О т месеци на иракчаните се казваше, че "Ислямска държава" (ИД) е преминала в отстъпление.
През април министър-председателят Хайдер ал Абади обяви, че е спечелил "психологическата битка" след прогонването на джихадистите от родния град на Саддам Хюсеин - Тикрит.
Жители на Багдад слушаха по радиата в колите си поп песни, осмиващи ИД. Но падането на Рамади на 15 май смаза този оптимизъм, а улиците отново са изпълнени с лошо предчувствие, пише в обширен материал за ИД сп. "Икономист".
ИД е съвсем наблизо и също така заплашва петролната рафинерия и електроцентралата в Байджи, от които зависи Багдад.
Тревогата се засили, когато пет дни по-късно дойде новината, че ИД е превзела Палмира в Сирия. Рамади, който се намира на 110 километра западно от Багдад, е столицата на най-голямата иракска провинция Анбар и беше последният останал град под контрола на правителството в населения предимно със сунити район.
От много месеци ИД беше завзела части от големия град, но запазването на контрола върху правителствените сгради там беше ключов елемент от плановете за отвоюване на провинцията.
В случая иракската армия не се представи по-добре, отколкото когато избяга от втория по големина иракски град Мосул през юни миналата година, като отново изостави голямо количество военна техника.
Вълна от самоубийствени нападения с камиони проби отбраната на Рамади и хвърли в бягство мъжете, които защитаваха града.
ИД изглежда несломена след почти година оглавявани от САЩ бомбардировки и подкрепяни от Иран сухопътни операции
Тя понася поражения и губи територия от кюрдите, а също от багдадското правителство и неговите милиции. Някои от командирите й, включително нейният заместник водач, са убити от американски бомби.
Въздушни удари разрушават контролирани от нея петролни съоръжения, което рязко намалява приходите й. Но ИД продължава да привлича чуждестранни и местни бойци.
Изпращаните от нея конвои от атентатори самоубийци с 15-тонни камиони правят напразни опитите за удържане на укрепени линии. Тя отново тръгва в настъпление в Анбар - главния район на сунитските племена в Ирак и поради това благоприятна почва за ИД, чиято основна подкрепа идва от сунитите, страхуващи се от доминираното от шиитите правителство в Багдад и маргинализирани от него.
ИД отново печели терен в Сирия, където на 20 май щурмува Палмира. Страхът е, че тя ще разруши едно от световните съкровища - град от римската епоха, както прави с други предмюсюлмански антични ценности.
Лесно е Абади да бъде обвинен за падането на Рамади, но проблемите на правителството са доста по-големи от избора на министър-председател.
Неговата армия е хартиен тигър, чиито командири надуват числеността на своите войски с фиктивни войници и претендират за допълнителни заплати, но бягат, когато са в опасност.
Редовите войници, които са предимно шиити, следват техния пример, страхувайки се да не бъдат заловени от безмилостен враг, който ги смята за еретици. След като през юни миналата година превзе Тикрит, ИД изкла 1500 армейски курсанти в Кемп Спайкър.
При положение че не може да разчита на своите сили, Абади се обръща към "Хашид аш шаби", или "формирования за народна мобилизация", които бяха пуснати в действие през юни миналата година, за да попречат на ИД да нахлуе в Багдад. Те се състоят от около 40 милиции, които са почти изцяло шиитски, а много от тях са подкрепяни от Иран.
През последната година те отблъскват ИД от иранската граница и прочистват района около Багдад. Сега се готвят заедно с иракската армия да предприемат контраатака срещу Рамади.
Но "Хашид аш шаби" могат да се окажат нож с две остриета. Ако загубят, шиитските милиции отслабват най-добрата отбрана на Багдад. Ако спечелят, те може да оспорят контрола на правителството.
Каквото и да се случи, тяхното изпращане в сунитски райони крие опасност от разразяване на нови междуобщностни кръвопролития.
Вместо това американците и сунитските съседи на Ирак насърчават Абади да въоръжи сунитските племена, макар засега почти без резултат. Те си спомнят "сунитското пробуждане" от 2006-2007 г., когато американски командири плащаха, обучаваха и въоръжаваха племенни членове в Анбар и за седем месеца изтласкаха от провинцията предшественика на ИД - "Ал Кайда в Ирак".
Но този подвиг трудно ще бъде повторен. Тринайсетте главни племена в провинцията са колкото разделени, толкова и слаби. Заинтересованите външни сили наблюдават ситуацията, но най-вероятно ще прехвърлят отговорността.
Йордания помага на американците да обучават малък брой сунитски племенни членове, но иска иракското правителство да плати за подходящо разгръщане.
Саудитска Арабия е погълната от своята война в Йемен. Америка продължава да обучава сунитски войници в базата си "Айн ал Асад" в сърцето на Анбар, но докато чака тяхното изпращане, приветства намесата на милицията, като очевидно се надява, че шиитските формирования ще успеят там, където иракската армия и коалицията се провалят.
Ако на място бъдат разположени още американски войски освен неколкостотин съветници и инструктори, има опасност САЩ отново да бъдат въвлечени в сухопътни сражения.
Засега водачите на ИД, изглежда, са съсредоточени върху преследване на тактически предимства, като същевременно укрепват позициите си в населените предимно със сунити иракски провинции и печелят битката за сърцата и умовете на местните хора - чрез страх и предоставяне на обществени услуги.
Въпреки обезглавяванията нейните администратори печелят похвали за ефективното си управление, чистите улици и навременното плащане на заплатите
ИД частично възстановява електричеството в Мосул, ремонтира хотел там и отваря дворците на Саддам Хюсеин за разходки през уикендите.
Обременената от дългове Йордания се надява, че ИД може да види взаимен интерес от запазване на нейния граничен пункт отворен за търговия и дори признава разписките, които тя издава за вносни мита, за подлежащи на намаляване на данъчното облагане.
Опасността е, че халифатът на ИД се превръща в постоянна част от региона.
Границите ще се преместят в близките месеци. Но след като кюрдите се управляват сами на североизток, а шиитите - на юг, иракчаните поставят под въпрос решимостта на правителството да отвоюва от ИД сунитския северозапад.
"Разделението вече е реалност", въздиша сунитски политик в изгнание. "То само остава да бъде нанесено на картата", каза той.
