Т алибаните обявиха началото на пролетното настъпление в Афганистан, предаде АП, като се позова на тяхно изявление, изпратено по електронната поща до медиите.
Офанзивата е насочена главно срещу чуждите военни и дипломати, посочва АФП.
Ислямисткото движение изрази решимост да продължи джихада.
Пролетната офанзива, наречена тази година „Азм“ (Постоянство), ще започне в петък.
Сраженията в Афганистан, особено в планинския район по границата с Пакистан, традиционно се ожесточават с началото на пролетта и топенето на снеговете. Тази година афганистанските сили за сигурност за първи път ще трябва да се борят сами срещу талибаните, след края на международната операция под командването на НАТО.
Междувременно пакистански медии съобщиха, че според тайните служби в Афганистан
бойците на „Ислямска държава“ (ИД) и талибаните взаимно са си обявили свещена война.
Двете екстремистки групировки спореха за надмощие и досега, но това съперничество, изглежда, прераства в пълноценна конфронтация. Хора на ИД се появиха в Афганистан още през септември 2014 г. Тогава се разбра, че под знамената на ИД са застанали бунтовници, недоволни от талибаните, а някои техни командири са дали клетва за вярност на „халифата“.
Враждата между групировките се зароди на 26 януари, когато в световната мрежа бе качено обръщение на официалния говорител на ИД – Абу Мохамед ал Аднани, посрещнато с ожесточени критики от талибаните. Той заяви, че „войниците на халифата“ са извършили всичко необходимо за създаването на „вилает Хорасан“ и са положили обет за вярност пред водача на ИД – Абу Бакр ал Багдади.
Част от историческата област Голям Хорасан днес лежи в териториите на Пакистан и Афганистан. На бойците от региона бе разпоредено да предприемат единични атаки срещу врага и да се готвят за борба с „различни фракции в страната“. И точно тази последна част от възванието явно е разгневила „Ал Кайда“ и талибанското движение, коментира „Независимая газета“.
Според експерти, лидерите на „халифата“ най-вероятно са приканили своите следовници да се борят не само с държавните войски на Пакистан и Афганистан, но също тъй с талибаните и с терористите от „Ал Кайда“. ИД изисква последователите ѝ да признаят Багдади за халиф, но талибанските командири не могат да си позволят подобна стъпка, защото са признали своя лидер молла Омар за „емир на всички правоверни“ още през 1996 г.
Противно на разпространеното мнение, радикалните мюсюлмани не са сплотени в никакъв „ислямски интернационал“ и общата религия често не е обединяващ, а разцепващ фактор, коментира изданието.
Първите истински сблъсъци между терористичните организации избухнаха през февруари, когато изтъкнатият талибански командир Абдул Гани бе убит от бойци на ИД в афганистанската провинция Логар. Дни след това идваха съобщения за престрелка в провинцията Забул – също между хора от двете групировки.
„Конфронтацията между двете групировки наистина датира доста отдавна. Ако обаче тя се развие, ще спечели Кабул, затова талибаните не ескалират конфликта“, коментира пред „Независимая газета“ Омар Несар, научен сътрудник от Института по ориенталистика към Руската академия на науките. Според експерта, ходът на конфликта показва, че той рано или късно ще премине в гореща фаза.
ИД още не е готова за въоръжен конфликт с талибаните, тъй като не ѝ достигат сили в региона.
До месеци обаче неизбежно ще има пряк военен сблъсък.
Колкото до перспективите на конфликта, Несар обръща внимание на преговорите между афганистанското правителство и талибаните. Според него, ако ключови фигури от талибанското движение бъдат привлечени в управляващите среди на Кабул, това ще събуди масово недоволство сред бойците от средното и низшето звено, които може да намерят убежище в редиците на ИД. Тогава талибаните на практика ще се разтворят в „халифата“ и ще изчезнат като движение.
