Ф аил Алсинов, последният активист от значима величина, който беше още на свобода в Башкортостан, получи на 17 януари присъда от 4 години затвор в наказателна колония заради подбуждане на омраза и това провокира масови протести в руската република, разположена на границата между Европа и Азия, два месеца преди президентските избори в Руската федерация.
Формално 37-годишният Алсинов беше осъден за това, че произнесъл публично думите „кара халик“ (на башкирски буквално черни хора, но в преносен смисъл - бедни хора, черноработници). Активистът е употребил израза „кара халик“ на събрание през април 2023 г. по време на акция срещу плановете за добив на злато в село Ишмурзино в област Баймак. Априлският протест се провежда на фона на обвинения, че правителството на Башкортостан е влязло в сговор със златодобивни компании, а активисти предупреждават също и за вредите срещу околната среда, резюмира хронологията на събитията в обстоен материал Радио „Дойче веле“.
В Ишмурзино Алсинов заявява, че след като работата на минния обект приключи, гастарбайтерите ще си заминат, но проблемите в Башкортостан ще останат. „Арменците ще се върнат в родината си, кара халик – също, руснаците – в своя Рязан, а татарите – в Казан. Башкирите обаче няма да отидат никъде, защото за нас няма друг дом – нашият дом е тук“ цитира го ДВ.
Така се стига и до произнесената миналата седмица присъда - четири години за две думи.
Още на 16 януари властите в Башкортостан задържат няколко изявени активисти – ден преди прочитането на присъдата срещу Алсинов от съда в малкия град Баймак (с около 17 000 души население), съобщи татаро-башкирската редакция на Радио „Свободна Европа“. Причината е, че на 15 януари към хиляди поддръжници на Алсинов демонстрираха пред съда в Баймак с искане за оневиняването му.
След това, на 17 януари към 6000 демонстранти бяха силово разпръснати от полицията в Баймак, докато протестираха срещу суровата присъда на Алсинов. Както съобщава в репортаж сайтът на РСЕ Idel. Realities, събралите се миналата сряда в Баймак са участвали в една от най-големите демонстрации в Руската федерация откакто Москва започна своето продължаващо нашествие в Украйна през февруари 2022 г.
Алсинов, който е обаятелен оратор, говори на башкирски и е бивш лидер на забраненото през 2020 г. движение „Башкорт“, каза на привържениците си, че „не е очаквал толкова сурова присъда“. Той подчерта, че самото държавно обвинение е поискало да бъде осъден на 4 години в затворническо общежитие при доста по-лек режим, който би му позволявал и да работи докато изтърпява наказанието.
„Не съм виновен. Винаги съм се борил за справедливост, за моя народ, за моята република, затова ще се видим отново… Ще обжалвам. Не разбирам политиката на (ръководителя на Башкортстан Радий) Хабиров. Хората дойдоха да ме подкрепят и не зная какво ще се случи. Не искахме това", каза Алсинов, цитиран от Idel. Realities.
Според адвоката на Алсинов Илнур Сюндуков съдебното решение „няма нищо общо нито със закона, нито с морала“.
Обявяването на присъдата на Алсинов предизвика сблъсъци между силите за сигурност и гневни привърженици на активиста, а полицаите в пълно снаряжение използваха сълзотворен газ и зашеметяващи гранати, за да разпръснат множеството от района около съдебната сграда, свидетелства Idel. Realities.
Според „Телеграм“ канала SOTA на помощ на полицаите са дошли и национални гвардейци. А „Телеграм“ каналът „Вьорстка“ предаде, че десетки протестиращи са били задържани.
Успоредно с това няколко канала в „Телеграм“, отразяващи делото срещу Алсинов и протестите – RusNews, Kustau Bairam, Tot Sami Bashkort, Ruslan Gabasov, на 17 януари са били недостъпни. Предния ден „Телеграм“ блокира няколко опозиционни канала в Башкортостан, но активисти създадоха нови на тяхно място, съобщи РСЕ. В Баймак интернет връзката също е била нарушена в деня на присъдата срещу Алсинов.
В очевиден опит да осуети готвения протест, ден по-рано полицията е задържала няколко известни активисти на територията на цялата република.
Показателно е, отбелязва в кореспонденцията си РСЕ, че разследването срещу Алсинов е инициирано от лидера на Башкортостан Радий Хабиров, който обвинява активиста в „подбуждане на етническа вражда“, „призив за антиправителствени митинги и екстремистка дейност“ и „дискредитиране на руските въоръжени сили“. В крайна сметка на Алсинов е повдигнато само обвинение в „подбуждане на омраза“.
През май 2020 г. Върховният съд на Башкортостан забранява организацията „Башкорт“, която години наред се застъпва за равни права на етническите башкири, (населението на Башкортостан е малко над 4 милиона, а башкирите са 40%). „Башкорт“ е забранена след няколко масови акции и други прояви срещу политиката, водена както на местно, така и на федерално равнище. Сред тях е и осъждане на решението на Москва да забрани задължителното изучаване на местния език в райони, където преобладават етнически групи, за които руският не е майчин език (в Башкортостан живеят също руснаци, татари, чуваши, марийци, украинци), отбелязва РСЕ.
На 19 януари се проведе третият поред протест, който този път се пренесе в столицата Уфа. Около 1500 души се събраха в града рано сутринта, предаде Би Би Си, позовавайки се на местни съобщения.
Акцията се проведе независимо от предупрежденията на властите за крути мерки срещу участниците. Ден по-рано Хабиров заплаши, че ще разкрие истинската същност на демонстрантите, които според него подбуждали екстремизъм и били ръководени от чужбина.
На видеоклипове, споделени в социалните мрежи, се вижда как униформени отвеждат млада жена, сложила на гърба си надпис „Кара халик“, и мъж, който се е загърнал със синьо-бяло-зеленото башкирско знаме, предаде кореспондентът на РСЕ Робърт Коулсън. Тай посочва, че демонстрацията в Уфа е продължение и разширяване на протестите, започнали на 15 януари в Баймак – на повече от 400 километра на югоизток, след присъдата на борещия се за правата, езика и културата на башкирите Фаил Асилов.
Световни медии подчертават и това, че протестите в Башкортостан се проведоха въпреки температури от -20 градуса, както и факта, че единствената агресия, която участниците са проявили, е била, че са замеряли полицаите със снежни топки.
Както съобщава Би Би Си, Алсинов беше осъден за обида на работници мигранти, но всъщност според съмишлениците му става дума за позабавило се отмъщение за неговата дейност на активист срещу добив на натриев карбонат на терен, смятан от местни хора за свещено място. В деня преди да бъде осъден на първа инстанция, Алсинов беше прибавен в списъка на руското правителство на „екстремисти и терористи“, обръща внимание РСЕ.
Медията припомня, че едно от първите неща, с които Радий Хабиров се заема след като през 2018 г. руският президент Владимир Путин го назначава за ръководител на региона, е да даде на Башкирската содова компания – един от най-големите химически комплекси в страната, разрешение за добив на материал на хълма Куштау (на башкирски двуглава планина). Куштау е част от група от 3 хълма (шихани), почитани от башкирите и свързани с местния фолклор и вярвания. Първоначално шиханите били четири, но един вече е разрушен в резултат от минна дейност през съветския период.
Башкирски националистически организации, сред които „Кук-Буре“ и „Башкорт“, в които Алсинов е имал съществена роля, са организирали масови протести в защита на Куштау, достигнали кулминация през август 2020 г.
Руслан Габасов – бивш активист, работил с Алсинов и напуснал Русия през 2021 г., разказва как на 16 август 2020 г. около 10 000 мъже от цял Башкортостан са се събрали на хълма и с голи ръце са започнали да премахват огражденията, да изблъскват полицаите и да окупират шихана. „Накрая трябваше да се намеси и Москва“, разказва Габасов за РСЕ. Хабиров получава нареждане да отиде на място и да се разбере с протестиращите. „Накрая победихме и Куштау, както и останалите шихани, беше регистриран като защитен природен обект“, обобщава Габасов.
Хабиров обаче предприема разправа с башкирски организации и активисти. Тогава е забранена „Башкорт“, която е имала клонове в целия регион и се борела срещу множество проблеми от всекидневието на хората – като лошото състояние на пътищата и продажбата на нелегален алкохол.
През август 2020 г. активистът Айрат Дилмухамедов е осъден на 9 години затвор за „публични призиви за нарушаване на териториалната цялост на Русия“ - обвинение, произтичащо от негово изявление две години по-рано за създаване на „истинска“ федерация в Русия с по-голяма автономия за регионите.
Габасов е на мнение, цитиран от РСЕ, че непопулярният Хабиров, „съзнателно преследва башкирските националисти и по този начин се опитва да разчисти политическия терен в Башкортостан, за да остане само той (на него)“. Алсинов, като единствен безспорен башкирски лидер, останал на свобода, „разбира се, беше неудобен за властите, особено за Хабиров“, отчита бившият активист Габасов пред РСЕ.
Франс прес припомня, че на Алсинов миналата година вече е било наложено административно наказание за критики срещу кампанията за военна мобилизация, проведена от руската армия. Алсинов нарича мобилизирането на свои сънародници „геноцид на башкирския народ“ и заявява, че настъплението на Москва в съседна Украйна „не е нашата война“, според медии.
АФП подчертава също, че на протестите срещу присъдата на Алсинов, както се вижда от видеа в социалните медии, участниците са искали също президентът Путин да уволни Хабиров и са скандирали „Позор!“.
Любопитно е, че според председателя на обществения съвет към МВР в Башкортостан Рафаил Диваев, масовите безредици са заплаха за националната сигурност и затова „ви съветвам да се опомните и да не си съсипвате живота“, цитира го АФП. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче, смята, че „несъгласуваните акции“ в Башкортостан „не трябва да бъдат наричани масови, те са „отделни прояви“, а с „въпроса се занимават местните власти и правоохранителните органи“, предаде ТАСС.
РСЕ коментира, че делото срещу Алсинов е предизвикало верижна реакция на събития, разкрили по-дълбоки пластове на недоволство в руската силно централизирана авторитарна система. Анализатори дори сравняват случилото се в Башкортостан с протестите в Иран след смъртта на Махса Амини и със самозапалването в Тунис на уличния продавач Мохамад Буазизи, което през 2010 г. възпламени движението „Арабска пролет“ срещу няколко автократични режима.
Алсинов е случайна фигура, казва политологът Абас Галямов, който е бил висш сътрудник на ръководителя на Башкортостан през 2014-2016 г. „Не негово място можеше да е всеки друг… Конкретният човек не е важен. Важни са натрупалият се товар от недоволство и усещането, че режимът отслабва, те играят решаваща роля“, обобщава политологът, цитиран от РСЕ.
А и недоволството се отприщва на фона на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и общото убеждение, че неруските етнически групи, включително башкирите, понасят най-тежкия товар от сраженията там.
След присъдата на Алсинов популярният башкирски певец Алтънай Валитов публикува видео в негова подкрепа и заявява, че башкирският народ се е надигнал, за да защити своя герой. Валитов казва във видеото, че за правителството има само един народ – руския. „Пропагандата му постоянно говори за това как ние всички сме руснаци. И изпращат маса башкири да умират в Украйна под лозунга „Ние сме руснаци“. Но ние не сме руснаци. Ние сме башкири с наша хилядолетна история, култура, традиции, език и земя“, цитира думите на певеца РСЕ. На следващия ден обаче, Валитов публикува призив за помощ, защото силите за сигурност отишли в дома му в Уфа и това е последното му включване в социалните мрежи.
Както коментира за РСЕ руският политолог Дмитрий Орешкин, „естествено протестите получават етническа окраска“, „хората се чувстват унижени и обидени“. Всичко опира до това, казва Орешкин, че тези хора нямат нормални, законови средства за защита на интересите си…(няма) честни избори, честни медии, честни съдилища или конституционна защита като например правото на мирен протест“. А най-непосредственият източник на недоволство, продължава Орешкин, е войната в Украйна. Загиналите на фронта там са главно от Бурятия, Тува, Дагестан, Башкортостан.
Башкирският радиожурналист Руслан Валиев каза в интервю за БНР, че броят на башкирите, изпратени в Украйна, е съпоставим с този на бурятите.
Валиев обръща внимание, че протестите в Башкортостан са по-специфични и се различават от акциите на руската либерална опозиция, защото в нейния дискурс отсъства темата за решаване на националните въпроси в Русия. „Да, глобалната империя Съветски съюз се разпадна, но империята, макар и в по-малки мащаби, всъщност се съхрани“.
Валиев акцентира, че напоследък официалната руска пропаганда все по-често твърди, че „ние сме не граждани на Русия, а руснаци. Депутатът от Държавната дума и пропагандатор Пьотър Толстой… неведнъж го е казвал“.
РСЕ посочва, че в социалните медии вече са започнали да се появяват видеоматериали, в които башкирски войници, които се сражават в Украйна, изразяват подкрепата си за Фаил Алсинов и неговите поддръжници. Група войници дори се заканва (на руското правителство): „Ако не спрете да действате срещу нашия народ, срещу нашите бащи и майки, ще напуснем позициите си и ще дойдем. Ако искате война, ще я получите“.
Засега, според Галямов, протестиращите в Башкортостан не искат оставката на Путин. Но всъщност, основата, мотивиращата емоция, е недоволство от човека на Москва Радий Хабиров. За момента Кремъл е доволен от ръководителя на Башкортостан, защото го снабдява ритмично с войници за фронта.
А участник в протестите в Баймак на 17 януари каза за АФП: „Ние не сме екстремисти. Не сме нацисти. Искаме просто да се спазва законът.“
