Връзкарството убива бизнеса в Гърция

Г�ц �ците го наричат "рушвети". Означава скъпи политически услуги и връзкарство.

За Никос Софианос, ръководител на гръцката фирма за дървени подови настилки "Шелман Софианос", това е дума, която обединява всичко, което не е наред в икономиката на страната. Той обвинява културата на "рушвети" за раздутия държавен сектор на Гърция, растящия дълг на страната и неспособността на правителството да вземе решение по много от ключовите реформи, които се изискват от международните власти.

Това означава, казва той, че политическите и личните интереси доминират над икономическата необходимост.

Тази гледна точка се споделя и от Константинос Михалос, президент на Атинската търговска камара: "Ужасяващият пример, който винаги давам, е, че чистачите в министерството на финансите печелят колкото мениджърите в други министерства", казва той.

Конкуриращите се политически интереси вътре в правителството направиха трудно процъфтяването на частния сектор. Това е важно, защото ако Гърция иска да върне международния си дълг и да не хвърли банковата система на Европа и останалата част от еврозоната в криза, икономиката й трябва да расте и да генерира достатъчно приходи за държавната хазна.

"Не може да продължаваш да доиш една крава, без да я храниш", казва Михалос. "Ако не стимулираш икономиката, тогава тя ще изпадне в стагнация и ще има само един възможен път: Дефолт".

Изгубени инвестиции

Миналата година правителството въведе така наречената "скоростна" политика за частния сектор, която се предполагаше, че ще помогне на бизнеса, като този на Никос Софианос, да процъфти.

"Нищо не беше направено. Не видях нито една чуждестранна инвестиция", казва той. "Политиката не беше приложена".

"Давам ви пример с приятел от Тайван, който развива бизнес в Румъния и искаше да направи фабрика тук, в Гърция, преди три години за рециклиране на пластмасови материали", продължава Софианос. "И така, министерството на икономиката искаше едно нещо, обаче министерството на околната среда не приемаше това, което другото министерство искаше". И така тайванският му приятел се отказва.

"Ако искаш да инвестираш 5 или 10 милиона евро и дойдеш тук, но тази страна не те подкрепи въобще и се обръща към теб като към враг, тогава на хората им писва и си тръгват". "Като общество ние не разбираме, че тези инвестиции ще дадат нови работни места", казва още Софианос.

Спрени планове

Георгиос Перистерис, главен изпълнителен директор на "Гек Терна", голяма гръцка енергийна компания, също е изпадал в затруднения заради правителствената бюрокрация.

Миналата година, окуражен от плана на премиера Георгиос Папандреу да превърне страната в зелена икономика, впрягайки изобилието й от слънце и вятър, той се опитал да стартира офшорен проект за вятърна енергия в Егейско море. Проектът му, заедно с няколко подобни, подадени от други компании, стигнал внезапно до задънена улица, когато правителството решило, че мащабните проекти за възобновяема енергия трябва да бъдат управлявани от държавата, а не от частния сектор.

Година по-късно той все още не е наясно защо правителството направи този обратен завой, но смекчава критиките си: "В енергийния сектор не е лесно да правиш бизнес където и да било. Не само в Гърция е така, но и във Франция или Испания".

Празни каси

Дори за фирми, които имат необходимите документи, получаването на финансиране в разгара на икономическата криза в страната става все по-трудно.

"Предложения на стабилни компании не се приемат от банките в момента, просто защото нямат пари в касите си", казва Константинос Михалос от Атинската търговска камара. Банките, казва той, са принудени от правителството да купуват държавни облигации, за да подкрепят икономиката. Има лимит на тези действия.

"Всеки трябва да разбере, че ако бизнес секторът не оцелее, тогава останалата част от икономиката също няма да оцелее".

Междувременно, бизнесът с подови настилки на Никос Софианос е спаднал с около 70% миналата година по отношение на приходите.

С орязани заплати, пенсии и допълнителни доходи в държавния сектор, към който принадлежи около една пета от работната ръка, и в условията на борещата се за оцеляване икономика, хората нямат пари за харчене за неща като нов паркет например.

Да вземем Димитрис Димирулис. Заплатата му в Атинския университет "Пантейон" е била намалена с около 20% миналата година и той се бои, че тя може да спадне с 40% през следващата. "Човек трябва да бъде много, много внимателен с разходите", казва той. "И трябва да спести някакви пари за бъдещето, което не изглежда особено обещаващо".