Докато политиците в Берлин търсят подходящ начин за отбелязване на годишнината от издигането на Берлинската стена, най-известните места около някогашната преграда все повече се експлоатират от находчиви предприемачи.
Андре Прагер е продавал много неща в живота си. Първо пробвал късмета си с подове и зеленчуци, после се заел с амбулантна търговия със сладкиши като продавач за италианска шоколадова компания, след което открил Берлинската стена и нейния бизнес потенциал.
39-годишният Прагер е седнал в магазинчето си ухилен до уши. "Траби сафаритата" на фирмата му са убийствен хит - туристи от цял свят правят обиколка край Берлинската стена в трабанти - източногермански коли с трещящ двутактов двигател. "Ще откриете последните реликви от социалистическия реализъм", обещава той на клиентите си.
Със своите тромаво превключващи се предавки и миризливи отработени газове, 120-те трабанта в автомобилния парк на Прагер карат гостите от цял свят, включили се обиколката, да избухват в смях. Екскурзоводите правят всичко възможно да възпроизведат странния свят зад Стената. Участниците в "сафарито" са подлагани на пътни проверки от хора, облечени като бивши служители на източногерманската полиция. Те трябва да сменят също евро за източногермански марки, които могат да похарчат за класически социалистически блюда като руската супа "солянка" или източноевропейската версия на рагу.
Омаловажават ли тези бизнес начинания източногерманската история?
Поглеждайки втренчено изпод бейзболна шапка с емблема, изобразяваща череп, бизнесменът изглежда изненадан, чувайки този въпрос. "Траби не е символ на потисничество - казва Прагер, който преди да стане бизнес предприемач бил източногермански гражданин. - Напротив, той олицетворява забавянето на темпото и копнежа по един по-прост свят. Всеки, който е способен да прави пари от това, трябва да опита".
Кич и паметници рамо до рамо
Тази седмица се отбелязва 50-годишнината от изграждането на Берлинската страна - дата, която градът чества по крайно различни начини. Изобретателни бизнесмени и висши представители на държавата имат съвсем различно отношение към Стената, като кичът и сериозните чествания често съжителстват рамо до рамо.
На 13 август президентът, канцлерът и други висши политици ще участват в церемония при Мемориала на Берлинската стена на "Бернауер щрасе". Ще се държат сериозни речи, за пореден път ще се говори много за това как, къде и от каква перспектива държавата и германската общественост би трябвало да почита паметта на 136-те жители на Берлин, загинали при стената, ще се говори и за германското разделение като цяло и за несправедливостите на източногерманската диктатура.
През това време бизнесът на търговците, опитващи се да извлекат печалба от годишнината, процъфтява. Източна Германия се възроди като туристическа атракция. На много централни места в бившата й столица имаш усещането, че си в увеселителен парк, като някакво своеобразно призрачно имение, в което призраците от миналото развличат туристите - с дружеската подкрепа на хора, маскирани като Мики Маус, индиански вождове и Дарт Вейдър от сагата "Междузвездни войни" - и задължително позират за снимка пред Бранденбургската врата.
Бизнесът е толкова оживен, че политици и консерватори съвсем сериозно обсъждат дали Берлин не се превръща в "Дисниленд" на Студената война. Някои дори го наричат "Венециански ефект", опасявайки се, че ако бъде превзет от орди туристи, Берлин може да се превърне в застинал декор от социалистическото и нацисткото минало на страната - музей на ХХ в. Подготвителните работи създават в германската столица съперничество между бизнес и честване на болезнени и деликатни събития, туристически развлечения и обществена култура при отбелязване на паметни дати.
Обсъжда се кой да разкаже историята на германското разделение - и кои оригинални места в града най-точно го отразяват.
Късчета история
В продължение на години повечето берлинчани искаха единствено да видят, че Стената я няма. Те протестираха срещу нещо, което смятаха за символ на срама и искаха градът да се разраства като единно цяло. За тях по-важно беше да започнат реконструкция на отдавна разрушен императорски дворец, отколкото да запазят нещо повече от няколко фрагмента от все още съществуващ паметник за световната история.
С типичната си педантичност и старание германците премахнаха 99% от граничните огради и постове. Наред с това те демонтираха и бетонните спомени за ужасите на германското разделение и разчистиха нещо, което можеше да се превърне в паметник за бъдещите поколения.
Онова, което се запази, са останките за пазителите на историческите културни ценности, включително наполовина разрушени бетонови блокове от стената, които наскоро преминаха изпитания за здравина, при който се преценява опасността да рухнат.
Така Стената, която източногерманците официално наричаха антифашистка защитна преграда, в края на краищата се превърна в стена в мисленето на хората, имагинерна територия, която различни фактори от федералните и провинциалните правителства сега се опитват да заемат.
Някои предпочитат да акцентират върху победата на свободата и пазарната икономика, докато други искат да привлекат вниманието по-скоро върху политиката на разведряване и източногерманското движение за граждански права. Тези различаващи се версии доведоха до дългогодишни разгорещени дебати за адекватните форми на честване. Междувременно търговци и частни лица вече си присвоиха повечето знаменателни за германското разделение места, налагайки своето разбиране и бизнес идеи.
