори с изпълнителните директори на трите големи автомобилни производителя. А прессекретарят му Каролин Ливит заяви, че той е отворен да „чуе за допълнителни изключения“.
Идеята, че добре поставените изпълнителни директори могат да използват достъпа си до силните на деня, за да се сдобият с освобождавания и специални услуги, които не са достъпни за обикновените американци, е антитеза на справедливата икономика. Но тогава Тръмп не е показал голямо уважение към системите, основани на правила, които елиминират вида покровителство и потенциала за корупция, които процъфтяват в автократичните общества.
Подходът на Тръмп може да означава също, че той обича повече да заплашва с мита, отколкото да ги налага. Но като постоянно заплашва с мита и след това създава съмнения дали и кога те ще бъдат запазени, президентът предизвиква огромна несигурност за предприятията, които трябва да установят сигурност на разходите и доставките, и за потребителите, които могат да навредят на вече омекналата икономика, ако ограничат разходите си.
„Има толкова много несигурност относно това, което администрацията прави, че самата перспектива за мита създава голяма котва за икономиката“, заяви пред репортери в конферентен разговор в понеделник Бхарат Рамамурти, бивш заместник-директор на Националния икономически съвет на Байдън.
„Перспективата за значителни мита за нашите съюзници доведе до задържане на инвестиции и изпреварващо повишаване на цените, което ще бъде понесено от малките предприятия и в крайна сметка от потребителите.“
Как непредсказуемостта на Тръмп може да се обърне срещу него
Безмилостното сплашване на Тръмп над приятелите на Америка - докато привидно прави всичко възможно, за да даде тласък на традиционния си противник Русия в Украйна - също може да изтощи силата на САЩ в дългосрочен план.
„Това, което видяхме през тази седмица, е, че доларът претърпя много рязък спад“, казва Ручир Шарма, основател и главен инвестиционен директор на Breakout Capital, пред Ричард Куест по CNN International.
„Това разкрива, че останалата част от света се съвзема ... и мисля, че инвеститорите започват да забелязват, че има и други държави, в които си струва да се инвестира, предвид цялата тази нестабилност на политиката, която се появява в САЩ“, каза той.
Опасността за САЩ следователно е, че още четири години от лудориите на Тръмп могат да преобразят света - по начин, който не отговаря на неговата визия за господство на САЩ, но оставя американците да гледат отвън. Мексико и Канада, например, не могат да променят географията, която прави безсмислена търговията с могъщите САЩ. Но и двете също могат да видят предимства в разширяването на търговията и инвестициите с възходящия съперник на Америка - Китай. И Европейският съюз, който скоро очаква своя собствена вълна от мита на Тръмп, може да проучи подобни хоризонти.
Западните съюзници на Америка са инвестирали твърде много в поколенията с връзки с Вашингтон, за да искат те да се провалят. Но те имат и свои собствени национални интереси. Канада не може да спечели търговска война срещу по-мощния си съсед. Но нейното търпение е изтъняло по отношение на грубото поведение и тормоза на Тръмп.
Дъг Форд, премиерът на Онтарио, където се намира най-голямата канадска провинциална икономика, казва, че единственият път напред е Тръмп да премахне всички мита, а не да облекчава митата поотделно, както е в случая с автомобилите.
„Всичко, което ни дава това, е отново несигурност“, каза Форд пред Фил Матингли от CNN в сряда и допълва: „Има един човек, който причинява този проблем днес: това е президентът Тръмп.“
