Балканските алтернативи за Русия

Отказът на София от участие в съвместните енергийни проекти лишава Русия от ключова транзитна страна. В тази ситуация Русия следва да преосмисли своите приоритети на Балканите.

Това пише Алексей Фененко, научен сътрудник в Института по проблеми на международната сигурност към Руската академия на науките, в коментар в "Независимая газета".

Москва следва да се бори за запазване на "българския ресурс", но в перспектива трябва да помисли за намирането на алтернативен партньор, смята той.

Следва пълният текст на статията:

Миналата седмица действията на България се разминаха с руските интереси. На 11 юни премиерът Бойко Борисов обяви намерението да се откаже от участие в проекта "Бургас-Александруполис".

На 12 юни зам.-министърът на външните работи Марин Райков отбеляза, че за България проектът за газопровод на Европейския съюз "Набуко" е по-важен от проекта за руски газопровод "Южен поток".

София за момента не е денонсирала договорите за участия в тези проекти, но нейните действия могат да замразят тяхната реализация.

Зад това се крият много по-сериозни проблеми.

През 2000 г. Русия провъзгласи политика на "енергиен диалог" с балканските страни. За нейното реализиране Москва сключи договори за сътрудничество в сферата на енергетиката с Хърватия (2002г.), България (2003 г.), Унгария (2007г.) и Гърция (2008г.).

През 2007 г. въз основа на тях се оформиха три големи проекта: петролопроводът "Бургас-Александруполис", петролопроводът Констанца-Триест и газопроводът "Южен поток".

Реализирането на тези проекти подкопаваше разработения от ЕС проект за газопровод "Набуко": доставка на централноазиатски газ през Турция и България за Централна Европа.

Последните стъпки на България нанасят удар върху тази система. Отказът на София от участие в проектите лишава Русия от ключова транзитна страна. Другите страни могат да последват българския пример.

Гърция в условията на финансова криза може в бъдеще да се откаже от строителството на петроло- и газопроводите.

Унгария подписа през 2009 г. декларацията за строителство на "Набуко".

Наистина, съществува проект за петролопровод Констанца-Триест. Но Румъния от януари 2008 г. поставя като условие за неговото изграждане привличането на ЕС към него.

Не е ясна и готовността на Словения и Хърватия да ратифицират договора с Русия за сътрудничество при изграждането на "Южен поток".

Руските експерти виждат зад тези събития натиск върху балканските страни от ЕС и САЩ.

Но проблемът е по-дълбок. Разпадът на Югославия и изострянето на американско-турските противоречия породиха в България надеждата да стане регионална държава. В София възнамеряват да достигнат тази цел, опирайки се на американското влияние в Южна Европа.

Оттук - ръстът на антируския компонент в българската политика. (От подписването на договор със САЩ за сътрудничество във военно-политическата сфера до обсъждане в медиите на варианти за създаване на американска военна база в едно от българските пристанища в Черно море).

Отказът на правителството на Бойко Борисов от енергийните проекти с Русия довежда този курс до завършек.

В тази ситуация Русия следва да преосмисли своите приоритети на Балканите.

Москва следва да се бори за запазване на "българския ресурс". Но в перспектива трябва да помисли за намирането на алтернативен партньор.

Теоретично тук са възможни три варианта. Но тяхното реализиране изисква коригиране на руските приоритети.

Първият вариант - развитие на отношенията с Турция. Москва и Анкара обсъждат проектите за строителство на нови нефто- и газопроводи в допълнение към работещия газопровод "Син поток".

Но развитието на диалога с Анкара предполага съгласието на Русия на частична ревизия на Конвенцията Монтрьо от 1936 г. Още през 1994 г. Турция ожесточи регламента за преминаване на танкери през Босфора и Дарданелите.

През 2008 г. Анкара сондира въпроса с подписването на допълнително споразумение за тонажа и срока на пребиваване на чуждестранни военни кораби в Черно море. Русия, обаче, болезнено възприема ожесточаването на турския контрол над проливите.

Вторият вариант - усилване на диалога с Румъния. От 2007 г. Москва и Букурещ водят преговори за използване на румънската територия за експорта на руски енергийни ресурси.

В полза на руско-румънското сближаване може да играе и традиционното негативно отношение на Букурещ към усилването на България. Но Румъния има неразрешени докрай териториални спорове с Украйна, Сърбия и Унгария.

В Букурещ са силни привържениците на усилването на влиянието в Молдова - стигащи чак до присъединяването на тази страна.

Какъв характер ще имат отношенията на Русия с Кишинев, Будапеща, Киев и Белград в случай на рязко усилване на сътрудничеството с Румъния?

Третият вариант - усилване на сътрудничеството с Унгария. Неговата цел може да бъде построяването на петролопровод и газопровод от Украйна за Сърбия и Черна гора, заобикалящ Източните Балкани.

Реализирането на този вариант предвижда възраждането на руско-унгарския политически диалог 2005-2007 г. Но унгарският вариант за тръбопроводна система както и преди ще бъде обвързан с Украйна.

Не е ясна и готовността на адриатическите страни - Словения и Хърватия, да се върнат към замразените от 2002 г. преговори за строителството на газопровода "Дружба-Адрия". (Да не говорим за сложния комплекс от етнически и териториални проблеми на Унгария със съседните страни).

Зад енергийните трудности се прокрадват и бъдещи военно-политически проблеми.

От 2004 г. руските експерти се опасяват, че влизането в НАТО на Румъния и България може да промени съотношението на военно-морските сили в Черно море.

Превръщането на София в опора на САЩ може да създаде условия за реализирането на този сценарий.

Ще се възползва ли Русия от турския, румънския или унгарския ресурс, без да жертва своите ключови приоритети на Балканите?