Чехите ще се явят днес и утре пред урните, за да гласуват на втория тур на президентските избори. Те ще избират между двама проевропейски кандидати: ветерана от левицата и бивш премиер Милош Земан и настоящия външен министър, аристократа с десни убеждения Карел Шварценберг, предаде Франс прес.
Изходът от балотажа е неясен, след като на първия тур на 11 и 12 януари двамата претенденти бяха с много близки резултати - 24,2% от гласовете за Земан и 23,4% за Шварценберг.
Шансовете са равни,
трудно е да се предскаже какъв ще е резултатът от гласуването, обобщава Михал Пинк, политически анализатор от университета "Масарик" в Бърно.
Който и да е победителят, чието име ще се узнае утре, чешките избиратели ще обърнат страницата на евроскептицизма, олицетворяван от президента Вацлав Клаус, чийто втори мандат изтича на 7 март.
В средата на седмицата в разгара на кампанията, белязана от напрежение и лични нападки, букмейкърите даваха лек превес на Земан.
75-годишният Шварценберг, бивш близък сътрудник на Вацлав Хавел
и министър на външните работи от 2007 до 2009 г., а после от 2010 г., се ползва със силна подкрепа, най-вече в Прага и други големи градове.
Хуманистът и консерватор е любимец и на артистичните среди и тийнейджърите.
Земан - често обвиняван в популизъм 68-годишен икономист,
председател на долната камара на парламента през 1996-1998 г. и премиер на социалдемократите от 1998 до 2002 г., на свой ред печели точки в тежко засегнатата от политическото преструктуриране провинция.
Най-големият профсъюз в страната подкрепя Земан и обвинява Шварценберг, че споделя отговорността за непопулярната политика за икономии на десноцентристкото правителство на Петър Нечас, разклатено от скандали за корупция.
Новият държавен глава ще е трети, откакто през 1993 г. Чехия и Словакия се отделиха. Първият президент на страната беше архитектът на Нежната революция през 1989 г. Вацлав Хавел (починал през 2011 г.), а вторият - Вацлав Клаус.
И Хавел, и Клаус бяха избрани от парламента
с процедура, критикувана заради сложността си.
През февруари миналата година парламентът най-сетне реши оттук нататък държавният глава да се избира чрез всеобщи преки избори, изключващи всякакви подозрения за корупция.
Макар да не разполага с правомощията на колегите си в САЩ или Франция, чешкият президент назначава и уволнява министър-председателя на страната, назначава и разпуска правителството, одобрява приетите от парламента закони и налага вето, което може да бъде отменено от законодателите чрез прегласуване.
