Медиите и годишнината от падането на Берлинската стена

И�о �орията не свърши с падането на Берлинската стена преди 20 години, но това се случи, една империя започна да се разпада, пораждайки верижна реакция - обединението на Германия, края на комунизма в Европа, кръвопролитното разпадане на Югославия, краха на Съветския съюз - събития, които промениха из основи континента, пише лондонският в. "Гардиън".

Двадесет години по-късно смисълът на случилото се тогава има две страни,

дори за Михаил Горбачов, чийто отказ от употребата на сила, доведе до тази до голяма степен мирна народна революция.

Критикуван в родината си, че е отстъпил твърде много и твърде евтино, Горбачов с право може да се гордее с факта, че промени хода на историята завинаги. Милиони хора възвърнаха основните си свободи, а страни като Полша, които бяха почти изчезнали под чуждата окупация, възвърнаха независимостта си.

Горбачов обаче, може също и да проклина деня, в който прие за чиста монета обещанията на Запада за нов световен ред, само за да видим как вместо това се връща старият и добре познат ни порядък.

Баланса за последните 20 години е смесен. Една империя си отиде, но новата ера още не е оправдала очакванията от онази безумна ноемврийска нощ, изтъква вестникът.

Същото като тогава противно, сиво и леко дъждовно ноемврийско време, същата огромна, хаотична и зашеметена маса хора, и сред всичко това - три фигури, толкова несъмнено "източни", колкото и всеки от хората, преминали Берлинската стена преди 20 години, пише в. "Индипендънт" в статията си "Радостта от свободата: 20 години по-късно".

Лех Валенса - същият до мозъка но костите си полски началник-цех с профсъюзния си каскет, Михаил Горбачов, у когото все още разпознаваме тогавашния руски комунист, и Ангела Меркел, която при падането на стената бе скромен учен в Източен Берлин.

Тримата се хванаха за ръце и прекосиха сивия стоманен мост на "Борнхолмер щрасе", по който десетки хиляди източногерманци, сред които и Меркел, се изляха като потоп в Западен Берлин преди 20 години.

Когато световните лидери, някогашни и днешни, се срещнаха вчера при Бранденбургската врата, за да отпразнуват падането на Берлинската стена, бяха изречени куп бомбастични слова за свободата и единството, чудесата и мечтите. Но как другояче може да се опише онази нощ на еуфория.

Тогава, а и сега, нямаше връщане назад,

посочва авторката на друг материал в "Индипендънт", озаглавен "Хладният реализъм също е политическа добродетел".

Онова, което изненада, бе като цяло доста умерената и белязана с реализъм реч на германският канцлер Ангела Меркел. Тя не скри задоволството си, че като 35-годишен учен, онази нощ е била част от екзалтираната тълпа, но дори в деня с главно "Д" Меркел си остана същата земна личност, жена, която се чувства по-удобно в кухнята на политиката, отколкото сред приповдигнатата риторика и великите идеи.

Прехвърлете Атлантика и ще бъдете изненадани, ако откриете подобно нещо. Много може да се говори за спокойната компетентност и аналитичните умения, които канцлерът Меркел и президентът Обама, съответно, внасят в работата си.

Това са похвални за политическите лидери качества, които трябва да се ценят много повече, отколкото е в действителност. В епохата на самореклама и преследване на нови големи идеи, тези, които приемат света такъв, какъвто е, може да постигнат много повече, отколкото онези, които се стремят да го оформят според вижданията си, допълва статията.

Бихте ли живели от погрешната страна на Берлинската стена?, пита в. "Таймс".

Започва да става модерно да се предпочита стабилността пред демокрацията. Нужно ли бе тогава да празнуваме 20-годишнината от падането на Стената изобщо? Когато хора под 35 години, които едва помнят Желязната завеса и дните, когато полският водопроводчик бе дезертьор, а не икономически имигрант, ни питат "какво й бе толкова хубавото на 1989 г.?", имаме ли всъщност какво да отговорим?

Зад новите завеси от желязо или кадифе угнетените ни проклинат за самодоволството, осъждат ни за лицемерието и губят надежда във възможностите на свободата, отбелязва авторът.

В Германия звучи "Одата на радостта", посочва в. "Вашингтон пост".

По изключение германците празнуваха момент от бурната си история без угризения и чувство за вина. Световни лидери, възрастни светила от епохата на Студената война и десетки хиляди зрители се събраха вчера в центъра на Берлин, за да отбележат изключително щастлива глава от националната история на Германия - 20-годишнината от падането на Стената.

Годишнината даде на германците и жителите на някога разделения континeнт повод да размишляват върху успешното обединяване на Германия и немислимото някога присъединяване на страните от бившия Варшавски договор към НАТО и Европейския съюз, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Най-силни възгласи сред множеството, събрало се да чуе речта на канцлера, се чуха когато Ангела Меркел благодари на г-н Горбачов за реформаторския подход, който той внесе в съветското управление и без който събитията от историческата нощ нямаше да се случат.

Много руснаци обаче остават раздвоени относно заключителната глава от Студената война, при която рухна Съветската империя, и особено по въпроса дали Западът е спазил обещанията си от преговорите, довели до обединението на Германия, допълва всекидневникът.

Стената падна за втори път, посочва френският в. "Монд".

Под възгласите на тълпата хора, сгушени под чадърите си, хиляда блока, имитиращи стена, паднаха един след друг с ефекта на доминото. За присъстващите този впечатляващ мизансцен безспорно бе най-силният момент от честванията.

Политическата част от празничната програма бе категорично по-малко привлекателна за около 100-те хиляди души, събрали се в историческия център. Някои лидери, като руският президент Дмитрий Медведев, бяха дори освиркани от част от множеството.

За сметка на това, изтъква френският всекидневник, жители на Берлин оцениха високо тържественото изказване на френския президент Саркози, който се обърна към тях на немски с думите: "Ние сме братя, ние сме берлинчани".

За пръв път на подобни чествания Русия бе представена от самия президент

на федерацията, отбелязва московският "Комсомолская правда".

"Росийская газета" цитира държавния глава Дмитрий Медведев, заявил тези дни пред германското списание "Шпигел", че падането на стената е било "възприето като продължаване на курса към обединяване на Европа". Част от надеждите не се оправдаха, но Европа все пак се обедини, посочва вестникът.

"Събитието излиза извън локалните рамки. То сложи начало на двайсетгодишен период, който повлия върху новия етап от развитието на международните отношения и създаде нови императиви в международните дела", заявил според изданието Сергей Приходко, помощник на руския президент.

Според Приходко, с участието на руския лидер в церемониите Кремъл иска да подчертае колко е необходимо да паднат и други стени, появили се в Европа през последните години.

Президентското посещение е свързано с инициативата на Дмитрий Медведев за подписване на нов договор за европейска сигурност, уточнил президентският помощник.

Московският официоз описва срещата между Медведев и френския му колега Никола Саркози в Берлин. Президентът на Франция нарекъл руския държавен глава "много стабилен партньор" и изброил проблеми, които двамата трябвало да обсъдят конкретно: подготовката за конференцията на ООН по климата в Копенхаген през декември, ситуацията в Иран, нуждата да получи нов тласък мирният процес в Близкия изток, отношенията между Европа и Русия, а също и общата сигурност.


"Дали обаче са изчезнали бариерите между самите хора?"

- пита авторът на статия в "Московский комсомолец". Вестникът помества данни от проучване на Лайпцигския институт за пазарни изследвания, според които през октомври всеки осми германец би желал да върне Берлинската стена на мястото й.

Дори след двайсет години жителите на ФРГ продължават скришом едни от други да се делят на "осита" и "весита" - източни и западни германци, което не могат да отричат дори политиците, пише изданието.

"Обединението на Германия още не е приключило. Трябва да вземаме предвид различията (между Изтока и Запада), ако желаем да осигурим еднакви условия за живот в цялата страна", заяви вчера канцлерката Ангела Меркел в интервю, което цитира "Московский комсомолец".

Меркел заяви пред събрали се на богослужение в Берлин, че не може до безкрайност да се говори за обединяване на двете Германии и че е време вече единната държава да бъде превърната в "цъфтящ пейзаж", съобщава "Газета".

 "Защото не може да бъде скрит фактът, че примерно безработицата в източните провинции е двойно по-висока, отколкото в западните . . .", коментира руският всекидневник.