Д вудневен референдум за новата конституция се провежда в Египет на 14 и н15 януари. Право на глас имат близо 53,5 млн. души.
Това е първото гласуване в Египет, откакто армията свали от власт
през юли президента ислямист Мохамед Морси и референдумът се смята за своеобразен тест за подкрепата към военните.
Стотици хора, предимно привърженици на Морси, бяха убити при протести и сблъсъци през последната половин година.
Допитването по всяка вероятност ще възвести амбициите за президентския пост на силния човек в Египет - министъра на отбраната и върховен главнокомандващ въоръжените сили ген. Абдел Фатах ас Сиси.
Малцина се съмняват, че избирателната активност ще е висока и че
египтяните ще одобрят с голямо мнозинство новата конституция,
която има централно място в подкрепяния от армията политически преход в страната. Ако Сиси се кандидатира за президент на изборите, които е предвидено да се състоят по-късно тази година, се очаква той да спечели.
Резултатите от референдума трябва да станат известни до 72 часа след края на гласуването. Живеещите в чужбина египтяни вече дадоха своя вот, като според предварителни данни огромното мнозинство от предсрочно гласувалите, между 95 и 97%, са подкрепели новата конституция.
Предишният основен закон, който бе приет през декември 2012 г.,
по време на управлението на ислямистите, и предизвика много спорове в обществото, бе отменен от армията след свалянето от власт на Морси, първия демократично избран президент в историята на Египет.
Новата конституция бе предадена за утвърждаване от изпълняващия длъжността президент Адли Мансур на 3 декември, след като бе изготвена за два месеца от специална комисия.
Основният закон, който съдържа 247 члена, предвижда парламентът да стане еднокамарен, като закрива Консултативния съвет (Шура). Законодателният орган ще е 450-членен и ще се нарича Камара на представителите.
Забранява се създаването на политически партии и сдружения на религиозен принцип - член, явно насочен срещу ислямисткото движение "Мюсюлмански братя", което вече бе обявено извън закона.
Записана е възможност граждански лица да бъдат съдени от военни трибунали в извънредни случаи - разпоредба, която предизвика остро недоволство от страна на правозащитници и редица политически сили.
Бомба повреди фасадата на съдебна сграда в Кайро
два часа преди отварянето на пунктовете за гласуване на започналия референдум, предаде Франс прес.
По сведения на генерал от полицията при нападението няма пострадали, тъй като взривът е бил с малка мощност. След експлозията няколко десетки граждани се събраха пред сградата на съда, носейки снимки на ген. ас Сиси.
За да гарантира спокойствието през двата дни на вота, преходното правителство, оглавявано от армията, обяви, че е мобилизирало 160 хил. войници и 200 хил. полицаи в цялата страна.
Правозащитни организации критикуваха провеждането на референдума в атмосфера на страх и репресии, отбелязва Франс прес.
